Решение № 3950 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 190/2022 г.

Решение № 3950 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 190/2022 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Гитекс" ЕООД, гр. Бургас чрез пълномощника на дружеството срещу решение № 1109/29.07.2021 г. по адм. д. № 2289/2020 г. по описа на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Н. К., А. Д., Б. М., действащ като ЕТ "Марица-М-Б. Михалков" и " Фууд Проджект Мастърс" ООД чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците главният архитект на район "Приморски" при община Варна, Г. И. и Й. М. Й. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основани за отмяна, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от " Фууд Проджект Мастърс" ООД срещу Разрешение за строеж № 61/11.04.2019 г. на Главния архитект на район "Приморски" при Община Варна, с което е разрешен строеж "довършителни работи на жилищна сграда с ресторант и магазин, входове А и Б в УПИ І-10, кв. 28 по плана на кв. Виница, гр. Варна, с идентификатор 10135.2028.19, с административен адрес гр. Варна, [улица], издадено в полза на касатора "Гитекс" ЕООД. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е подадена от лице, което има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и в законоустановения срок, поради което е допустима. Предмет на разрешението са довършителни работи на жилищна сграда пета категория, които съгласно приложените инвестиционни проекти, одобрени от ЕСУТ на района, включват изпълнение на електроинсталации, вентилация, захранване с вода за питейно-битови и противопожарни нужди, отвеждане на отпадъчни води, сградна ВиК инсталация, дворна мрежа и отклонения за присъединяване към уличния водопровод и канализация, както и мерки за енергийна ефективност. В сградата, за която е установено, че е в груб строеж, иделани части от общите части и правото на строеж притежават всички лица, които са придобили право на строеж за конкретен обект с надлежен акт, каквито в случая се явяват заинтересованите страни и жалбоподателят. При това положение административният орган е следвало да установи дали има лица, които са придобили право на строеж и идеални части от общите части на сградата, за да прецени дали има съсобственици в сградата, вече съществуваща в груб строеж, и дали се изисква съгласие от тях, респективно, дали даденото съгласие отговаря на критериите по чл. 185, ал. 2 и чл. 186, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят по силата на нот. акт № 195/15.10.2009 г., надлежно вписан в службата по вписванията, е придобил право на строеж за апартамент № 7 на втори етаж в секция А със застроена площ 63,96 кв.м и 0,9474 % идели части от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2028.19, УПИ № І-10 в масив 28 в гр. Варна, кв. Виница–север, местност "Драгу дере", целият с площ по акт за собственост 5990 кв.м, а по КК – 4864 кв.м. Такива права притежават и всички останали конституирани като заинтересовани лица. Действително съдът е посочил, че те имат правен интерес от обжалване по силата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, без да посочи конкретна хипотеза, но този пропуск не води до порочност на решението на някое от основанията по чл. 218 АПК. Както жалбоподателят пред първата инстанция, така и конституираните като заинтересовани лица са такива по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ - като носители на ограничени вещни права, а именно в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот. Касаторът, в полза на когото е издадено оспореното разрешение за строеж, е собственик на земята и на определени апартаменти и гаражи, поради което изводът на съда, че касаторът не е придобил правото на строеж върху всички обекти от сградата по одобрения архитектурен проект, а само върху изрично описаните, е законосъобразен. Поради това е възникнала съсобственост между касатора като лице, в полза на когото е издадено разрешението за строеж и всички конституирани като заинтересовани лица в първата инстанция. В тази връзка проблемите дали правото на строеж на жалбоподателя пред първата инстанция и заинтересованите лица върху конкретни обекти от сградата заедно с идеални части от общите части и от правото на строеж върху терена е погасено по давност не могат да бъдат обсъждани в съдебно-административното производство, както правилно е приел първоинстанционният съд. В този смисъл обстоятелството, че първоначалното разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г. за изграждане на жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи е загубило правното си действие, е ирелевантно за наличието на учреденото вече право на строеж на жалбоподателя пред първата инстанция и на заинтересованите лица. Висящите между страните граждански дела законосъобразно са изтълкувани от решаващия съд като такива без преюдициално значение за изхода на настоящия спор досежно валидността и законосъобразността на оспореното разрешение за строеж. От фактическа страна се установява, че сградата е изградена в груб строеж, като към момента на издаване на обжалваното разрешение е налице удостоверение за степен на завършеност рег. № АУ099302ПР_002ПР от 11.10.2018 г., според което жилищната сграда е с изградено тяло А (вход А) в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции и на етап "довършителни работи" и тяло В (вход Б) в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкции, без довършителни работи. В разглеждания аспект твърдението пред касационната инстанция, че сградата не е в груб строеж не може да бъде прието, макар и да е издадено друго удостоверение от 2020 г., според което сградата не е в груб строеж. Това удостоверение е последващо и не може да отрече установената степен на завършеност на сградата в груб строеж по удостоверението от 2018 г. Доказателствената му сила съобразно чл. 181, ал. 3 ЗУТ може да бъде отречена само чрез обжалването му и неговата отмяна. Предвид изложеното настоящата инстанция споделя и направените правни изводи от съда за нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ поради следното: Предмет на разрешението са довършителни работи на жилищна сграда пета категория, които съгласно приложените инвестиционни проекти, одобрени от ЕСУТ на района, включват изпълнение на електроинсталации, вентилация, захранване с вода за питейно-битови и противопожарни нужди, отвеждане на отпадъчни води, сградна ВиК инсталация, дворна мрежа и отклонения за присъединяване към уличния водопровод и канализация, както и мерки за енергийна ефективност. При наличието на безспорно установената съсобственост според чл. 186, ал. 1 ЗУТ прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. В случая такова съгласие от жалбоподателя и заинтересованите пред първата инстанция лица не е давано. Липсата на такова съгласие е законно установена пречка за издаване на разрешение за строеж със съдържание като оспореното. Предвид това, като е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Н. К., А. Д., Б. М., действащ като ЕТ "Марица-М-Б. Михалков" и " Фууд Проджект Мастърс" ООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по приложения списък - по 1080 /хиляда и осемдесет/ лв. за всеки, представляващи възнаграждение за един адвокат. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност не следва да се уважава, тъй като този посочен размер е минималният размер от 900 лв. /деветстотин/ лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с включен ДДС. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,