Решение № 61 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6008/2007 г.

Решение № 61 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6008/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПДР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. С. от с. Краище, община Белица срещу решение от 30.07.2007 г. по гр. д. № 861/2005 г. на благоевградски окръжен съд, с което е уважен предявен от А. Р. М. срещу касаторката иск за намаляване на дарствено разпореждане, извършено от Р. Ч. в полза на С. М., до размера на запазената част на ищеца. Поддържат се доводи за нищожност на решението, поради това, че в състава е участвал член, който към датата на обявяване на решението не е имал качеството на съдия при Благоевградски окръжен съд. Алтернативно се поддържат и основания за недопустимост и неправилност на решението - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. б. "а", "б" и "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът извърши проверка на решението съобразно първото въведено основание за нищожност и констатира следното: Благоевградски окръжен съд е приключил устните състезания по делото и пристъпил към постановяване на решение в съдебно заседание проведено на 12.12.2006 г. На тази датата съдът е заседавал в състав: председател Р. Б., и членове В. М. и младши съдия Р. М. Съдебният акт е изготвен на 30.07.2007 г. и обявен в срочната книга на същата дата. В него е отбелязано, че съдът се е произнесъл по въззивната жалба на 29.03.2007 г. Решението е подписано само от председателя на състава и първия негов член. То не е подписано от съдия М. като е направено отбелязване, че причината за това е преминаването на мл. съдия М. на работа в Районен съд - София. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 189 ГПК. От представеното удостоверение от благоевградски окръжен съд по молба на касаторката, се установява, че правоотношението на мл. съдия Р. М. с окръжен съд Благоевград е прекратено на 2.04.2007 г. При тези данни доводът, че решението на окръжния съд е нищожно, е основателно. Решението е постановено и подписано само от двама от съдиите, участвали в съдебното заседание, когато делото е обявено за решаване. То не е подписано от третия член на състава, тъй като към датата на постановяването му, той не е имал качеството на съдия при този съд. За да е валидно решението то следва да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. Надлежен е съставът на съда, в който той е заседавал в последното проведено заседание, в което делото е обявено за решаване. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 ГПК решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Постановеното решение от двучленен състав вместо от тричленен е нищожно като постановено от незаконен състав - чл. 83, ал. 1 ЗСВ и основание актът да бъде обявен за нищожен. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК, тъй като не са били налице предпоставките за прилагането й. Съгласно цитираната разпоредбата, когато някой от съдиите не може да подпише решението, председателят или старшият съдия отбелязва върху него причината за това. Такава хипотеза е налице когато съдия, участвал в постановяване на решението, е бил в обективна невъзможност да го подпише поради заболяване или други обективни причини. В случая решението не е подписано от третия член на състава, поради това, че към датата на постановяването му 30.07.2007 г., когато волята на съда е обективирана в писмения акт, той не е имал качеството на съдия при Благоевградски окръжен съд поради това, че от 2.04.2007 г. е бил избран за съдия при в Софийски районен съд. Без правно значение е обстоятелството, че този член на състава е участвал при проведеното съвещание, на което е формирана волята на съдебния орган. За валидността на съдебния акт е от значение той да е постановен от съдиите, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото и то е обявено за решаване и които продължават да имат това качество и към датата на постановяване на решението, тъй като това е моментът на материализиране на формираната воля на съда по спора, с който е сезиран. Въз основа на изложеното тричленен състав на ВКС, I г. о. намира, че въззивното решение следва да бъде прогласено за нищожно, а делото върнато на Благоевградски окръжен съд за постановяване на валидно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.