Решение № 7601 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. А. А., гражданин на Иран, чрез адвокат Радославова, срещу решение 13240 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело 2733/2024 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание касационният жалбоподател лично и чрез адвокат Радославова поддържа касационната жалба. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрисконсулт Хичовски взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение в производство по чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Р. А. А., гражданин на Иран, срещу Решение 3385 от 26.02.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което, поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При неправилна преценка на фактите, съдът е направил незаконосъобразни правни изводи относно отсъствието на материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е следвало да анализира представеното допълнително доказателство от чужденеца - призовка от Полицейските сили по спазване на обществения ред на Ислямска Република Иран задължаваща го да се яви в полицията поради нарушаването на обществения ред, чрез участие в незаконно събрание, както и събрание и заговор срещу вътрешната сигурност на страната, в която изрично е посочено, че при неявяване ще бъде предприето съдебно преследване, спрямо твърденията му за наличие на преследване срещу него поради политическо мнение и/или убеждение, както и спрямо политическата обстановка в Иран във връзка със защитата на правата на жените. Вместо това съдът неправилно не е кредитирал това доказателство като е счел, че причината за напускането на страната на произход е различна и не е във връзка с получената призовка, без да съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ регламентираща възможността опасенията от преследване да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Неправилната оценка на тези доказателства, спрямо посочените факти, са довели до незаконосъобразни правни изводи относно приложението на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Участието на чужденеца в протест през месец август 2023 г. за защита свободата на иранските жени е част от политическите права на всеки човек и проява на неговите основни свободи, поради което страхът от преследване, поради това участие, отговаря на критерия по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а именно - преследване поради политическо мнение и/или убеждение. От съществено значение е и обстоятелството, че в оспореното решение на ДАБ, а също и в обжалваното решение на съда, не е обсъдено приложението на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУБ, според която за предоставянето на статут на бежанец е без значение дали чужденецът изразява политическо мнение или убеждение, чрез действително участие в митинг. Достатъчно е органът осъществяващ преследването да смята, че чужденецът има такава политическа принадлежност, както се установява предвид посоченото в последващия документ издаден от полицията призовка на основание участие в незаконно събрание, както и събрание и заговор срещу вътрешната сигурност на страната. Поради това, следва да се приеме, че в случая е налице преследване на чуждия гражданин по смисъла на чл. 8, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗУБ, тъй като се установява, че преследването от държавните органи на Иран е поради изразеното от него политическо мнение, чрез участието му в протест, което е негово основно право. Съдът, а също така и ДАБ, е следвало да констатират това и да обсъдят дали са налице всички предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на касатора, а не да му отказват, поради липсата на доказателства. При неправилна преценка на фактите, съдът е направил незаконосъобразни правни изводи относно отсъствието на материалноправните предпоставки на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде предоставен такъв статут разпоредбата изисква наличието на реална опасност от тежки посегателства, спрямо чужденеца като: изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Разпоредбата е транспонирана от чл. 15, б. б от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. по приложението на която има установена практика на СЕС. Случаите на тежки посегателства, изброени в чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ са дадени алтернативно, като наличието на реална опасност от претърпяване на всяко едно от тях представлява по своето естество достатъчно тежко посегателство, даващо основание за предоставяне на такъв хуманитарен статут. В случая от данните по делото се установява, че въпреки твърденията на чужденеца за изчезването на хора участвали в подобни протест, нито органът е събрал информация в тази насока, нито съдът. В представените справки на Дирекция Международни дейности за Иран се съдържа единствено информация за общото положение в страната и актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка, но не и данни за спазването на човешките права при свободното изразяване на мнение или убеждение, както и за възможните последствия, които биха настъпили за иранския гражданин при обвиняването му в заговор срещу вътрешната сигурност на страната. Такива данни са представени едва пред касационната инстанция и следва да бъдат обсъдени от административния орган, тъй като обуславят обратни на направените от органа и от съда изводи за липсата на реална опасност от тежки посегателства спрямо личността му, свързани с унизително отнасяне или наказание, представляващи критерии за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Изведените изцяло нови факти и обстоятелства, основани на конкретни писмени доказателства, не са и не биха могли да бъдат изтъкнати пред решаващия орган, нито пред първоинстанционния съд, при което и постановеният административен акт и съдебно решение не съдържат произнасяне по тях. Липсва законова възможност за разглеждането и преценката им по същество в касационното производство, чиито предмет е правилността на обжалвания съдебен акт. При съобразяване характера на производството за предоставяне на международна закрила и целта на ЗУБ съдът намира, че следва обжалваното решение, както и това на административния орган да бъдат отменени, като делото се изпрати като преписка на решаващия орган за ново произнасяне, след извършване на преценка на нововъведените от търсещия международна закрила обстоятелства. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение