Решение № 7019 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Н. В. Е. и Б. Е. Ж., чрез адв. И. Калев, срещу решение №2169/20.02.2026 г., постановено по адм. дело №1315/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № Г-90/10.04.2025 г. на зам. кмета на Община Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмета на Община Варна, чрез юрк. М. Минева,в писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Претендира разноски за настоящата инстанция – юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № Г-90/10.04.2025 г., издадена от зам. кмета на Община Варна, с която на основание е отказано одобряване изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 012020, масив 12, местност „Манол чешме“ гр. Варна за „мотел и търговски обект“, съставляващ имот с идентификатор № 10135.5012.3024 по КК на гр. Варна, район „Аспарухово“, с. о. „Прибой“, поради несъответствие с устройствената зона по ОУП - „Специални горски територии по чл. 5, ал. 3, т. 3 от ЗГ с рекреационно значение", означена в графичната част на ОУП като „Гр“, и в нарушение правилата на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, тъй не е инициирано производство по чл. 124 от ЗУТ за изменение на ОУП пред Министъра на РРБ. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във вр. с § 1, ал. 3 от ПР на ЗУТ и т.2.6 от заповед № 1267/08.04.2024 г. на кметът на Община Варна, при спазена административна процедура и правилно приложение на материалния закон. Обсъдено е подробно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която не опровергава сочените в процесната заповед пречки за одобряване изменението на плана, тъй като по действащия ОУП имотът попада в устройствена зона „Гр“ / Специфични горски територии по чл.5,ал.3,т.3 от ЗГ с рекреационно значение/ и не се касае за обект от категорията на визираните в чл.153, ал.1 от ЗГ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. В хода на производството е установено, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на процесуалните изисквания и предходно постановени съдебни актове. С решение № 1772/03.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. на Административен съд - Варна е отменена заповед № 213/22.03.2013г., на главния архитект на Община Варна, с която е отказано изработване на ПУП – ПРЗ за процесния имот и преписката е върната със задължителни указания за спазване изискванията на чл.134, ал.3 ЗУТ – процедиране на изменение на ОУП в частта за имота по заявлението за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ. Въпреки последвалите две съдебни производства, подробно описани от първоинстанционният съд, изменение на ОУП не е одобрено. В тази връзка е обоснован и правилен изводът в обжалваното решение, че е недопустим инцидентен косвен контрол върху законосъобразността на действащия ОУП, а също и че не е налице хипотезата на чл.177,ал.2 от АПК. Описаните в процесната заповед несъответствия с ОУП са изцяло потвърдени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което сочи на законосъобразност на отказа за одобряване на заявеното изменение на ПУП-ПРЗ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. При изрично и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в общ размер на 102 евро / по 61 евро всеки/, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,