Решение № 988 от 30.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на И. Йенсен чрез адв. Д. Костова против Решение 844/24.06.2022 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 1257/2022 година. С решението съдът отхвърлил оспорването срещу Заповед ЗД/Д-В-П-022/17. 05.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане" - гр. Провадия, с която на основание чл. 33, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), във връзка с чл. 25, ал.1, т. 3 и т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), е наредено спешно настаняване, считано от 17.05.2022 г., на детето И. Йенсен в приемното семейство на Д. Боянова. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т.3, предл. първо и предложение трето АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на поддържаната теза се посочва, че първоинстанционният съд приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, без да съобрази, че при издаването й били нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 3 ППЗЗДет. и чл. 25, ал. 2 ЗЗДет., тъй като не била доказана спешна нужда от извеждане на детето от семейството му. Правните изводи на съда се основавали на невярна преценка на относимите за делото писмени и гласни доказателства, поради което съдебното решение било и необосновано. Касаторът моли за неговата отмяна, както и за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът директор на Дирекция Социално подпомагане гр. Провадия е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактите по делото, поради което законосъобразно е приложил материалния закон и е обосновал обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Пред първоинстанционния административен съд е била оспорена Заповед ЗД/Д-В-П-022/17.05.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Провадия, с която на основание чл. 33, ал.1 ППЗЗДет., във връзка с чл. 25, ал.1, т. 3 и т. 4 ЗЗДет. е било наредено спешно настаняване, считано от 17.05.2022 г., на детето И. Йенсен в приемното семейство на Д. Боянова. Производството по издаване на процесната заповед е започнало след подаден устен сигнал на 17.05.2022 г. и възложена проверка по случая, резултатите, от която са обективирани в социален доклад на длъжностно лице - социален работник в отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане гр. Провадия. От данните по делото се установява, че детето И. Йенсен е родено по време на брака, сключен между И. Йенсен и Г. Йенсен - поданик на Кралство Норвегия. Съдът е счел, че съпрузите се намират във фактическа раздяла, като бракът между двамата не е прекратен по надлежния ред, а детето е останало да живее при майката. Видно от резултатите от проверката в дома на семейството на И. Йенсен в [населено място] и след беседа с нея, съдът е приел за установено във връзка с първия подаден сигнал на 27.08.2021 г., че от 2020 г. тя имала връзка с Д. Илиев, който често гостувал в дома им, но не живеели заедно. Той се считал и за биологичен баща на детето. И. се отглеждала в [населено място], в двуетажна къща, която била в добро техническо състояние към момента на проверката, на детето били осигурени самостоятелна стая и достатъчно играчки предвид възрастта му. След констатациите от тази проверка, служителите на ДСП - гр. Провадия са заключили, че липсват достатъчно доказателства за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на И.. Компетентните длъжностни лица са достигнали до идентичен извод и при проверката в дома на И. Йенсен, във връзка с последващ сигнал, подаден на 01.09.2021 година. По повод на подаден последващ сигнал на 17.05.2022 г. във връзка с поведението на майката, отново е била извършена проверка в дома на И.. Резултатите от тази проверка сочили, че майката на детето злоупотребявала с алкохол, което не й позволявало да полага конкретни грижи за И.. Между майката и считащия се за баща на детето мъж, често избухвали скандали, съпроводени с домашно насилие спрямо майката, на което детето е ставало свидетел. Според социалните служители майката и нейните роднини не били в състояние да осигурят безопасна среда за И.. Това положение в дома, където се отглеждала И., както и поведението на нейната майка, обосновало предложението на съответните длъжностни лица, детето да бъде изведено от биологичното му семейство и спешно да бъде настанено в приемно такова. Предложената социална мярка за закрила била мотивирана и от обстоятелството, че е налице риск от увреждане на физическото, психическото и емоционалното състояние и развитие на И.. С решението си административният съд отхвърлил оспорването срещу акта, като приел, че е законосъобразен, тъй като не били налице основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваната заповед ЗД/Д-В-П-22/17.05.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Провадия е издадена на основание чл. чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. и чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДет. Видно от данните по делото, детето И. Йенсен към датата на издаване на процесната заповед 17.05.2022 г. е на [възраст]. Тя е родена по време на брака между И. Йенсен и Г. Йенсен, гражданин на Кралство Нидерландия. И. е първото дете на И. Йенсен. Майката на детето и детето живеят заедно с бабата по майчина линия Д. Василева и съжителя й И. Киров. Съгласно констатациите в приложения по делото социален доклад, изготвен по чл. 16, ал.4 ППЗЗДет. от компетентните длъжностни лица от ДСП гр. Провадия, майката на детето получава подкрепа Д. Василева. И. Йенсен не е прекратила гражданския си брак с Г. Йенсен. Посочено е в доклада, че в резултат от проверката на 17.05.2022 г. е установено, че тя злоупотребявала с алкохол, което не й позволявало да осъществява адекватни грижи спрямо детето, а освен това била и обект на домашно насилие от страна на считащия се за баща на детето Д. Илиев. Въз основа на оценката на потребностите на детето и предвид неговата възраст, е прието, че съществува риск от увреждане на физическото, психическото и емоционално състояние, поради което е налице необходимост от настаняването на И. в професионално приемно семейство. Процедурните правила в производството по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет., които следва да бъдат осъществени от административния орган, имат за цел защита на висшия интерес на детето, опазване на неговия живот и здраве, в случай, че се намира в риск. В конкретната хипотеза социалната мярка, обективирана в издадената Заповед ЗД/Д-В-П-22/17.05.2022 г., е взета незабавно, но фактите по случая и правните аргументи на административния орган, който е издал акта, не обосновават нейното налагане. Предпоставките за настаняване на дете извън семейството, са лимитативно изброени в чл. 25 от ЗЗДет. Правното основание за издаване на процесната заповед е чл. 25, ал. 1, т. 3 и т.4 от същия закон. Според чл. 25, ал.1, т. 3 ЗЗДет. може да бъде настанено дете извън семейството, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, а според чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. може да бъде настанено дете извън семейството, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В случая и в хипотезата на чл. 25, ал.1, т. 3 ЗЗДет., административният орган следва да докаже, че родителите на И. се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. По делото не е спорно, че детето е родено по време на брака между неговата майка И. Дианова и Г. Йенсен. Неправилно съдът прилага нормата само по отношение на майката, без да са изложени съображения дали детето може да бъде отглеждано от нейния съпруг - Г. Йенсен, доколкото по делото не е установено друго. Съгласно чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс (СК) произходът от майката се определя от раждането. Съответно майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция. Произходът от бащата също е нормативно установен в чл. 61, ал. 1 СК, а именно съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Предположението не се прилага в хипотезата на чл.61, ал. 3 СК, при обявено отсъствие на съпруга ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт. Видно от доказателствата по първоинстанционното дело предположението на чл. 61, ал.1 СК не е оборено, нито се твърди, респ. доказва, че съпругът на И. Йенсен е с обявено отсъствие или смърт по предвидения в закона ред. Следователно, по делото не е доказано главно и пълно от страна на административния орган, че бащата на детето Г. Йенсен се намира в трайна невъзможност да отглежда детето си И. Йенсен. Не почиват на обективните данни по делото твърденията на социалните органи, че действителният биологичен баща на малолетното дете е мъжът, който съжителства с неговата майка. С оглед на така изложените съображения следва да се приеме, че административният орган е издал оспорената заповед без да са осъществени материалните предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 25, ал.1, т.3 ЗЗДет. На следващо място, за да е приложимо основанието, предвидено в чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., е необходимо да бъдат изпълнени в своята кумулативна съвкупност изискванията, посочени в правната норма, а именно: детето да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В процеса на проучване на случая социалният работник не е събрал информация, а и не се твърди в изготвения социален доклад и съпътстващите административния акт доказателства, че детето И. е било жертва на насилие в семейството. Липсата на мотиви на административния акт в тази насока, касателно фактическите основания за издаването на процесната заповед, опорочават същата, защото е налице нарушение на правилото, посочено в чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. В подкрепа на изложеното са и констатациите, направени в индивидуална оценка на потребностите на детето И. Йенсен. Съгласно нея детето е с редовен имунизационен статус и е водено на профилактични прегледи. Няма данни за минали и настоящи заболявания. И. е спокойно дете. При посещение на 17.05.2022 г. детето не разбирало случващото се и не плачело. Детето е привързано към майка си И. Йенсен и баба си по майчина линия - Д. Василева. Не детето, а неговата майка е била жертва на домашно насилие от страна на считащия се за баща на детето мъж. В допълнение следва да се посочи, че със заповедта на директора на ДСП гр. Провадия детето е отделено напълно от майката и от домашната среда, включително на неговата баба по майчина линия, към които органът безспорно е установил, че то е било привързано. Настаняването в професионално приемно семейство с оглед малката възраст на И. [възраст], ще способства за разрушаване на изначалната връзката между майката и детето. По този начин ще бъдат нарушени и едни от основните принципи в чл. 3 от Закона за закрила на детето, а именно: зачитане и уважение на личността на детето, отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване най-добрия интерес на детето. Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено и от международното право в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето, което в случая не се доказва за И.. С оглед липсата на установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт - упражнено спрямо детето насилие, на което то е жертва в семейството, съдът счита, че не са доказани материалните предпоставки за прилагане на мярката спрямо детето и в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. Приема се в практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96 § 64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, 27148/12, § 92. В контекста на съдържанието на цитираните решения следва да бъде изтъкнато, че наложената с процесната заповед мярка на закрила по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. настаняване в приемно семейство, не способства за постигане на справедлив баланс между интересите на детето и неговите родители - И. и Г. Йенсен. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна, и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което процесната заповед ЗД/Д-В-П-22/17.05.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Провадия бъде отменена. Независимо от изхода на делото, на касатора не се следват претендираните от неговия процесуален представител разноски за адвокатско възнаграждение, защото представеното по делото пълномощно,отнасящо се до извършване на процесуални действия и пред касационната инстанция, не е оформено в съответствие с изискванията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение