Решение № 14152 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16147/2010 г.

Решение № 14152 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16147/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Благоев Стратиев, от гр. София, против решение № 3333 от 27.10.2010 г., постановено по адм. д. № 8761/2009 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 8571/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на Георги Стратиев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Решението на Административен съд София-град е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице предвидените в чл. 146 от АПК основания за отмяна на оспорената заповед. Действително заповедта е издадена от компетентния орган съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.), в предвидената форма, като са посочени фактическото и правното основание за постановяване на акта, както и останалите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В производството по издаване на административния акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон и на целта на закона - пороци, които не се констатирани от първоинстанционния съд, което води до незаконосъобразност на постановеното решение и обосновава неговата отмяна. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните изисквания и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "старши инспектор", РМД София, Митница София, като заема една от общо 71 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 17.10.2009 г. С ПМС № 261 от 5.11.2009 г., в сила от 17.11.2009 г. е изменен Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.) като числеността на персонала е намалена. В съответствие с извършените промени, считано от 17.11.2009 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на Митница София, като бройките за длъжността "старши инспектор" са намалени на 57. По тези причини с оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено. Осъществяването на втората от изброените по-горе хипотези предпоставя правото на административния орган да определи служителите, които следва да бъдат съкратени, като преценката е при условията на оперативна самостоятелност. Тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 от АПК, тъй като компетентността на административния орган следва да бъде упражнена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. В разглеждания случай правото на подбор на директора на Агенция "Митници" е упражнено в нарушение на очертаните по-горе граници. Със заповед № ЗАМ-613 от 12.11.2009 г. органът по назначаването, във връзка със структурни промени на митническата администрация, е утвърдил "Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници", като в част трета са предвидени правила за съкращаване на длъжности, заети по служебно правоотношение. Тази процедура не е приложена по отношение на жалбоподателя и същият, в нарушение на въведените с нея изисквания, не е участвал в подбор, съобразно предвидените от органа критерии. Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, тези вътрешни правила, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при несъобразяване с процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители. Възражението на ответника по касация, че правилата за подбор не следва да се прилагат по отношение на касатора, е неоснователно. Процедурата за съкращаване на персонала на Агенция "Митници" е утвърдена на 12.11.2009 г. и прилагането й не е отложено със срок. Следователно тази процедура следва да се прилага, докато не бъде отменена във всички случаи на съкращаване на длъжности в агенцията, предприети след утвърждаването й, а следователно и по отношение съкращението на жалбоподателя. В тази връзка е незаконосъобразен и изводът на първоинстанционния съд, че утвърдената процедура е неотносима към законосъобразността на оспорената заповед. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо като е направил извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя е упражнено съобразно нормативните изисквания, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в противоречие със закона. Това е достатъчно основание за отмяна съдебния акт без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Агенция "Митници" да заплати на Георги Благоев Стратиев сумата 1150 лв., представляващи направени по делото разноски за двете инстанции. Видно от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие, е че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение до приключване на делото е в размер на 1000 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. Жалбоподателят е заплатил и 150 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице по допуснатата и изслушана по делото съдебна експертиза. Разноски съгласно представеното пълномощно пред касационното производство не следва да се присъждат, тъй като видно от договора за правна защита и съдействие, е че е уговореното адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства същото да е заплатено, поради което разноски не са направени. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно правилата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за две инстанции е в размер на 900 лв., поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и предвид действителната фактическа и правна сложност на делото не е прекомерно. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,