Решение № 141 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2011 г.
ВКСII гражданско отделение27.05.2011 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 15.12.2009 г. постановено от Софийски градски съд, II-б отделение по гр. д. № 474/2008 г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Т. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] против О. с. "З. "-Н. И., [населено място] и С. о. -Район "Н. И. " иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, че наследниците на Т. Д. М., починал на 30.12.1998 г., имат право да им бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на [населено място], а именно: 1.нива в м. "П. п. " с площ 3,950 дка, при съседи: П. Л. Г., полски път на кметството и Н. Й.; 2. нива в м. "С. л. " с площ 2,200 дка при съседи: М. Н., полски път на кметството и П. Ц.; 3. нива в м. "Л. " с площ 1,050 дка при съседи: С. Т. Р., полски път и П. Г. Г.; 4. нива в м. "С. м. " с площ 1,150 дка при съседи: П. Б. С., полски път, П. Л. Г.; 5. нива в м. "В. " с площ 1,150 дка при съседи: Г. Г. П., полски път, В. М. П.; 6. нива в м. "Л. " с площ 1,105 дка при съседи: С. С. Б., полски път, С. Ц. М.; 7. нива в м. "Г. д. " с площ 1,400 дка при съседи: Й. А. Д., полски път на общината и Р. С. Ш., 8. нива в м. "Г. д. " с площ 0,750 дка, при съседи: Й. А. Д., полски път на общината и Р. С. Ш.; 9. ливада в местността "П. п. " с площ 0,500 дка при съседи: П. Л. Г., полски път и Н. К. Й.; 10. ливада в м. "Г. д. " с площ 0,350 дка при съседи: Й. А. Д., полски път, Р. С. Ш. и 11. ливада в м. "Г. д. " с площ 0,800 дка при съседи: Й. Г. Д., полски път, С. Ц. М. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Т. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] против О. с. "З. "-Н. И., [населено място], Т. д. п. г. - С. и Д. г. с. - С. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, че наследниците на Т. Д. М. имат право да им бъде възстановена собствеността върху гора в землището на [населено място], в местн. "К. д." с площ 4,000 дка при съседи: П. Б. С., Ф. Б. С., М. С. и държавен горски фонд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 141 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 40/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 15.12.2009 г. постановено от Софийски градски съд, II-б отделение, по гр. д. № 474/2008 г., с което е оставено в сила решение от 29.11.2007 г. на Софийски районен съд, 36 състав по гр. д. № 11834/2007 г. за отхвърляне на предявените от В. Т. М. против О. с. "З. " - Н. и. обективно съединени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на Т. Д. М. върху земеделски земи в землището на [населено място], подробно описани в решението и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за възстановяване собствеността на същите наследници върху гора в местн. "К. дол", като неоснователни. С определение № 149 от 15.02.2011 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса за значението на извлечението от емлячния регистър като доказателствено средство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ за установяване правото на собственост върху подлежащи на възстановяване земеделски земи и гори. Жалбоподателката В. Т. М. поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по жалбата О. с. "З. " - Н. и. и контролиращите страни С. о. -Район "Н. и. ", Т. д. п. г. - С. и Д. г. с. - С. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗСВГЗГФ. В обжалваното решение съдът е приел, че ищцата е активно легитимирана да предяви иска в качеството си на наследник на Т. Д. М., починал през 1998 г., тъй като не е било подавано заявление за възстановяване на собствеността от негово име или от наследниците му. За да отхвърли обаче предявените претенции съдът е счел, че представеното извлечение от емлячния регистър, в което са посочени като собственост на наследодателя процесните земи и гора, не е достатъчно убедително доказателство за собствеността му, тъй като представлява едностранно волеизявление на заинтересована страна. Показанията на разпитания свидетел са потвърдили собствеността, но съдът не ги е ценил с оглед забраната на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен по същите съображения, а именно че представеното извлечение от емлячния регистър не доказва правото на собственост на наследодателя върху гората преди одържавяването й. По основанието за допускане на касационно обжалване: Същото е допуснато поради констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: Решение № 223 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 205/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 330 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 952/2009 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 498 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 840/2009 г. на ВКС, I г. о., в които се приема, че в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване на собствеността с документи, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост, извършени преди образуване на ТКЗС и съставени именно по този повод, а именно: емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство в ТКЗС и др. Според първото решение законът допуска доказването на правото на собственост чрез извлечение от емлячния регистър, без да е необходимо да бъдат представяни и други доказателства относно придобивното основание. Настоящият състав възприема така създадената практика. Следва да се посочи, че извлеченията от емлячните регистри са посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ като годни доказателства за установяване правото на собственост върху земеделски земи и върху земи и гори от горския фонд. Те принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства. В случай, че страната представи такъв документ, и ако липсват други доказателства, които да опровергават установената с него принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде възстановен. Следователно при липса на оспорване и на доказателства в противния смисъл, извлечението от емлячния регистър е достатъчно доказателство за признаване на собствеността. По основателността на касационната жалба: Предвид даденото по-горе разрешение на правния въпрос обжалваното решение се явява неправилно. В случая за установяване правото на собственост на наследодателя е представено извлечение от емлячния регистър и не са налице други доказателства, които да поставят под съмнение собствеността му, напротив - свидетелските показания, макар и недопустими като самостоятелно доказателствено средство, са в подкрепа на данните от емлячния регистър. Поради това правото на собственост на наследодателя следва да се счита за установено. Ето защо атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В разрез със закона са направените от въззивния съд изводи, че извлечението от емлячния регистър не е "убедително" и достатъчно доказателство за правото на собственост на наследодателя. Същото не представлява декларация на заявителя, съставена да послужи в производството по възстановяване на собствеността, в който случай би било недопустимо като доказателство. След като описаните в исковата молба имоти не са заявявани за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно по чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ и принадлежността на правото на собственост е доказана чрез едно от изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, съотв. чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ доказателства, то са налице предпоставките за уважаване на предявените претенции за признаване правото на възстановяване на собствеността. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на Т. Д. М.. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ