Решение № 8240 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Община Силистра, представлявана от кмета А. Сабаков, чрез представител по пълномощие адв. И. Пенева от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 468/09.04.2026 год. постановено по адм. дело № 13/2026 год. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на общината против Решение № N-266/15.12.2025 год. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 (РУО на ПОС), с което е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор № 2025-Д-010 от 12.06.2025 год. с изпълнител „Екосол България“ АД по Обособена позиция (ОП) № 1 и 5% от допустимите разходи по Договор № 2025-Д-011 от 12.06.2025 год. с изпълнител „Екосол България“ АД по ОП № 2.

Заявено е твърдение, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въз основа на което, допускайки нарушение на процесуалните правила е достигнал до грешни правни изводи, които са в противоречие с материалния закон.

По отношение на конкретното нарушение по двете обособени позиции, оспорващият е изложил обстоятелствени възражения, с които е оспорил изводите на съда. Твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви. Според касатора, възложителят е действал в пълно съответствие с европейското и националното законодателство, а не с цел ограничаване на конкуренцията, в каквато насока са наведените от УО твърдения. Сочи, че противно на възприетото от административния орган и съда, възложителят в документацията изрично е посочил, че ще приеме еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки. Развити са и обстоятелствени доводи, че не е налице негативно финансово отражение нито върху бюджета на ЕС, нито върху националния бюджет.

В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт, както и присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, съгласно предоставен списък. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Пенева, която поддържа жалбата.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Програма „Околна среда 2021-2027 год.“ (УО на ПОС), чрез процесуален представител – служител с юридическо образование и правоспособност В. Димитров, представя писмен отговор, в който са оспорени обективираните в касационната жалба възражения и е формулирано искане за оставяне в сила на съдебното решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност, при уважаване на касационната жалба заявява прекомерност на претендираните от касатора разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е Решение № N-266/15.12.2025 год. на РУО на ПОС, с което е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор № 2025-Д-010 от 12.06.2025 год. по ОП № 1 с изпълнител „Екосол България“ АД на стойност 1 410 000 лв. без ДДС и 5% от допустимите разходи по Договор № 2025-Д-011 от 12.06.2025 год. по ОП № 2 със същия изпълнител на стойност 216 132 лв. без ДДС. Със съдебният акт, съдът е отхвърлил оспорването и община Силистра е осъдена да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 66,47 евро за юрисконсултско възнаграждение.

При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Община Силистра е бенефициер по сключен с Министерство на околната среда и водите, в качеството му на РУО на ПОС 2021-2027 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № Д-34-39/08.07.2025 год. по Програма „Околна среда 2021-2027 год.“ за изпълнение на проект № BG16FFPR002-2.003-0004 „Изграждане на общинска инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци“.

В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, бенефициерът община Силистра е открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) - открита процедура с наименование „Изграждане на общинска инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци“, по приоритет „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 год., разделена на обособени позиции: Обособена позиция № 1: „Доставка на транспортна техника за разделно събиране на биоразградими отпадъци“ и Обособена позиция № 2: „Доставка на съдове за разделно събиране на биоразградими отпадъци“.

В резултат на проведената процедура са сключени два договора, съответно по ОП № 1 е сключен Договор № 2025-Д-010 от 12.06.2025 год. с избрания за спечелил процедурата участник „Екосол България“ АД, на стойност 1 410 000 лева без ДДС и по ОП № 2 е сключен Договор № 2025-Д-011 от 12.06.2025 год. със същия изпълнител, на стойност 216 132 лева без ДДС.

След извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка и сключените въз основа на нея договори, с Писмо изх. № 95-00-5560-1/14.11.2025 год., РУО на ПОС е уведомил бенефициера за образувано производство по определяне на финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕФСУ във връзка с регистриран сигнал за нередност, констатираните при извършения контрол за законосъобразност нарушения, становището на РУО на ПОС за наличието на нередност, за която се предвижда определяне на финансова корекция, както и конкретния размер на предложената финансова корекция.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, на 01.12.2025 год. бенефициерът е депозирал възражение чрез ИСУН изх. № ЕО-1782-001, като е оспорил изводите на РУО.

Като е приел подаденото възражение за неоснователно, РУО на ПОС е постановил оспореното пред Административен съд – Силистра Решение № N-266 от 15.12.2025 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ е определил на община Силистра, финансова корекция в размер на 10 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021 – 2027 год. разходи, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключения Договор № 2025-Д-010 от 12.06.2025 год. за ОП № 1 с изпълнител „Екосол България“ на стойност 1 410 000 лева без ДДС и 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021 – 2027 год. разходи, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, по сключения Договор № 2025-Д-011 от 12.06.2025 год. за ОП № 2 с изпълнител „Екосол България“ АД, сключен на стойност 216 132 лева без ДДС.

Органът е потвърдил първоначалната констатация за следните нарушения:

1. Нарушение на чл. 48, ал. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП – залагане на изисквания в техническата спецификация, които имат ограничителен характер по ОП № 1. Според административния орган, посочването в техническата спецификация на отменен стандарт и непредоставянето на възможност за използване на еквивалентен сертификат, води до ограничаване на възможността за участие на стопански субекти, които предлагат оборудване, съответстващо на действащия към момента на откриване на процедурата сертификат, както и на еквивалентен сертификат съобразно територията на държавата, в която са регистрирани чуждестранните участници. По този начин се възпрепятства качественото изпълнение на предмета на поръчката, както и се възпрепятства конкуренцията. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, (Наредбата за посочване на нередности), за които се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по засегнатия договор;

2. Нарушение на чл. 48, ал. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП – залагане на изисквания в техническата спецификация, които имат ограничителен характер по ОП № 2. Административният орган е посочил, че в Техническата спецификация възложителят е изисквал съдовете за разделно събиране на отпадъци да бъдат произведени по трите кумулативно изброени сертификата, без да е предвидена възможност за деклариране на еквивалент за никой от тях. Според административният орган, констатираните обстоятелства, а именно, използвани са условия (посочени са конкретни стандарти), които характеризират продуктите, без да са добавени думите „или еквивалент“, ограничават достъпа на участниците. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за които се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по засегнатия договор.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на национално ниво, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че правилно РУО на ПОС е приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗОП по двете нарушения, доколкото пропускайки да отбележи фразата „или еквивалент/и“ в II.2 от Техническата спецификация по ОП № 1 и в т. 5 от Техническата спецификация по ОП № 2, възложителят е ограничил достъпа на потенциалните кандидати до процедурата за възлагана на обществената поръчка.

С оглед горното, съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което е отхвърлил жалбата, като е осъдил община Силистра за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от съдържанието на оспореното съдебно решение, съдът е установил всички правнорелеванти факти, обсъдил ги е и е постановил решението си в съответствие с формираните от него правни изводи, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Фактът, че са възприети за основателни и доказани доводите на едната страна, сам по себе си не представлява нарушение на процесуално правило. Верността на изводите на съда въз основа на така възприетите доводи има отношение към материалната законосъобразност на акта му и обосноваността на съдебното решение, но не и към спазването на някакво процесуално правило.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни и не е налице този порок на съдебното решение.

По отношение на материалната законосъобразност на обективирано в административния акт нарушение на чл. 48, ал. 2, във вр. с чл. 49, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП – залагане на изисквания в техническата спецификация, които имат ограничителен характер по ОП № 1 и ОП № 2, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд.

При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество. Чрез тях по същество същият определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. Оперативната му самостоятелност винаги е ограничена от принципите, регламентирани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП в качеството им на основополагащи начала, с които възложителите следва да се съобразяват при всяко едно възлагане в условията на ЗОП. Граница на тази преценка са и всички специфични правила на закона, като чл. 49, ал. 1 от ЗОП наред с общо формулираната забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

Съгласно посочените разпоредби, техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция, като възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем.

По отношение на първото твърдяно от органа нарушение безспорно от страна на възложителя е поставено ограничително изискване, като съответно със заложените в II.2 Повдигащ механизъм /шутунг/ от Техническата спецификация по ОП № 1 изисквания, а именно, икономическите оператори да оферират специализиран автомобил с надстройка за сметосъбиране и сметоизвозване „в съответствие с EN 1501-1-2015 год., за всички стандартни съдове за ТБО“, възложителят е ограничил възможността за използване на еквивалентен сертификат, доколкото се установява, че посоченият от него стандарт е отменен преди датата на обявяване на поръчката и не е предоставена възможност за използването на еквивалентен сертификат.

По отношение на второто нарушение свързано с поставеното в т. 5 от Техническата спецификация изискване по ОП № 2, а именно съдовете за събиране на отпадъци да „отговарят на българските и европейските стандарти за подвижни събирателни съдове за отпадъци и на изискванията за безопасност и здраве: Произведени, съгласно системи за управление на качество и контрол на околната среда: ISO 9001, 14001, 45001“, съдът споделя извода на административния орган за извършено от бенефициера нарушение. В случая във формулираната от възложителя техническа спецификация, не е посочено, че лица могат да предложат изпълнение, отговарящо на еквивалентни стандарти. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, същият е ограничил конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, като е въвел горепосочените конкретни стандарти (ISO) и е ограничил възможността на участници, които произвеждат или предлагат оборудване, съответстващо на еквивалентни сертификати съобразно територията на държавата, в която са регистрирани.

В съответствие с чл. 48, ал. 2 от ЗОП, всяко посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка или техническо одобрение по ал. 1, т. 2 следва да е допълнено с думите „или еквивалентно/и“. Следователно законът не поставя изискване да се извършва проверка дали има или не еквивалент на посочения стандарт и разпоредбата е императивна.

В примерите по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, изрично е посочено, че е налице нередност когато е изискан конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, търговска марка, патент, тип или конкретен произход, или производство, без да са добавени думите „или еквивалент“, с изключение на случаите, когато такива изисквания са свързани с несъществена част от предмета на поръчката и влиянието върху бюджета на ЕС е само формално (без действително или потенциално финансово влияние). Доколкото изброяването е примерно, тази хипотеза е относима и към изискването за стандарт.

Противно на изложеното в касационната жалба, правилни са изводите на РУО, че нарушението има негативно финансово влияние и изпълнява предпоставките на нередност, тъй като нарушава конкретна разпоредба на националното законодателство, произтичат от действие на икономически оператор и имат финансово отражение върху бюджета на общността, доколкото създават предпоставка за неподаване на икономически най-изгодни оферти, което би довело до вреда на бюджета на ЕС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициера, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕФСУ, като размерът се изчислява чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод.

Установеното от органа нарушение по обособена позиция № 1, правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото нередността се отнася до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Размерът на определената финансова корекция 10% е законосъобразен и подробно мотивиран.

Правилен и в съответствие с установените по делото факти се явява и извода, както на административния орган, така и на съда, че извършеното от бенефициера нарушение по обособена позиция № 2 представлява нередност по т. 11, б. „б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която законосъобразно е определен нормативно регламентирания размер от 5 % на финансовата корекция.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, в структурата на което се намира органа, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение