Решение № 3192 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Електро Проджект ЕООД гр.София, подадена чрез процесуален представител, против решение 5907/10.10.2023 г., постановено по адм. дело 11036/2022г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реалност по фактурите от Строителна фирма БГ ЕООД, Миптранс 2008 ЕООД и Агрин ЕООД. Оплакванията са насочени срещу заключението за законосъобразност на оспорения ревизионен акт (РА) с оглед на съвкупната оценка на доказателствата по делото. Позовавайки се на конкретни решения от преюдициалната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в областта на ДДС счита, че условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в случая са изпълнени. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения административен акт, както и за присъждане на направените разноски, съгласно представени списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт който оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя списък на разноските. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано и писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221021000422-091-001/15.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП , в обжалваната и потвърдена част с решение 1259/12.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Електро проджект ЕООД е определен ДДС за довнасяне в общ размер на 76 425,29лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 12 904,99лв. в резултат от оспорена реалност на декларирани като извършени от дружеството облагаеми доставки на стоки за данъчни периоди от м. 07.2019г., м.12.2019г. от м.02.2020г. до м.04.2020г. и м.06.2020г. Фактическите установявания на административния съд се отнасят до извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите в хода на ревизионното производство. Ревизията е била възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221021000422-020-001/26.01.2021г. , изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-22221021000422-020-002/05.08.2021г.,издадени от орган по приходите на длъжност началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София. Резултатите са обективирани в РД Р-22221021000422-092-001/18.10.2021г., издаден от определения със заповедите ревизиращ екип и връчен на адресата по електронен път на 25.10.2021 г. Ревизираното лице не е упражнило правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в рамките на възложените му правомощия и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че изводите на органите по приходите са обосновани, не са в противоречие със събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка по делото. В мотивите по съществото на спора съдът е разгледал изискването за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и/или чл. 9 ЗДДС. Във основа на насоките на СЕС е формиран изводът, че проверката за реалното осъществяване се извършва в съответствие с правилата на доказване по националното право. Според решаващия съд, от преценката на ангажираните доказателства не може да се направи извод за реалността на извършени доставки на стоки от тримата доставчика - Строителна фирма БГ ЕООД, Миптранс 2008 ЕООД и Агрин ЕООД, както и на фактурираната услуга от Строителна фирма БГ ЕООД.Съдът е счел, че въпреки наличието на фактури и приемо-предавателни протоколи, стоките не са индивидуализирани, не е ясно мястото на предаването им, не може да се установи произходът на стоките, наличността им при доставчиците и съответно възможността им да извършват разпоредителни сделки с тях, не са налице данни за транспорт / с изключение на първия доставчик/. Като е отчел дерегистрацията на дружествата по ЗДДС, липсата на плащане по процесните фактури, липсата на кадрова и материална обезпеченост, съдът е направил извод за привидни доставки и е потвърдил обжалвания пред него ревизионен акт, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от горецитираните дружества. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е извършил обективен и задълбочен анализ по всички спорни въпроси, свързани с приложението на ЗДДС. Основните доводи на приходните органи за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, възприети и от съда, са за липса на кадрова и материална обезпеченост на издателите на процесните фактури. От друга страна не са обсъдени задълбочено и е игнорирано приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което процесните фактури са включени в дневниците за продажби на доставчиците и в подадените СД по ЗДДС за отчетните периоди като ДДС е отразен като задължение към бюджета. Разплащанията по същите фактури са извършвани в брой, което е отразено по сметки 501 Каса в лева при получателя и при доставчиците. Получените доставки са отчетени кат текущ разход за основаната дейност на РЛ строително-ремонтни работи за изграждане на електрически инсталации и системи, , изцяло са вложени и употребени при придобиването им за целите на независимата икономическа дейност на РЛ. Срещу отчетените разходи за материали РЛ е отчело насрещни приходи от СМР и е начислило ДДС по тях като е издало фактури към сови клиенти Дим 93 ООД, Ел Смарт ООД, Ер Джи инженеринг ООД и други. Относно транспорта се дава заключение за осъществен такъв от самото РЛ със собствено транспортно средство на база ежемесечни пътни листа за превоз. Вещото лице констатира, че липсват извършени доставки от други лица или наличности при РЛ на стоки/услуги, които да са идентични по вид и количество с тези по фактурираните спорни доставки за същия и близки периоди. Обратно на приетото от приходните органи и от съда, приемо-предавателните протоколи към процесните фактури индивидуализират достатъчно стоките, така че да обективират прехвърляне на правото на собственост върху стоките, определени по своя вид и род. Също така от събраните доказателства може да се направи обоснован извод за осъществяване на транспорта от едноличния собственик на РЛ с МПС, така както е вписано в пътните листа. Не следва да се вменява единствено на получателя на доставките тежестта за установяване на действията и състоянието на неговите доставчици във връзка с произхода на стоките или кадровия и материален ресурс за осъществяване на услугите, още повече в случаи като процесния, при който са налице данни за платена цена с ДДС, т.е. не се доказва намерение за извършване на данъчна измама. Твърденията на приходните органи за извършени насрещни проверки на доставчиците не са покриват от данните по преписката, тъй като изпращането само на искания за представяне на документи и писмени обяснения от третите лица доставчици е само формално изпълнение на задължението за извършване на насрещна проверка. На практика само липсата на отговор от страна на получателя на искането и съответно непредставянето от тяхна страна на поисканите документи, както и данните за недостатъчна кадрова, материална и техническа обезпеченост на издателите на фактурите обосновава извода на приходните органи за нереално извършване на доставките. Приходните органи разполагат с достатъчно правомощия и процесуални средства, за да събират доказателства, за да провеждат административното ревизионно производство при спазване на принципите в данъчния процес и в частност на принципа на служебното начало и обективността. Формалният подход при осъществяване на ревизията и довел до необосновани крайни фактически правни изводи, при което издаденият РА се явява незаконосъобразен. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил също необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и в тази си част. В обобщение, следва отмяна на първоинстанционното решение в неговата цялост като спорът, който е изяснен от фактическа страна и при липса на основания за връщане на делото на първа съдебна инстанция, следва да се реши по същество от касационния съд. По изложените дотук съображения обжалваният РА, в обжалваната си и потвърдена част с решение 1259/12.08.2022 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП, следва да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен. Предвид така приетото от касационната инстанция, решение 5907/10.10.2023 г., постановено по адм. д. 11036/2022г. по описа на Административен съд София - град следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши окончателно от настоящия състав на съда. На касационния жалбоподател се дължат направените разноски в пълния им претендиран размер от 4340лв., представляващи платени държавни такси, разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение. По договора за правна защита и съдействие от 18.04.2023 г. Направените от ответника възражения за прекомерност и липса на плащане на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователни с оглед на представените доказателства, материалния интерес на спора, както и на неговата фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,