Решение № 267 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 742/2012 г.

Решение № 267 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 742/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Частният обвинител и граждански ищец В. Й. е обжалвал по касационен ред оправдателната и съответната и гражданска част от присъдата на Кюстендилския окръжен съд срещу подсъдимите П. С., Е. Т., Е. К. и Р. В. В обжалваната и част присъда № 5 от 24.I.2012 г. по внохд № 99/2011 г. е въззивна (нова по смисъла на чл. 336 НПК), доколкото с нея са оправдани подсъдимите С. и Т., осъдени от първоинстанционния Кюстендилски районен съд; в останалата й част присъдата на КОС е всъщност въззивно (второинстанционно) решение по чл. 337 и 338 НПК - за изменение и за потвърждаване на първоинстанционната изцяло осъдителна присъда. Първоинстанционната присъда - 124 от 22.ХII.2010 г. по нохд № 88/2010 г., е по обвинението за извършената на 6.ХII.2004 г. кражба на лекия автомобил на В. Й. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 НК (още защото кражбата е била извършена след предварителен сговор и вещта не е била под постоянен надзор). Присъдата е била осъдителна за четиримата подсъдими и те съответно са наказани за извършеното престъпление; в гражданската и част е присъдено поисканото от пострадалия обезщетение 2 100 лева. Второинстанционната (въззивна, нова) присъда е, както вече се посочи, отчасти оправдателен съдебен акт, отчасти - за изменение и за потвърждаване на осъждането на К. и В., разбира се, със съответните корекции за наказателната и гражданската им отговорности вследствие на оправдаването като съучастници на С. и Т. (Съдебните актове и на двете инстанции са втори поред: при първото разглеждане на делото в КРС присъдата е изцяло оправдателна и с отхвърляне на гражданския иск, а в КОС тя е отменена и делото върнато за ново разглеждане). В касационната жалба оправдаването на двама от подсъдимите и отхвърлянето на гражданския иск е оспорено като нарушаващо материалния закон, въпреки че доводите в нейна подкрепа са свързани с доказаността на обвинението; не съвсем съответно на НПК е също искането ВКС сам да осъди оправданите и да потвърди осъждането на другите двама подсъдими; искането съдържа все пак и алтернативата за връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция. В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурор от Върховната касационна прокуратура и според него жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна, доколкото в нея се поддържа, че обвинението е доказано и за оправданите подсъдими, и то не само от обясненията на осъдения Р. В., а и от показанията на Яс. В. Жалбоподателят и КОС са всъщност на едно мнение за обясненията на Р. В. За показанията на свидетеля обаче КОС смята, че само частично подкрепят тези обяснения, докато жалбоподателят не вижда в тях част, която да им противоречи. Според ВКС прав е жалбоподателят, защото мнението му е в съответствие с показанията на Яс. В. в тяхната цялост, независимо от момента, в който са дадени. В тази насока КОС очевидно е съобразил само казаното от свидетеля пред него в съдебното заседание на 29.ХI.2011 г., когато Яс. В. наистина не е могъл да си спомни колко души е видял в двата автомобила, за които е говорил - откраднатия и другия, който го е следвал. Когато обаче "свидетелят..., твърди, че не си спомня нещо" (чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК), съдът разполага с възможностите, предвидени в закона, за прочитане на онези предишни негови показания, които да запълнят липсващия спомен. В случая това са били показанията на В. от 14.III.2006 г. пред дознателя, в които освен друго е посочено и това, че в единия от двата леки автомобила са се намирали двама души; при положение, че автомобилите са се движили заедно, не може да има съмнение за наличието поне на шофьор във втория. По този начин свидетелят е посочил факти, повишаващи достоверността на обясненията, уличаващи останалите подсъдими, която трябва да бъде свързана и с другите факти по делото - с намирането на разчленената открадната кола и с мястото на намирането й, заедно със задържането там на двама от съучастниците, с марката на автомобила, който управлявал по онова време подсъдимия С. (Фолксваген Голф), със същата марка на автомобила, който св. Й. (син на пострадалия) е забелязал да го проследява два дни преди кражбата и т. н. Като не е използвал предоставената му от закона процесуална възможност, КОС е нарушил и чл. 116, ал. 1 НПК, на който изрично се е позовал. Забраната "обвинението и присъдата... да се основават само на самопризнанието на обвиняемия", както и други подобни забрани, няма приложение, ако съответните държавни органи не са изпълнили своите задължения по разкриването на обективната истина - вж. например р. 80/07-I (Бюл. 10/07) относно забраната да бъдат издавани присъди върху предположения. Изпълнението на тези задължения, от друга страна, гарантира не само разкриването на обективната истина, но поради това му предназначение - и процесуалните права на страните, в случая - на правото на защита на частния обвинител и граждански ищец. Ръководен от изложеното и от разбирането, че нарушаването на една процесуална гаранция нарушава и самото право, което тя гарантира, и в упражняването на което неговият носител се явява ограничен, ВКС-I наказателно отделение съобразно и с чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК