Решение № 7182 от 28.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез гл. юрк. Т. Караславов против решение 205/04.11.2022 г. на Административен съд Ловеч, постановено по адм. дело 59/2022 г., с което е отменено решение с рег. 32 - 21518/20.01.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна към 13 бр. митнически декларации. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, засягащи правото на защита на дружеството. В тази връзка излага съображения за определяне размера на дължимите вносни мита и ДДС в съответствие с европейските правила за изчисляване на митата, приложими за съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение и националното законодателство. По приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС) поддържа, че са разгледани последователно методите по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи. От националната Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIA) са определени стоки, които отговарят на изискванията на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), като е използвана най ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки. Изложени са и доводи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност, митническият орган е съобразил решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Капитал Груп ООД, град Троян, чрез адвокат С. Желязкова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Ответникът поддържа, че същественото в разглеждания случай е неспазване на изискването за последователно прилагане на методите по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 преди определяне на митническата стойност на основание чл. 74 § 3 от същия регламент. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд - Ловеч е било решение с рег. 32 - 21518/20.01.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което по MRN 19BG002002001847R3 от 13.02.2019 г., 19BG002002007724R1 от 14.05.2019 г., 19BG002002008322R8 от 22.05.2019 г., 19BG002002014199R6 от 22.08.2019 г., 19BG002002014311R1 от 23.08.2019 г., 19BG002002014472R5 от 27.08.2019 г., 19BG002002015947R7 от 19.09.2019 г., 19BG002002016194R8 от 25.09.2019 г., 19BG002002016618R4 от 01.10.2019 г., 19BG002002017596R9 от 16.10.2019 г., 19BG002002018362R8 от 25.10.2019 г., 19BG002002020325R0 от 02.12.2019 г. и 20BG002002030391R1 от 02.06.2020 г. е определена нова митническа стойност на част от декларираните стоки, с произход Китай, променени са данните в митническите декларации и са установени допълнителни задължения за мито в размер на 3 861.49 лева и ДДС в размер на 14 954.18 лева. Допълнителните задължения са резултат от извършен последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 ЗМ, констатациите, от който са обективирани в доклад BG004000/1/5 от 16.09.2021 г. с peг. 32-292729/14.09.2021 г. по описа на ТД Митница Русе. Според доклада по процесните декларации е установен внос на стоки, попадащи в списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, утвърден със заповед ЗМФ-30/14.01.2020 г. на министъра на финансите. За да отмени оспореният административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците (ЗМ), но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът е приел, че при издаването на акта е нарушено правото на защита на вносителя по чл. 22, параграф 7 от МКС. В тази връзка е посочил, че дружеството не е информирано за обстоятелствата, на които се основава различният размер на определените за досъбиране вземания за мито и ДДС в хода на извършената административна проверка, посочени в доклада от 16.09.2021 г., в писмото от 18.11.2021 г. по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и в крайното митническо решение от 20.01.2022 г. В уведомлението по чл. 22 § 6 от МКС не са посочени обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи в декларираната митническа стойност на процесните стоки. В оспорения акт е посочено единствено, че са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред митническите органи от Капитал груп ООД при допускането им за свободно обращение в проверявания период. В хода на административното производство дружеството не е разполагало с информация за сравняваните стоки, техния произход, производителя, датата на продажба, което е засегнало правото му адекватно да организира защитата си. От мотивите на акта съдът е установил, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е обосновано с необичайно ниските цени на стоките, декларирани от Капитал груп ООД пред митническите органи. Тези твърдения не са подкрепени с каквито и да било доказателства и съмненията на митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение са останали недоказани. По съответствието на обжалваното митническо решение с материалния закон съдът е приел, че спорът по делото е по приложението на метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В тази връзка е изложил мотиви, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Позовал се е на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., според който всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи по тяхно искане и в определени срокове пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. Посочил е също, че на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани аргумент от решение от 28.02.2008 г. по дело С 263/06. Въз основа на правната уредба за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 - 74 от МКС и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна, съдът е приел, че вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 са в отношение на субсидиарност и се прилагат в последователността посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило, в установената поредност ( в този смисъл решение на Съда на ЕС по дело С-291/15, т. 27). В конкретния случай, съдът е установил, че митническият орган е приложил метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да посочи, конкретни обстоятелства и доводи за невъзможността да определи митническата стойност по някой от предходните методи и изключи приложението им в предвидената последователност. Според съда в случая формално е посочено, че са изчерпани възможностите за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да са изложени конкретни мотиви относно хипотезите по букви от а до г. Като бланкетни и шаблонни съдът е определил изложените от митническия орган съображения за липса на данни относно мястото на производство, физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки, респ. за липсата на предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Според съда, мотивите на митническия орган за липса на данни за идентични или сходни стоки, противоречат на констатациите в акта, че е използвана най - ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки. Липсата на конкретни факти и обстоятелства за неприложимостта на всички последователно определени методи по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 съдът е определил като пречка за преминаване към метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения акт не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за всяка от процесните стоки по митническите декларации, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, в съответствие с изискванията за прилагане на този метод. По подробни съображения относно изискванията за законосъобразно определяне на митническата стойност на стоките, основани на съдебната практика на Съда на ЕС по дело С- 1/18 и дело С-263/06, съдът е приел, че митническите органи не са извършили предвидения в чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ и съответно не са обосновали прилагането на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. От събраните по делото доказателства и от заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза е установил, че стойността на процесните стоки по 13 -те митнически декларации съответства на договорената и декларираната стойност, както и обстоятелството, че съпътстващите вноса фактури са намерили отражение в счетоводството на дружеството и част от тях са платени. Представената по реда на чл. 192 ГПК в хода на съдебното производство справка за внос от трети лица на територията на страната на стоки, декларирани със същия тарифен номер и държава на произход като процесните (л.883-885), съдът е приел за неотносима към предмета на спора, доколкото данните от справката не са послужили за определянето на митническата стойност на стоките. При установените по делото факти и с оглед липсата на мотиви в акта, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение за определяне на нова митническа стойност на част от декларираните от Капитал Груп ООД стоки, внос от Китай по 13 броя митнически декларации. Установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви относно правната уредба за определяне митническата стойност на стоки и условията за нейното изменение Съгласно чл.70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал.1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е в тежест на митническия орган. В конкретния случай правилно съдът е приел, че в оспорения административен акт липсват конкретни мотиви както по отношение наличието на основателни съмнения в декларираната митническа стойност на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, така и относно приложения метод за определяне на нова митническа стойност по чл. 74, § 3 от МКС. В акта не се съдържат каквито и да било конкретни данни за посочения средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, с който митническият орган е обосновал съмненията си за отхвърлянето на декларираната митническа стойност на процесните стоки. Такива данни не се съдържат и в доклада от извършената проверка, както и в уведомлението до вносителя по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Поради това неоснователно касационният жалбоподател се позовава на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Като основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност и възникване на основателни съмнения, от митническия орган е посочено единствено, че при извършената проверка е установен внос на стоки, попадащи в списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, утвърден със заповед ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. на министъра на финансите и че са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред митническите органи от Капитал груп ООД на режим допускане до свободно обращение за проверявания период. Правилно първоинстанционният съд е установил противоречие в мотивите на оспорения акт от една страна основателните съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност на стоките са основани на необичайно ниски стойности на декларираните стоки спрямо средностатистически размер на покупните цени на сходни стоки, а от друга страна е прието, че вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от регламент (ЕС) 952/2013 е неприложим, поради липса на данни за такива стоки. Актът не съдържа и конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този смисъл е решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37, на което правилно се е позовал и първоинстанционният съд. В тази връзка основателни са доводите на процесуалния представител на "Капитал груп" ООД в представените по делото писмени бележки, че последователното прилагане на методите по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е задължително за митническите органи. Правилно съдът е приел, че липсата на конкретни фактически основания относно неприложимостта на всички методи по чл. 74 § 2 от регламента, в предвидената последователност от буква а до г, е пречка за определянето на митническата стойност чрез метода по чл. 74 § 3 от същия регламент. Само посочването на митнически декларации, с номер и дата, като база за определяне на новата митническа стойност, не е достатъчно да обоснове спазването на предвидената поредност при прилагането на методите по чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Нарушението на изискването за мотивиране на митническото решение препятства правото на защита на засегнатото лице, както и преценката на съда по материалната законосъобразност на определената нова митническа стойност на стоките и по-конкретно отразява ли тя реалната икономическа стойност на внесените стоки и отчита ли всички елементи на тези стоки, които имат икономическа стойност (арг. от решение на Съда на ЕС по дело С-1/18, т. 22). От изложеното следва да се приеме, че при издаване на оспорения акт не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесните стоки, не е спазена предвидената в чл. 74 § 1 последователност на вторичните методи по чл. 74 § 2 и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспореният индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на Капитал Груп ООД в размер на 2 520 лева, платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възнаграждението е съобразено с обжалвания материален интерес по делото и е в размер близък до нормативно установения минимум по Наредба 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция от ДВ бр. 88/2022 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,