Решение № 5866 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3358/2015 г.

Решение № 5866 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3358/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Класика травъл" ООД със седалище гр. София, против мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по молба № 70-2403/06.06.2014 г. на "Класика травъл" ООД. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на мълчаливия отказ и задължаване на административния орган да издаде искания с молбата административен акт. Ответникът по така подадената жалба - министъра на земеделието и храните, чрез пълномощника си юрк. Мария Димова, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна. Производството пред министъра на земеделието и храните е било образувано по молба № 70-2403/6.06.2014 г. на "Класика травъл" ООД. С нея са наведени твърдения, че дружеството е собственик на поземлен имот № 025103 с площ от 33,300 дка и начин на трайно ползване: иглолистна гора, намиращ се в землището на с. Соколовци, община Смолян, обл. Смолян. Твърдяло се е, че имота се пресича от републикански път III клас № 861, който не отразен в картата на възстановената собственост (КВС). Поскано е поправка на явна фактическа грешка (ЯФГ) по реда на чл. 13б от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) във вр. с чл. 18а от Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ППЗВСГЗГФ), при която пътят да бъде отразен по партидата на имота в КВС. Към молбата са приложени доказателства, обосноваващи искането. С писмо от 15.08.14 г. молбата е изпратена от директора на дирекция "Поземлени отношения и комасация" към Министерство на земеделието и храните на Областна дирекция "Земеделие" Смолян с указания за предприемане на действия за прилагане на чл. 18а от ППЗВСГЗГФ по установяване наличието или липсата на ЯФГ. Последният административен орган я е изпратил на началника на Общинска служба по земеделие Смолян. С констативен протокол на началника на Общинска служба по земеделие Смолян е констатирано, че е налице ЯФГ между заснетия път, съществуващата ситуация по ортофотокартата и отразяването му в КВС. Посочени са засегнатите имоти със съответните собственици, който са уведомени. С възлагателен протокол от 28.10.14 г. е възложено на ЕТ "Геоинженеринг - Николай Киров" /изпълнителя на техническите дейности по поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост/ да извърши заснемане на съществуващата ситуация, отразяването в КВС и изготвяне на регистри на засегнатите имоти. Това е извършено от последния, който е представил и обяснителна записка, съвместен проект между КВС и геодезическата снимка и проектно предложение за промяна по чл. 18а от ППЗВСГЗГФ. Със заповед № РД-05-127/19.11.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" Смолян е назначена комисия, която да се запознае с констатираната ЯФГ, да състави протокол за приемане на представените материали, с който да се обоснове наличието на основание за преработката на КВС. Със съставения протокол от 27.11.14 г. на назначената комисия е взето решение, че са налице основанията по чл. 13б от ЗВСГЗГФ за посочени имоти от КВС на землището на с. Соколовци, приета е представената разработка за промяна на КВС за отстраняване на ЯФГ в отразяването на участъка от републикански път III клас № 861 и е предложено на министъра на земеделието и храните да издаде заповед по чл. 18а, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ. С писмо от 20.01.2015 г. на директора на дирекция "Поземлени отношения и комасация" към Министерство на земеделието и храните искането за издаване на заповед по поправка на ЯФГ е върната до Областна дирекция "Земеделие" Смолян. Основание за това да допуснати нарушения в хода на процедурата - липса на данни кога е извършено строителството на републиканския път - преди или след влизане в сила на КВС, констативния протокол не е в оригинал и е без дата и е съставен без участието на представител на Държавното горско стопанство Смолян или на Регионалните дирекции по горите Смолян, не е била приложена заповед № РД-05-127/19.11.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" Смолян са назначаване на комисията и следвало да се извърши проверка и на останалите участъци от пътя и за други имоти, през които минавал той. Според изявлението на пълномощника на ответника преписката е представена в цялост, поради което съдът приема, че няма извършени други процесуални действия в хода на административното производство. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Според Тълкувателно решение № 4 от 3.12.2014 г. на ОСС на ВАС по адм. д. № 3/2013 г. мълчаливият или изричният отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи при явна фактическа грешка по чл. 17, ал. 8 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В мотивите на това тълкувателно решение е посочено, че въпреки липсата на законово регламентирано задължение на министъра за издаване на административен акт, това не е предоставено на неговата преценка, а той е задължен да издаде административен акт. Това е така, понеже само на него законодателят е предоставил правомощието да издаде заповед за преработване на влезлите в сила планове при наличие на явна фактическа грешка. Правомощието е не само предоставеното със закон право, но и задължението за упражняването му. При идентичност на спора тълкувателното решение и мотивите към него са приложими и към настоящия случай. В случая се установява, че административния орган въпреки, че е бил надлежно сезиран с искане за отстраняване на ЯФГ, която и се установява от приложената към искането ортофотокарта, не е издал акт по чл. 18а, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ, с която да отстрани ЯФГ или да откаже това. Изложените мотиви в неговото писмо от 20.01.15 г. не могат да обосноват отказ за отстраняване на ЯФГ. Същите касаят допуснати нарушения в процедурата по чл. 18а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗВСГЗГФ. Но те не могат да обосноват отказ за отстраняване на ЯФГ. Още повече, че от изложените мотиви само един се основана на законова разпоредба - този за установеното нарушение на чл. 18а, ал. 3 от ППЗВСГЗГФ при съставянето на констативния протокол без участието на представител на Държавното горско стопанство Смолян или на Регионалните дирекции по горите Смолян. Посочената разпоредба действително изисква участието на такъв представител. Не е съществено процесуално нарушение това, че констативния протокол е копие, след като той е заверен от неговия издател. Не е съществено и липсата на дата на констативния протокол, след като от останалите доказателства по преписката е ясно, че той е съставен в хода на административното производство. Няма данни републиканският път да е построен след влизане в сила на КВС. Ако пътят е построен след влизане в сила на КВС, той е следвало да бъде отразен на същата. Затова не почива на закона и е безпредметно събиране на такива доказателства. Незаконосъобразно е и обвързването на издаване на заповед по чл. 18а, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ по искането на жалбоподателя с отстраняване на ЯФГ за други съседни имоти, които не са предмет на искането за издаване на заповедта. Според чл. 57, ал. 5 от АПК министъра на земеделието и храните е бил длъжен за издаде административния акт в едномесечен срок от искането за него. В случая не само не е направено това, но и след изпращане на писмото от 20.01.15 г. не са извършени никакви процесуални действия по преписката. Изтичането на срока за издаване на административния акт не освобождава административния орган от задължението да направи това. С оглед на това следва да бъде отменен обжалваният мълчалив отказ и преписката следва да бъде върната на административния орган. Той следва да повтори процедурата по чл. 18а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗВСГЗГФ /с оглед участието на представител на Държавното горско стопанство Смолян или на Регионалните дирекции по горите Смолян при установяване на явната техническа грешка по реда на чл. 18а, ал. 3 от ППЗВСГЗГФ/. При идентичност на констатациите като тези, направени при първата процедура, следва да се издаде заповед за поправка на ЯФГ на основание чл. 18а, ал. 1 от ППЗВСГЗГФ. На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи срок за издаване на административния акт от един месец, който е законовият срок за това според чл. 57, ал. 5 АПК. Този срок започва от влизане в законна сила на съдебното решение. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателно предявеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Затова от бюджета на органа, издал отменения административен акт, следва да бъдат възстановени направените от жалбоподателя разноски по делото. Същите са в размер на 50 лв. за заплатената държавна такса. Липсват доказателства за направени други разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да се присъждат. При този изход на спора искането на ответника министъра на земеделието и храните за присъждане на разноски по делото, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,