Решение № 3749 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2019 г.

Решение № 3749 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/, подадена чрез гл. юрисконсулт С. Шкодрев против решение № 4804 от 9.07.2019 г. по адм. дело № 11310/2018 г. на Административен съд-София-град, с което е отменена по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение "Болница Европа" ООД" /"МБАЛ "Болница Европа" ООД"/, ЕИК *********, заповед за налагане на санкции № РД-12-254/5.10.2018 г. на директора на СЗОК, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- "МБАЛ "Болница Европа" ООД", чрез пълномощника адвокат В. Галева изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4804 от 9.07.2019 г. по адм. дело № 11310/2018 г. Административен съд-София-град е отменил по жалба на "МБАЛ "Болница Европа" ООД" заповед за налагане на санкции № РД-12-254/5.10.2018 г. на директора на СЗОК, с която е на здравното заведение е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 500, 00/петстотин/ лева на основание чл. 405, ал. 3 от НРД за МД от 2017 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 31, т. 5 от НРД за МД 2015 г. Съдът е приел, че административният орган при налагането на санкцията се е позовал на разпоредба, която не кореспондира с актуалната правна уредба. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед № РД-18-509/25.04.2018 г. на и. д. директор на СЗОК е наредено извършването на проверка на "МБАЛ "Болница Европа" ООД" по изпълнение на договор № 22-4837/9.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Резултатите от проверката са отразени в протокол № РД-18-509-1/25.04.2018 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-18-509-2/25.04.2018 г., които са връчени и подписани на 4.05.2018 г. на М. Цветков в качеството му на упълномощено лице на ЛЗ на БП. В указания 7-дневен срок не е изразено писмено становище относно констатациите на проверяващите органи. Изготвена е докладна записка с вх. № 93-02-399 от 22.05.2018 г., в която е посочено, че са констатирани нарушения на регламента на чл. 344, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НРД за МД 2017 г. Установено е, че ЛЗ на БП е получило неоснователно платени суми относно медицинска дейност на ИМП за периода за месец февруари 2018 г. по отношение на ИЗ № 163/2018 по КП № 137 /нарушение на чл. 31, т. 5 от НРД за МД 2017 г., предпоставка да бъде наложена санкция "финансова неустойка"/ с общ размер от 500 лева. Въз основа на посочените по-горе писмени доказателства и направените от проверяващите лица изводи директора на СЗОК е издал процесната заповед за налагане на санкция, която е мотивирал с извършено нарушение на чл. 31, т. 5 от НРД за МД 2015 г. по отношение на ИЗ № 163/2018 г. на ЗОЛ Т. Негойков - липсват документи, които да гарантират че пациента е уведомен с ценоразписа на болницата. Посочено е, че екипът на СЗОК е констатирал, че не са спазени изискванията на чл. 31, т. 5 от НРД за МД 2015 г., в който е визирано, че: "Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на консумативи за определени КП, в които изрично е посочено." При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган при налагането на санкцията се е позовал на разпоредба, която не кореспондира с актуалната правна уредба. Заповедта е издадена при липсата на фактически и правни основания, които да си кореспондират, като е възпрепятствана възможността да се обуслови безпротиворечив извод за действителната воля на административния орган. Това е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Неоснователни са наведените касационни оплаквания, че в случая става въпрос за техническа грешка, тъй като текста на чл. 31 от НРД за МД 2017 г. не съдържа цитираното съдържание в процесната заповед, а именно: "Страните по договора извършват системно и планирано оценяване, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги, с което се осигурява равенство в достъпа, ефективността и сигурността на договорените медицински услуги и повишаване на удовлетвореността на пациентите". Липсата на валидно правно основание представлява тежък порок на заповедта, тъй като здравното заведение е възпрепятствано да разбере в какво се състои нарушението му и съответно адекватно да организира защита си. Освен това от приложените доказателства не може да се направи категоричен извод, че ЗОЛ не е било уведомено с ценоразпис на болницата. На л. 58 от делото е приложено заявление за избор на екип/лекар, а на л. 59 е приложена декларация за информирано съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване, подписано от пациента Негойков. В заявлението изрично е посочил, че е запознат с ценоразписа на болницата за избор на лекар/екип. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалноправните норми и процесуалните правила. Не са налице твърдeните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба претендира разноски за касационната инстанция. Представени са доказателства за сторени такива в размер на 500, 00 /петстотин/ лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат присъдени в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,