Решение № 2230 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2018 г.

Решение № 2230 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Димитров от [населено място], [улица], ап. [номер], срещу Решение № 4285 от 25.06.2018 г., постановено по адм. д. № 4844 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против наложената му от Т. Павлов – служител на "Център за градска мобилност" ("ЦМГ") ЕАД принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП)". В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора съдът не е взел предвид, че притежаваната от него карта за паркиране на хора с трайни увреждания със сериен № 012887, валидна до 01.10.2019 г. му дава право на преференциално паркиране дори и когато е паркирал на място, необозначено за паркиране на хора с увреждания, като с приемането на противното съдът е нарушил разпоредбите на чл. 99а от ЗДвП и чл. 50, ал. 2, т. 3 и чл. 18, т. 7 от Правилника за прилагането му и целта на Закона за интеграцията на хората с увреждания (ЗИХУ). Навежда се оплакване, че неоснователно е осъден да заплати разноските за адвокат на ответника, тъй като последният е служител в търговско дружество и те се изплащат от неговия бюджет. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена наложената принудителна мярка. Ответникът – Т. Павлов, служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез адв. М. Григорова, в писмен отговор по делото изразява становище, че обжалваното решение е правилно, а касационната жалба – неоснователна. Твърди, че всички факти и обстоятелства относно паркирането на автомобила на касатора са изследвани от първоинстанционния съд, и правилно последният е стигнал до извода, че паркирането в "Зелена зона" изисква заплащане, когато притежателят на карта за паркиране на хора с трайни увреждания не е паркирал на обозначените за това места. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено. Претендира присъждането на разноски за адвокатски хонорар по представен договор за правна защита и съдействие от 28.08.2018 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на касатора срещу наложена му от служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "ЦГМ" ЕАД на основание чл. 176, ал. 2, т. 2 от ЗДвП ПАМ "принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП" (поставяне на скоба). За да приложи процесната мярка, органът е приел, че на 24.04.2018 г. автомобилът на касатора - марка "Тойота", с рег. [рег. номер на МПС] е бил паркиран на [улица], до хотел [наименование], в рамките на "Зелена зона" и след направена от служителите проверка, резултатът бил "Неплатил" за синя зона и за зелена зона. В левия край на предното стъклото на автомобила е имало поставена карта за преференциално паркиране, както и поставен полицейски пропуск. Автомобилът не е бил паркиран на специално обозначено място за паркиране на лица с увреждания, поради което служителите на "ЦГМ" ЕАД му поставили техническо средство "скоба". В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел присъстващия по време на проверката служител на длъжност контрольор "Платено паркиране" в "ЦГМ" ЕАД – С. Колев, чиито показания потвърждават изложеното от органа, приложил мярката. По делото е прието като доказателство направения от служителите снимков материал, от който е установено, че автомобилът е бил паркиран до пешеходна пътека, не на обозначено място за паркиране на хора с увреждания, в рамките на "Зелена зона", без да бъде заплатена съответната такса, и с поставени карта за преференциално паркиране и полицейски пропуск. След като е анализирал доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа обстановка и е стигнал до правния извод, че принудителната мярка е приложена от оправомощено за това лице, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и при наличие на предпоставките за налагането й. Изложил е мотиви, че сложеният на стъклото полицейски пропуск и такъв за Народното събрание не му дават привилегия да паркира в "Зелена зона", без да заплати нормативно определената за това такса. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл. 89 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община издадената му карта за паркиране за хора с трайни увреждания му осигурява преференциално паркиране, но само на обозначените за това места, като щом в случая същият не е паркирал на такова – не може да се ползва от дадената му привилегия. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Според текста на чл. 86 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата) на територията на Столична община в зоните за почасово платено паркиране, се осигуряват определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания. Не е спорно по делото, а и се установява от доказателствата, че на посочената дата касаторът е паркирал собствения си лек автомобил в "Зелена зона" за почасово платено паркиране на място, необозначено за паркиране на лица с увреждания, без да заплати необходимата такса, като е поставил на предното стъкло картата си за паркиране за хора с трайни увреждания и полицейски пропуск. Спорно е дали така паркирал лекия си автомобил лицето се ползва от преференциално паркиране съгласно издадената му карта и пропуск. С възможността да бъде издадена карта за паркиране на лица с увреждания законодателят е избегнал поставянето им в неравностойно положение спрямо останалите лица. В продължение на защитата на техните права, в Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, в зоните за почасово платено паркиране, е предвидено осигуряването на определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания. В Наредбата е уредено още начина на паркиране на тези лица в близост до настоящия им адрес, местоработата им и на паркингите общинска собственост. При законодателната уредба на тези текстове (в редакция към 24.04.2018 г.) е използван изразът "паркиране на превозващо ги ППС върху специално определено и сигнализирано за тази цел място". Тълкуването им дава основание да се приеме, че безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определение за тях места, обозначени с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с изобразен международния символ за хора с трайни увреждания. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - принудително задържане на пътното превозно средство чрез техническо средство (в случая използвана скоба), се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. В разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. При установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че мярката е законосъобразно приложена, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за отмяна на решението в частта му на присъдените в полза на ответника разноски. От доказателствата по делото е видно, че ответникът в качеството му на служител в "ЦГМ" ЕАД е бил представляван от адвокат, адвокатския хонорар е реално заплатен и своевременно е поискано присъждането му. Няма заявено пред първоинстанционният съд възражение за прекомерност, а й размера на исканите разноски за адвокатско възнаграждение е под минимално определения, поради което страната е имала право на направените от нея разноски. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски в размер 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящата инстанция, е основателна и следва да бъде уважена в цялост предвид липсата на възражение за прекомерност. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение