Решение № 16323 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2011 г.

Решение № 16323 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния придставител на Областен управител на област София срещу решение № 3183 от 28.06.2011 г. по адм. д. № 2317/2009 г. на Административен съд София - град с доводи, че е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде обезсилено или отменено със законните последици. Ответниците Димитър Николов Милев, Албена Георгиева Кехлибарова, Георги Симеонов Кехлибаров и Георги Николов Милев, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба в частта относно отмяната на мълчаливия отказ и признаването правото на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи и молят в тази част решението да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски по делото. Не възразяват по искането да се отмени решението в частта, в която вместо делото да продължи във втора фаза пред административния съд, се връща на администрацията за решаване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е неправилно само в частта, в която е постановено изпращане на административната преписка на Областния управител на област София за продължаване на процедурата с изпълнение на втората фаза от производството по обезщетяване с определяне размера на дължимото обезщетение в сроковете по ЗОСОИ. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отменен мълчаливия отказ на Областния управител на област София по заявление вх. № РД - 9700 - 6854/23.11.1998 г. - два броя, вместо което е постановено, че се признава право на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи на Димитър Николов Милев, Албена Георгиева Кехлибарова, Георги Симеонов Кехлибаров и Георги Николов Милев за отчуждени от наследодателката им д-р Маргарита Димитрова Милева недвижими имоти - дворни места и ливади, отчуждени по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/, въз основа на ПМС № 94 от 04.08.1949 г. и с Решение от 25.01.1949 г. на Министерството на правосъдието, Варненска комисия. Със същото решение е постановено изпращане на административната преписка на Областния управител на област София за продължаване на процедурата с изпълнение на втората фаза от производството по обезщетяване с определяне размера на дължимото обезщетение в сроковете по ЗОСОИ. При наличие на относимите, доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, обосновано и законосъобразно е прието, че жалбата срещу мълчаливия отказ е допустима и основателна. Същата е подадена на 29.03.2000 г., видно от пощенското клеймо по пощенска пратка № 7243, и според обратната разписка, е получена в Областната администрация на област София на 31.03.2000 г.. С оглед удължаването на срока за обжалване на мълчалив отказ, уредено в чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ с изм. ДВ, бр. 9 от 01.02.2000 г., а именно до 31.03.2000 г., тя е процесуално допустима и правилно съдът я е разгледал по същество. Фактът, че в обратната разписка не е посочено името на лицето, на което пратката е била връчена, не прави връчването нередовно. Доводите относно начина на оформянето в областната администрация на входящите молби, жалби и пр. материали, и мястото, на което обичайно се поставя печатът с регистрационния номер, не могат да обосноват различен от направения от административния съд извод, че жалбата е подадена преди изтичане на преклузивния срок и следователно е допустима за разглеждане. Мълчаливият отказ на надлежно сезирания компетентен административен орган е незаконосъобразен, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Административното производство е започнало по заявление вх. № РД - 9700 - 6854/23.11.1998 г., т. е. в рамките на едногодишния срок по чл. 6, ал. 1 в редакцията му ДВ, бр. 45 от 21.04.1998 г.. Процесните имоти са одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавдени имоти /ЗВСОНИ/ и след като не могат да бъдат върнати реално, правилно е прието, че искането за обезщетяване с жилищни компеснаторни записи е основателно. По изложените съображения, решението в посочената му част е валидно, допустимо и правилно. Неправилно, поради нарушение на материалния закон, е само в частта, в която е постановено изпращане на административната преписка на Областния управител на област София за продължаване на процедурата с изпълнение на втората фаза от производството по обезщетяване с определяне размера на дължимото обезщетение в сроковете по ЗОСОИ. Съгласно чл. 6, ал. 6, изр. трето от ЗОСОИ, при уважаване на отхвърленото от административния орган искане, съдът назначава експертиза от лицата по чл. 4 и решава окончателно претенцията. В случая, първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на областния управител и е признал правото на обезщетение с жилищни компенсационни записи на наследниците на д-р Маргарита Димитрова Милева за отчуждени от нея по реда на ЗОЕГПНС недвижими имоти, представляващи дворни места и ливади, т. е. съдът е уважил отхвърленото искане. По аргумент от цитираната разпоредба следва, че след влизането на решението в сила, съдът, а не административният орган, трябва да реши окончателно претенцията за обезщетение, като с помощта на назначената от него експертиза, определи размера на дължимите жилищни компенсационни записи. При този изход на спора, на ответника Димитър Николов Милев следва да се присъдят своевременно поисканите от процесуалния му представител направени разноски по фактура за процесуално представителство в настоящето производство, възлизащи на сумата 960.00 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение