Решение № 5818 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4396/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 9051 от 17.03.2025 г. по адм. д. 10594/2024 г. Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на И. Ю. Х., гражданин на Сирия, против решене 10565/08.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Ю. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. В.Лилов от САК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира, че съдебният акт е поставен при неизяснена фактическа обстановка в страната на произход на жалбоподателя и поради това е необосновано. Поддържа, че са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ). Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на решаващия орган. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се явява лично и се представлява от адв. Иванчева, която поддържа жалбата. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител гл. юрк. Хичовкси, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 10565/08.10.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на лицето И. Ю. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата против решение решение 10565/08.10.2024 г. Решаващият съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт, първостепенният съд, е извършил подробен анализ на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка по спора. След изложение на относимата към процесния случай правна рамка и въз основа на доказателствата по делото, административният съд е обосновал извод, че не са налице изискуемите предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. Ю. Х.. Административен съд София град е приел от фактическа и правна страна, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо И. Ю. Х. визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, административния съд е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Наред с това в съдебния акт е прието, че не е нарушена и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, и при връщане в Сирия на И. Ю. Х. няма да бъдат застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Според съда, чуждият гражданин няма да бъде изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Прието е, че личната бежанска история на лицето, както и ситуацията в Сирия не обуславят извод за възпрепятстване на връщането на лицето в страната му по произход, при спазване на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Крайният извод на първоинстанционния съд е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно уредбата на чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновани на доказателствата по делото са възприетите от съда изводи за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на лицето И. Ю. Х.. От доказателствата по делото не се установяват данни, а и липсват твърдения, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на чужденеца към определена социална група. В случая И. Ю. Х. не е направил относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Жалбоподателят изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Правилно АССГ акцентира на бежанската му история, от която става ясно, че е напуснал Сирия, заради войната, но няма данни същият да е бил преследван. И. Ю. Х. е преминал нелегално в Турция, а оттам е преминал нелегално на територията на Република България. Пред интервюиращия орган лицето заявява, че е искал да стигне до Германия. Обоснован е изводът на решаващия съд, че от събраните доказателства не се доказва наличие на опасност за сигурността или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Правилно е прието от АССГ, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Чуждият гражданин не е заявил твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, съгласно предпоставките уредени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебния акт. Решаващият съд, с много подробни мотиви и задълбочен анализ, е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган, основавайки се на представените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ МС, както и на представената в съдебното заседание пред първоинстанционния съд справка МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната обстановка в Сирия, вкл. и от публично известни международни източници. Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира за правилна преценката на административния орган и на първоинстанционния съд, че по отношение на И. Ю. Х. не са на лице предпоставките за приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 10565/08.10.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение