Решение № 4938 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР) против Решение 20914 от 23.10.2024г., постановено по адм. дело 3676/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда административен акт. В с.з., КЕВР се представлява от юрк.Ненков, който поддържа жалбата по изложените в нея касационни основания. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Ответникът "Топлофикация София" ЕАД, чрез юрисконсулт Мандева в депозиран писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което се поддържа в с.з. от юрк.Искренов. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Р. П. В. и К. Н. К. не изразяват становище по основателността на жалбата. Ответникът Г. П. К. се явява лично и изразява становище за основателност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Топлофикация София" ЕАД срещу Решение Ж-165/27.02.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по т. II, с която на осн. чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката , на "Топлофикация София" ЕАД са дадени следните задължителни указания : В десетдневен срок от получаване на настоящото решение да заплати на жалбоподателите дължимата неустойка по чл. 39, ал. 1 от Общите условия на дружеството за недоставената топлинна енергия след изтичане на 48-часовия срок от спиране на топлоподаването в сградата; АССГ, след анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност е установил правилно фактическата обстановка, въз основа на която е извел и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е приел, че обжалваното решение е прието от КЕВР като компетентен орган по смисъла на чл. 22 от ЗЕ, във връзка с чл. 142 и сл. от НЛДЕ, в рамките на предоставените му правомощия за разрешаване на спорове съгласно закона и наредбата, в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЕ и след изпълнение на предвидената процедура. За да отмени решението на КЕВР в обжалваната му част, съдът е приел, че Дадените задължителни указания от КЕВР не се предшестват от мотиви, които да съдържат конкретни насоки за дължимото поведение от "Топлофикация София ЕАД", тъй като и по твърдения на заинтересованите страни, наличния електромер е демонтиран от служители на електроразпределителното дружество, за което действие липсва надлежно съставен протокол. Решението е правилно. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката , продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят конкретно посочени в правната норма параметри, вкл. отговорността при неизпълнение на задълженията на страните. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в административния акт липсват изложени обстоятелства, въз основа на които КЕВР е приела, че е осъществен фактическия състав на чл. 39, ал. 1 от Общите условия на дружеството, за да се изведе заключение за дължимост на неустойка от страна на Топлофикация София ЕАД. В оспореното пред АССГ решение е налице само бланкетно посочване на клаузата за неустойка, но това не изчерпва изискването за съдържание на административния акт, тъй като не са изложени никакви фактически основания, обуславящи посочените правни такива. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. В разпоредбата на чл. 39 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД е предвидено, че когото по вина на Продавача повредите в топлопреносната мрежа или абонатната станция не са отстранени в срок от 48 час,. той дължи неустойка в размер на стойността на недоставената топлинна енергия за периода на закъснението". В процесния случай, видно от данните по преписката задължителното условие за дължимост на неустойка вина на продавача не е установена по безспорен начин. Не е ясно по каква причина, административният орган е приел, че демонтажа на електромера от трето за правоотношението лице следва да се определи като повреда, която не е отстранена в рамките на 48 часа от възникването й, за да доведе до основание за заплащане на неустойка. Доказателства, че преустановяването на топлоподаване в обекта се дължи повреда в топлопреносната мрежа или абонатната станция не са ангажирани, дори не е спорно, че не се касае за неизправност на енергийните обекти. Електромерът в абонатната станция е демонтиран от служители на електроразпределителното дружество, в отсъствие на служител на Топлофикация София ЕАД и без за това да е съставен констативен протокол. Спирането на топлоподаване вследствие демонтиран електромер е установено в началото на 2024г., след което са предприети незабавни действия и от двете страни за възстановяването му , като е сключен договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, монтиран е електромер и топлоподаването е възстановено. В оспорената част и дадените от КЕВР указания в т. 2 от диспозитива на акта, липсват фактически и правни изводи. Липсват конкретни мотиви, изложени от административния орган, защо е приел, че "Топлофикация София" ЕАД дължи неустойка. Не става ясно защо КЕВР прилага разпоредбата на чл.39, ал.1 от Общите условия. Тази хипотеза е приложима при условие, че се установят в кумулативна даденост : повреда в топлопреносната мрежа или абонатната станция и вина на топлопреносното предприятие, а в случая нито едно от двете условия не е налице. Правилно, решаващият състав е достигнал до извода, че относими към спора обстоятелства не са изяснени в достатъчна степен и липсата на изложени мотиви по важни за решаването на спора въпроси води до немотивираност на акта, което от своя страна е пречка да бъде упражнен съдебен контрол за неговата законосъобразност. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. По тази причина, решението в оспорената му част е отменено и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. Настоящата инстанция намира за основателно и оплакването на Топлофикация София ЕАД за това, че не е взето отношение от административния орган по направеното възражение, че се дават указания по прилагане на текст от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД. Тези условия уреждат договорни отношения между дружеството и неговите клиенти, т.е. попадат извън обхвата на регулираните от КЕВР отношения и извън обхвата на правомощията на регулаторния орган, регламентирани в разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗЕ. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е валидно , допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, които са своевременно заявени в депозирания отговор и КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на Топлофикация София ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение