Решение № 5175 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Раденкова срещу решение 2771 от 24.04.2023г., постановено по административно дело 10492/2022 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение 494/20.10.2022 г. по преписка 244/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Министерство на труда и социалната политика (МТСП) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба Народното събрание на Република България (НС) в представен от процесуален представител писмен отговор становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Няма спор относно изводите на съда за липсата на отменителните основания по чл. 146, т.т. 1, 2 и 3 АПК, като същият се свежда до правилността на изводите на съда за постановяване на акта в съответствие с материалния закон. Неоснователни са наведените доводи относно нарушаване на чл. чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) с разпоредбите на чл.15, ал. 1 и ал. 2, чл. 9, ал. 1 и ал. 2, чл. 13 и чл. 14, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), които са декларативно посочени без да са изложени конкретни съображения за това. В цитираните конституционни норми са установени принципите на равенство на гражданите по достойнство и права, равенство пред закона на всички граждани без ограничения по конкретно изброени признаци, както и неотменимост на основните права на гражданите и злоупотреба с такива, ако то накърнява права или законни интереси на други лица. Правилно в обжалваното решение, след извършен анализ на посочените норми на ЗГР, с които е уредено формирането на имената на всички български граждани е прието, че със същите не се поставят лица в особено неблагоприятно положение. С цитираните норми, както правилно е посочено в обжалваното решение са закрепени нормативно вековни именни традиции на българския народ, а и не само, и които третират българските граждани по идентичен начин според произхода им, без разлика на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че посочените норми, уреждащи имената на българските граждани са свързани с ред други норми, свързани с права на граждани, точно както е отбелязано и в касационната жалба, а и законодателството представлява нормативно и логически свързана система, която в тази си част е уредена при спазване на принципите за равно третиране. Абстрактните твърдения за нарушени права на майки не водят до обратен извод, а и произходът от майката е уреден именно в цитираните норми на ЗГР. По изложените съображения са неоснователни и твърденията за допуснати нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и по специално на чл. 14 от същата, както и на нормите от Дял ІІІ от Хартата на основните права на Европейския съюз, а напротив нормите на ЗГР са в съответствие с принципа на зачитаното от Съюза културно многообразие по чл. 22 от Хартата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на КЗД, МРРБ и НС деловодни разноски в размер на по 100 лв. за всеки от тях, представляващо възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение