Решение № 12322 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15997/2013 г.

Решение № 12322 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15997/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Летище София" ЕАД, подадена от юрк. Георгиева, против решение № 6103/8.10.2013 г., постановено по адм. дело № 11383/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 510/29.09.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 84/33/11.06.2012 г. на началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз на "Летище София" ЕАД в размер на 23835,26 лева за осъществени доставки на 23725 кг./29644 л. при 15 Ср реактивно гориво JET-A1 с код КН 27101921 (доставки от "Нафтекс Петрол" ЕООД) и 9498 кг./13276 л. при 15 Ср авиационен бензин с код КН 27101131 (доставки от "Рампант 1" ЕООД), предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства за периода от 01.05.2007 г. до 31.01.2008 г. и са присъдени разноски в полза на агенция "Митници" в размер на 926,70 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в противоречие със закона - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага заключение за основателност на касационната жалба. Същият намира, че съгласно чл. 131, ал. 3 от ДОПК когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ за възстановяване в срока по ал. 2, то може да подаде ново /не повторно, както приема съдът/ искане за прихващане или възстановяване. Излага, че употребата на думата "ново" еднозначно говори за иницииране на ново производство по издаване на искания акт. Тъй като новото искане е подадено при действието на специалната процесуалната норма на чл. 23а от ППЗАДС, която в съответствие с цитираните по-горе законови разпоредби и при отчитане на липсата на преходна и заключителна разпоредба към Правилника за изменение и допълнение на ППЗАДС има действие занапред, прокурорът намира, че същата е приложима към случаите на подадени нови искания за възстановяване на акциз. Приел е, че изискуемите, съгласно разпоредбата на чл. 23а, ал. 3 от ППЗАДС документи, удостоверяващи правото на възстановяване, са приложени към искането. При тези обстоятелства, излага заключение, че съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение по същество, с което жалбата срещу решение № 510/29.09.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърден отказ за възстановяване на акциз в размер на 23 835,26 лв. за осъществени доставки на 23 725 кг. реактивно гориво JЕТ-А1 с код но КН 27101921 /доставки от "Нафтекс Петрол" ЕООД/ и 9 498 кг. авиационен бензин с код по КН 27101131 /доставки от "Рампант 1" ЕООД/, предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства за периода от 1.05.2007 г. до 31.01.2008 г., следва да бъде уважена. Върховният административен съд, осмо отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6103/8.10.2013 г., постановено по адм. дело № 11383/2012 г. по описа на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на "Летище София" ЕАД срещу решение № 510/29.09.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 84/33/11.06.2012 г. на началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз на "Летище София" ЕАД в размер на 23835,26 лева за осъществени доставки на 23725 кг./29644 л. при 15 Ср реактивно гориво JET-A1 с код КН 27101921 (доставки от "Нафтекс Петрол" ЕООД) и 9498 кг./ 13276л. при 15 Ср авиационен бензин с код КН 27101131 (доставки от "Рампант 1" ЕООД), предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства за периода от 1.05.2007 г. до 31.01.2008 г. и са присъдени разноски в полза на агенция "Митници" в размер на 926,70 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че преценката на необходимите документи, приложени към искането за възстановяване на акциз, следва да се извършва с оглед приложимите правни разпоредби в редакцията им към момента на осъществяване на доставката на енергийни продукти, като тази преценка по никакъв начин не се предоставя на преценката на лицето, подало искането за възстановяване на акциз, което съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 3 от ДОПК има възможността за подаване на ново искане за възстановяване на акциз при условие, че е налице формиран мълчалив отказ по подаденото първоначално искане за възстановяване на акциз. Административен съд - София-град е приел, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че от страна на "Летище София" ЕАД не са представени писмените митнически декларации за осъществено изнасяне, заверени от изходното митническо учреждение по реда на митническото законодателство. С оглед на непредставянето на посочените писмени митнически декларации административният съд е стигнал до извода, че заключенията на началник на Митница Столична, а и на директора на Агенция "Митници", в обжалваното решение са законосъобразни и са достатъчно основание, за да се приеме, че законосъобразно на търговското дружество е отказано право на възстановяване на акциза. Като допълнение административният съд е разгледал и другите основания за постановяване на отказа. Приел е, че при наличие на всички необходими действия от страна на митническите органи не е установено по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз по доставките от "Рампант 1" ЕООД е внесен. В хода на производството, въпреки че е било указано, че в тежест на жалбоподателя е да докаже обстоятелството на внасяне на акциза от доставчика, същият не е представил доказателства в тази връзка. По отношение на третото основание за отказ за възстановяване на акциза Административен съд - София-град е изложил, че от съдържанието на решението на началника на Митница Столична и от съдържанието на решението на директора на Агенция "Митници" не се установява отказът за възстановяване на акциза да се основава на обстоятелството, че посочените полети по посочените сертификати за зареждане не удовлетворяват определението за използване на въздухоплавателни средства за транспортиране на пътници или стоки, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи, поради което и административния съд не следва да се произнася по посоченото основание за отказ. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Административен съд - София - град правилно е определил приложимия материален закон към направеното искане за възстановяване на акциз в размер на 23835,26 лева за осъществени доставки на 23725 кг./29644 л. при 15 Ср реактивно гориво JET-A1 с код КН 27101921 (доставки от "Нафтекс Петрол" ЕООД) и 9498 кг./13276 л. при 15 Ср авиационен бензин с код КН 27101131 (доставки от "Рампант 1" ЕООД), предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства за периода от 01.05.2007 г. до 31.01.2008 г. Фактически основният мотив за отказ да бъде възстановена сумата 23835,26 лева е липсата на писмените митнически декларации за осъществено изнасяне, заверени от изходното митническо учреждение по реда на митническото законодателство, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 4 от ППЗАДС в редакцията на ДВ, бр. 8 от 25 януари 2007 г. Административния орган е приел, че следва да се съобразяват предпоставките за възникване и упражняване правото за възстановяване на акциз, както са уредени по нормативните разпоредби, които са действащи към момента на доставката/износа на акцизните стоки. Върховният административен съд не веднъж е посочвал, че материалните права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им. В конкретния случай материалното право на възстановяване на акциз за осъществени доставки на реактивно гориво и авиационен бензин, предназначени за зареждане на въздухоплавателни средства, е възникнало към момента на доставките, а именно периода от 1.05.2007 г. до 31.01.2008 г. Именно в този период е действала разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 4 от ППЗАДС в редакцията на ДВ, бр. 8 от 25 януари 2007 г., съгласно която се изисква прилагането към искането за възстановяване на акциз на писмените митнически декларации за осъществено изнасяне, заверени от изходното митническо учреждение по реда на митническото законодателство. Фактът, че впоследствие изискването за прилагане на тези документи е отменено, е неотносим към настоящия случай. Нормата, която посочва какви документи следва да бъдат приложени към искането за възстановяване на акциз, е материалноправна, поради което и не произвежда обратно действие при нейното изменение. Този извод се потвърждава и от факта, че в конкретния случай няма изрична разпоредба на закона в смисъл, че изменената разпоредба ще произведе обратно действие, съгласно изискванията на чл. 14 от ЗНА. С оглед на това документите, които следва да се приложат към искането, трябва да се преценяват към момента на възникване на правото на възстановяване на акциза, а не към момента на подаване на искането. Към периода от 1.05.2007 г. до 31.01.2008 г. действа редакцията на ДВ, бр. 8 от 25 януари 2007 г., която изисква приложението на сочените писмени митнически декларации. По делото не са представени доказателства, че такива декларации са представени пред административния орган, поради което и изводът на административния съд, че отказът за възстановяване на акциз е законосъобразен, е правилен. Обсъжданото основание е достатъчна предпоставка за постановяване на отказ за възстановяване на акциз, поради което настоящата инстанция не следва да обсъжда останалите основания, обсъждани в обжалваното решение. Само за допълнение в тази връзка следва да бъде изложено, че мотивите, изложени в първоинстанционното решение по отношение на тези допълнителни основания следва да бъдат изцяло споделени като законосъобразни. Обжалваното решение е съобразено с приложимия материален закон, като всички правни изводи са подробно обосновани, поради което същото като допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като на основание приложимия текст на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, каквото възнаграждение вече е присъдено в първата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,