Решение № 11813 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2010 г.

Решение № 11813 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4790/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен против решение № 112/26.02.2010 г. по адм. дело № 616/2009 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Асен Йорданов Йорданов, от гр. Плевен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 7/26.06.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Асен Йорданов Йорданов срещу разпореждане № 788/29.04.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) поради липса на минимално изискуем осигурителен стаж от жалбоподателя за труд, положен при условията на първа или втора категория. Към момента на подаване на заявлението за пенсиониране Асен Йорданов има навършени 60 години, 02 месеца и 07 дни. Зачетеният му осигурителен стаж е както следва: от първа категория 08 години, 08 месеца и 13 дни; от втора категория 04 години, 09 месеца и 21 дни и от трета категория 25 години, 09 месеца и 15 дни, който превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория е равен на 46 години, 03 месеца и 20 дни. Спорен между страните е стажът придобит за времето от 14.11.1984 г. до 26.04.1987 г. - 02 години, 05 месеца и 13 дни. През този период Йорданов е работил като ел. заварчик на затворени съдове на обект Т2 в Либия, чрез ДСО "Техноекспортстрой" гр. София. Съгласно чл. 27 от Наредба за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина (Утвърдена с ПМС № 13 от 11.02.1975 г., в сила от 1.01.1975 г., изм. и доп. с ПМС № 41 от 1977 г. и ПМС № 8 от 1978 г.) вноските за ДОО са възстановявани на Завода за алуминиеви отливки - гр. Плевен. Пенсионните органи са зачели този осигурителен стаж от втора категория на основание т. 26 от ПКТП (отм.). Ответникът по касационната жалба счита, че след като за процесния период се е водил в списъчния състав на цех "Леярен" в "Завода за алуминиеви отливки" - гр. Плевен следва да ползва по-високата първа категория съгласно т. 4а, б. "м" във връзка с т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Позовава се на записа от трудовата си книжка и издадения обр. УП № 263-819/26.11.2004 г. на "Техноекспортстрой" АД, гр. София (последният не е потвърден с УП № 263-578/25.09.2009 г. на същия осигурител където трудът е категоризиран по т. 26 от ПКТП (отм.). С решение № 112/26.02.2010 г. по адм. дело № 616/2009 г. Административен съд - Плевен е отменил решение № 7/26.06.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 788/29.04.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с които на Асен Йорданов Йорданов, от гр. Плевен е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Върнал е преписката на пенсионния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че административните органи не са изяснили всички факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на чл. 35 от АПК, а приложените разпоредби на т. 26, т. 4а, б. "м" от ПКТП (отм.) не са действащо право за спорния период. Отбелязал е, че не е изследвано наличието на предпоставките на приложимия нормативен текст - т. 67 от ПКТП (отм.). Решението е неправилно. Времето прекарано на работа в чужбина съгласно Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат да работят в чужбина (утвърдена с ПМС № 13 от 11.02.1975 г., в сила от 1.01.1975 г., изм. и доп. с ПМС № 41 от 1977 г. и ПМС № 8 от 1978 г.) се признава за осигурителен стаж, както и за трудов стаж по специалността, като се има пред вид еднаквостта и сходството на задграничната работа със съответната длъжност у нас. Разпоредбата на § 5 от цитираната наредба сочи, че характерът на извършваната работа се удостоверява от изпращащата организация, а документите за трудовия и осигурителен стаж се издават от предприятието, учреждението или организацията, които са внасяли осигурителни вноски в ДОО. С удостоверение УП № 263-578/25.09.2009 г. "Техноекспортстрой" АД, гр. София в качеството си на изпращаща организация е удостоверил, че трудът на Асен Йорданов Йорданов, от гр. Плевен за периода 14.11.1984 г. до 26.04.1987 г. - 02 години, 05 месеца и 13 дни, осъществяван като ел. заварчик на затворени съдове на обект Т2 в Либия е от втора категория, като положен в сферата на строителството и следва да бъде категоризиран по т. 26 от ПКТП (отм.). В издадения обр. УП № 263-819/26.11.2004 г. "Техноекспортстрой" АД, гр. София не е посочена категория на труда за удостоверения осигурителен стаж. С писмо изх. № 708/13.11.2009 г. на същия осигурител е потвърдена предложената категория съгласно удостоверение УП № 263-578/25.09.2009 г. Индивидуализирани са и условията, при които трудът е полаган. Така обсъдените доказателства сочат необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на т. 26 от ПКТП (отм.). Не може да намери приложение и т. 67 от същия подзаконов нормативен акт, предвид изяснената вредност и тежест на процесния труд и наличието на изричен фактически състав за неговото категоризиране. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на ПКТП (отм.) трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Изводите до които са достигнали пенсионните органи са верни и обуславят законосъобразност на оспорените административни актове. Не са налице изискуемите фактически основания за ранно пенсиониране, а осигуреното лице не отговаря и на условията по чл. 68, ал. 1-3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма изискуемата възраст от 63 години. Претендираният осигурителен стаж от положен извънреден труд в Завод за инструментална екипировка, с. Г. Малина следва да бъде зачетен, но като придобит при условията на трета категория труд същият не влияе върху законосъобразността на постановения отказ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отменено решение № 7/26.06.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 788/29.04.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Асен Йорданов Йорданов, от гр. Плевен срещу оспорените административни актове бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и осъщественото процесуално представителство единствено пред първоинстанционния съд в полза на касатора следва да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС възлизат на сумата от 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение