Решение № 319 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2012 г.

Решение № 319 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е от Димитър Божидаров Божанчев, Орлин Емилов Попов и Младен Емилов Попов, подадена чрез адв. Красимир Иванчев. Втората касационна жалба е от Столична община, чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Каменова. И двете жалби са срещу решение № 6084 от 30.12.2011 г., постановено по адм. дело № 637/2011 г. от Административен съд - София град. С него е обявена нищожността на писмо на Столична община с изх. № ИДЖ-0-17/07 от 02.07.2009 г., с което преписката за отмяна на отчуждаването на недвижим имот изх. № АССГ, адм. д. № 118/2007 г. и адм. д. № 2261/2001 г. по описа на СГС, вх. № към 11 ДЖ-0-17/07/24.10.2008 г. в дирекция "Инвестиционно отчуждаване" - СО, е изпратена за произнасяне на областния управител на област София, тъй като имотът е актуван като държавен и делото е върнато като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт. С първата касационна жалба се атакува решението в частта, с която делото се връща като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт и с която не са конституирани като страни Орлин Попов и Младен Попов. Счита решението за неправилно в тази му част. Иска се съдът да се произнесе по съществото на спора и да отмени отчуждаването. Претендират се разноски. С втората касационна жалба се прави възражение за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - областният управител на област София, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са основателни. Решението, според прокурора, било недопустимо, тъй като писмото, чиято нищожност е обявена не било индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Съдът не следвало да връща делото на административния орган, а е трябвало да реши делото по същество. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, при извършена служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град, е обявил нищожността на писмо на Столична община с изх. № ИДЖ-0-17/07 от 02.07.2009 г., с което преписката за отмяна на отчуждаването на недвижим имот изх. № АССГ, адм. д. № 118/2007 г. и адм. д. № 2261/2001 г. по описа на СГС, вх. № към 11 ДЖ-0-17/07/24.10.2008 г. в Дирекция "Инвестиционно отчуждаване" - СО, е изпратена за произнасяне на областния управител на област София, тъй като имотът е актуван като държавен и е върнал делото като административна преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт в съответствие с указанията, дадени в решение по адм. дело № 118/2007 г. на АССГ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт притежава всички характеристики на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, независимо от това, че не бил под формата на заповед или решение, а на писмо, тъй като с него се засягали и то пряко права и законни интереси на жалбоподателя. Оспореният административен акт бил постановен при превратно упражняване на власт от административния орган в противоречие със съдебното решение и именно това незачитане на влязъл в сила съдебен акт и извършването на действия, които му противоречат водели до извода, че атакуваният акт е нищожен, тъй като по аргумент от императивната разпоредба на чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Допълнително основание за обявяване на неговата нищожност била липсата на компетентност, тъй като писмото било подписано от главния архитект, а не от кмета като негов издател. Решението е постановено по недопустимо оспорване, което налага неговото обезсилване на основание чл. 209, т. 2 от АПК и прекратяване на производството по делото. На оспорване по съдебен ред подлежат административните актове и отказите за тяхното издаване. Легалното определение на индивидуален административен акт се съдържа в нормата на чл. 21 от АПК, като ал. 5 на същия текст гласи, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В случая се касае за писмо, с което главният архитект на София изпраща преписка за отмяна на отчуждаване на недвижим имот изх. № АССГ, адм. д. № 118/2007 г. и адм. д. № 2261/2001 г. по описа на СГС, вх. № към 11 ДЖ-0-17/07/24.10.2008 г. в Дирекция "Инвестиционно отчуждаване" - СО, за произнасяне от областния управител на област София, тъй като имотът е актуван като държавен. С копие от това писмо е уведомен за това действие адв. Красимир Иванчев, в качеството му на пълномощник на Димитър Божидаров Божанчев, Орлин Емилов Попов и Младен Емилов Попов. Това писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси, не се декларират или констатират вече възникнали права или задължения. Същото не съдържа властническо волеизявление, а има само уведомителен характер за действия, извършвани във връзка с осъществяване на процедурата по отмяна на отчуждаването на процесния имот. По изложените съображения жалбата, с която е сезиран административния съд се явява лишена от предмет и поради това процесуално недопустима. Постановеното по нея решение също се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,