Решение № 615 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2014 г.

Решение № 615 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на полицай от група "ПГ" - 02 сектор при ОПП - СДВР Румен Александров срещу решение № 2156/3.04.2014 г. на Административен съд - София град/АССГ/, постановено по адм. дело № 11299/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), преместване на паркирано МПС без знанието на собственика му, по отношение на лек автомобил, марка "Фолксфаген" с ДК № М 2396 АТ, паркиран върху тротоара на ул. "Буная" № 2 към ул. "Султантепе", наложена на 9.10.2013 г. от полицай от група "ПГ" - сектор 02 към отдел "Пътна полиция" при СДВР. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението и моли за неговата отмяна поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Противно на изводите на съда считат, че са налице нормативните предпоставки за прилагане на процесната мярка на административна принуда, поради което същата е законосъобразно наложена. Обжалва решението и в частта за разноските. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е прекомерно и е следвало да бъде намалено от съда. Ответникът - Диян Пенков Димитров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмения отговор по жалбата. Прави искане за присъждане на направените разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Подадената жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, а именно от страна - участник в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че същата е разпоредена в противоречие с материалния закон. Решаващият съд е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 171, т. 5 б. б ЗДвП - не се установява автомобилът да е паркиран на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС, липсват данни автомобилът да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Мярката е приета за незаконосъобразна поради липса на материалните предпоставки за постановяването й. Съдът е посочил, че извън очертаните от специалния материален закон (ЗДвП) хипотези е невъзможно да бъдат налагани ПАМ, свързани с преместване на МПС, независимо дали същото е паркирано в нарушение на правилата за движение. При така установеното отсъствие на съставомерните предпоставки от хипотезата на приложимата правна норма, наложената ПАМ е отменена като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, на чието основание е разпоредено репатриране на процесния автомобил, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Хипотезите на посочената разпоредба са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3. когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От представената по делото докладна записка /л. 18 от материалите по адм. дело № 11299/2013 г. по описа на АССГ/ се установява, че процесната ПАМ е наложена поради наличие на третата законова хипотеза. В докладната е посочено, че автомобилът е паркиран върху тротоара като пречи. Следователно полицаят, наложил ПАМ е имал предвид, че паркираният върху тротоара автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението и по-конкретно на пешеходците. Ето защо настоящата инстанция счита, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" пр. трето ЗДвП. Предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е било да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че паркираният автомобил е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая ответникът не е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че действително са били налице предпоставките на чл. 171, т. 5 б. "б" пр. 3 ЗДвП. По делото липсват снимки на паркирания автомобил. Приложената към докладната записка скица е твърде обща и неясна. На нея не са посочени нито размерите на автомобила, нито размерите на тротоара. Липсата на конкретно посочени размери прави невъзможно да се определи какво е разстоянието от автомобила до вътрешния ръб на тротоара, както и дали то е достатъчно за преминаването на пешеходците. Липсата на данни относно обстоятелството какво е разстоянието между автомобила и тротоара възпрепятства установяването на факта дали автомобилът действително е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Гореизложеното обосновава извод за недоказаност фактите, послужили като основание за издаване на обжалвания акт. С оглед на което процесната принудителна административна мярка се явява наложена в противоречие със законните изисквания за налагане на същата, визирани в третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Решението е правилно и в частта за разноските. Правилно съдът е приел, че договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева не е прекомерно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора в касационната му фаза основателно е искането на пълномощника на Диян Пенков Димитров - ответник по касационната жалба, за присъждане на разноските по делото за настоящата инстанция, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на Димитров сумата от 300 лева - платено адвокатско възнагражение, съгласно представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение