Решение № 13327 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11434/2018 г.

Решение № 13327 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11434/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239 от АПК, образувано по искане за отмяна на "Лазаров 2013" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, представлявано от управителя В. Л., на влязло в сила решение № 10493/15.08.2017 г. по адм. д. № 5202/17 г. на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила решение № 2061 от 28.03.2017 г., постановено по адм. д. № 4538/2016 г. на Административен съд – София град. В искането не се сочи конкретно основание за отмяна по чл. 239 АПК, а се твърди, че е открито ново доказателство – "писмо на Прокуратурата, получено на 22.06.2018 г. ", сочещо на нови обстоятелства и непредставени документи по административната преписка. Изложени са подробни доводи за неточни протоколи, таблици и преправени такива, коментирани от СГП в представеното Постановление от 18.01.2017 г. Съдържат се и подробни коментари на касационното решение по адм. д. № 5202/17 г. на Върховен административен съд, седмо отделение, както и на приетите експертизи, по отношение на които се изразява несъгласие с констатациите. Ответникът - главен директор на ГД "Европейски фондове и международни проекти" и ръководител на Договарящия орган при Агенцията по заетостта, чрез юрк. Младенова, оспорва искането за отмяна като неоснователно и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 10493/15.08.2017 г. по адм. д. № 5202/17 г. на Върховен административен съд, седмо отделение, е оставено в сила решение № 2061/28.03.2017 г. по адм. д. № 4538/2016 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на "Лазаров 2013" ЕООД срещу решение № 8003/0116/15.02.2013 г. на главния директор на ГД "Европейски фондове и международни проекти" и ръководител на Договарящия орган при Агенцията по заетостта, в частта по т. 4, позиция 114 от приложената таблица към решението. С оспореното частично решение на административният орган е отхвърлено проектното предложение на дружеството на етап "Техническа и финансова оценка". Прието е, че процесното проектно предложение № ESF-1203-06-11002 "Създаване на кафе-сладкарница от летен тип в центъра на курортно селище", е оценено в съответствие с критериите, заложени в Методологията за техническа и финансова оценка на проектни предложения – Приложение Ж към Насоките за кандидатстване, която е публикувана на интернет страницата на Агенцията по заетостта и утвърдена от Ръководителя на Управляващия орган по ОП РЧР. Спазени са разделите и подразделите и скалата за оценяване. По време на провеждане на процедурата не е допуснато въвеждане на допълнителни критерии за оценка или изменение на обявени критерии. Изпълнено е изискването на чл. 24, ал. 1 ПМС № 121/2007 г. Оценяването на проектното предложение е извършено от двама оценители с право на глас, независимо един от друг, с което се гарантира независимостта на оценяването, като е изпълнено и изискването на чл. 24, ал. 17 ПМС № 121/2007 г. Всеки от оценителите е документирал своята оценка в попълнена оценителна таблица, като е изложил и мотиви за това. Окончателната оценка представлява средноаритметично на двете оценки. Оценяването на проектното предложение е извършено от оценители, които притежават необходимата квалификация и компетентност в съответствие с изискването на чл. 21, ал. 1 ПМС № 121/2007 г. Останалите доводи на оспорващият за липса на сочените грешки, непълноти и несъответствия в проектното предложение, които обосновават отхвърлянето му са възприети като ирелевантни и недоказани. В искането за отмяна не се сочи, вкл. и в хода на процеса, конкретно основание по чл. 239 от АПК, но от фактическото изложения в искането се извличат основанията по т. 1 и т. 2 на чл. 239 АПК. Новите доказателства, на което се позовава молителя /искателя/ са тези, обсъдени в Постановление от 18.01.2017 г. на СГП, с което е отказано образуването на досъдебно производство по преписка № 15581/2016 г., образувана по сигнал-уведомление на "Лазаров 2013" ЕООД за извършено престъпление от общ характер, свързано със средства на ЕС, предоставени на РБългария. Във връзка с установяванията и обсъдените документи в постановлението се излагат множество твърдения за прикрити и преправени документи, изготвени в процедурата. Представени са и писма, уведомления и справки от 2014 г. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т. 1, чл. 239 АПК се явява неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Част от представените към искането за отмяна доказателства са представени по делото, а останалите са съществували към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция - Постановление от 18.01.2017 г. на СГП. Следователно не е налице основанието по т. 1, чл. 239 АПК. С постановлението на СГП не се установява престъпно обстоятелство по смисъла на т. 2, чл. 239 АПК, както по отношение на приложените по административната преписка документи, така и при изготвяне на приетите по делото експертизи. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, т. е. изисква се съществуването на съдебно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на страната или неин представител, от член на състава на съда или неистинност на показанията на свидетелите или на заключенията на вещите лица, върху които е основан актът, която хипотеза в случая не е налице. С оглед на това искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. Доводите по молбата за отмяна, касаещи доводи по същество и несъгласие със заключенията на експертите не следва да се обсъждат, тъй като са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, а не съставляват основание по чл. 239 АПК. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за разноски, молителят дължи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав