Решение № 2036 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2009 г.

Решение № 2036 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Саве Савов срещу решение № 9510 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 3067/2009 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, като се иска отмяна на същото. Ответниците по касационната жалба вземат становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на шесто отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Саве Кирилов Савов от гр. София срещу Правилник за прилагане на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, приет с Постановление № 24 от 13.02.2008 г. на Министерския съвет. За да постанови решението си съдът е приел, че като акт по прилагане на закон оспореният правилник отговаря на изискванията на чл. 7, 12 и 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Решението е правилно. Жалбата е за отмяната на Правилника изцяло, а не за отделни текстове, които противоречат на ЗВВ, като се твърди за недопустимост на същия и неговата непълнота. В касационната жалба оплакването е, че с него не се третира прилагането на чл. 2, ал. 1 и § 3. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗВВ държавата полага особени грижи за военноинвалидите и военнопострадалите, като им осигурява съответни условия за интегриране в обществения живот. С правилника се уреждат редът и условията за ползване правото на военноинвалидите и военнопострадалите на: 1. отдих, рехабилитация и профилактика; 2. месечна целева помощ за телефонни услуги и 3. социални услуги от системата на социалното подпомагане. С чл. 2, ал. 1 ЗВВ е определена общата цел на закона и предвидените с правилника права на военноинвалидите се постига тази цел. Доколко предвиденото в него е достатъчно за военноинвалидите не е незаконосъобразност на правилника водеща до неговата отмяна. Съгласно чл. 7, ал. 1, предл. 1 ЗНАправилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост и това е извършено с издаването на оспорения правилник. От друга страна след като жалбоподателят смята, че правилника е непълен той съгласно чл. 18 ЗНАможе да направи предложение за усъвършенстването му, но пред органа овластен да издаде правилника - в случая това е министерския съвет. Жалбата до съда дава право на последния да го отмени изцяло или частично, съгласно чл. 193, ал. 1 АПК, но при противоречие със закона, а не при непълнота или несъвършенство на правилника за прилагането на закона. Относно издаването на правилника след предвидения в закона шестмесечен срок тричленният състав правилно е приел, че този срок не е преклузивен и това не води до незаконосъобразност, като основание за отмяната му. Позоваването на § 3 от ПЗР на ЗВВе недопустимо, тъй като с него се изменя Закона за отбраната и въоръжените сили,за който оспорения правилник не може да се отнася. Той урежда отношенията само за Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и никой друг закон. С оглед изложеното касационната жалба е изцяло неоснователна, поради което законосъобразното решение на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия