Решение № 14262 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2020 г.

Решение № 14262 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Д. Петрова против решение № 708/16.06.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 516/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-66/10.02.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в нарушение с целите на закона. Касаторът счита, че продължителността на срока, за който е приложена оспорената мярка е мотивиран от административния орган, при спазване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – ЕТ "Ейпъл - К. Диамандиева", [населено място] не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-66/10.02.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Ейпъл - К. Диамандиева" [населено място] е наложено запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в гр. Варна, ул. Рила № 30, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба на 2 бр. кафе на обща стойност 0. 80 лева и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че в същия липсват конкретни фактически основания за налагане на принудителната мярка за срок от 14 дни. Съгласно действащата към момента на нарушението норма на чл. 186, ал. 1 ЗДДС срокът е 30 дни. Според съда в конкретния случай мотивите, изложени от административния орган относно принципа за съразмерност не намират опора в доказателствата по делото. Счита, че административният орган е следвало да обоснове упражняването на предоставените му правомощия при условията на оперативна самостоятелност в съответствие с целта на закона. Мотивите относно продължителността на срока на мярката, според състава са бланкетни и общи и същите следва да се приравнят на липса на мотиви. Не е изложена конкретика, както относно нарушителя, така и относно обекта – местоположение, сезон, стоки, др. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката. Обосновава извод, че обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона, като определеният от административния орган 14 дневен срок е несъизмерим с целите на чл. 22 от ЗАНН. С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, съдът е изяснил спора от фактическа страна. По делото е установено, че на 9.02.2020 г. ЕТ "Ейпъл - К. Диамандиева" в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на стойност 0. 80 лева и плащане в брой, не е издал фискална касова бележка. Неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В касационното производство спорът е относно законосъобразността на определения от органа по приходите срок на запечатване на обекта и забрана достъпа до него. Настоящият състав споделя изводите на съда относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 – дневен срок на мярката. Основателно се сочи в касационната жалба, че при налагането на ПАМ органът действа при обвързана компетентност, т. е. не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не, а когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед. С възможност за преценка органът разполага единствено по отношение на срока на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното нарушение и целите по чл. 22 ЗАНН. В конкретния случай в заповедта е констатирано неотчитане на продажба в размер на 0. 80 лева, касова наличност в търговския обект от 1. 10 лева и нулев оборот, видно от дневния финансов отчет. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е кредитирал изявлението на търговеца, обективирано в хода на проверката по отношение на отварянето на обекта в обедно време с констатациите на органа по приходите, извършил проверката в 12. 12 часа, както и с факта на нулев дневен оборот, като същото е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото. При тези обстоятелства приходният орган е длъжен да изложи допълнителни мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК защо в конкретния случай налага срок на мярката близък до средния. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката да се налага въз основа на мотивира заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Неоснователно е възражението на касатора, че определеният в заповедта срок на мярката е подробно мотивиран, в това число с установената разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства и местоположението на обекта – в голям град, на главна улица, неговата площ. В заповедта не се съдържат посочените в касационната жалба фактически основания. Съображенията на органа по приходите, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението, в разглеждания случай са изцяло бланкетни. Липсата на конкретни мотиви, относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за спазването на материалния закон и съответствието й с целта на закона. По тези съображения настоящият състав намира, че решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,