Решение № 1237 от 6.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Илчев, чрез адв. Е. Бастрев, срещу Решение 2956 от 03.05.2022 г., постановено по адм. д. 9232 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение СФД21-РД28-233 от 20.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция Общински приходи (Д ОП) при Столична община (СО), с което е отказано възобновяване на административното производство по отмяна на Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) 164862-191-1 (коректният номер е 164862-127-1) от 25.07.2016 г., издаден от Ц. Славчева на длъжност инспектор в Отдел "Местни данъци и такси" - Сердика към Дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси (Д ПАМДТ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че неправилно възражението за изтекла погасителна давност е квалифицирано и разгледано като искане за възобновяване на административното производство по смисъла на чл. 99 АПК. Отделно се възразява срещу отказа на съда да обсъди възражението за изтекла погасителна давност и на факта, че автомобилите, за които са установени задължения за данъци, са били продадени към момента на възникване на задължението за заплащане на данък към съответната година. Предвид изложеното се моли за отмяната на обжалваното първоинстанционно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът директор на Д ОП при СО оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение и писмено становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение СФД21-РД28-233 от 20.08.2021 г. на директора на Д ОП при СО, с което на основание чл. 99, във връзка с чл. 102, ал. 2 АПК и във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК е постановен отказ за възобновяване на административното производство по отмяна на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 164862-191-1 от 25.07.2016 г. Съдът приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, мотивирано е и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Споделил като законосъобразна преценката на административния орган, че не са налице основания за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 АПК, респективно за преразглеждане на влезлия в сила АУЗД, предвид което е отхвърлил оспорването. Като взел предвид посочената разпоредба, съдът направил извод, че в случая не са налице визираните в нея обстоятелства, а изтичането на погасителната давност счел, че не е въобще основание по чл. 99, т. 2 АПК. Приел също така, че възражението на Илчев, че не е данъчнозадължено лице подлежат на обсъждане в производството по оспорване на АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, но при отчитане и на следните съображения: В казуса не е спорно, че АУЗД 164862-127-1 от 25.07.2016 г. е влязъл в сила на 15.08.2016 г. без да е обжалван по съответния ред. Следователно, считано от тази дата започват да текат сроковете по чл. 102, ал. 2 АПК, в които може да бъде инициирано производството за възобновяване по реда на Глава седма от АПК. Съгласно предписанието на посочената разпоредба тези срокове са регламентирани на три месеца от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Относно факта на твърдяната продажба на автомобилите доказателствената тежест е била на настоящия касационен жалбоподател и въпреки даденото му от съда указание, той не е ангажирал доказателства за направените твърдения в тази насока. В този смисъл касационните оплаквания, че съдът не съобразил възражението на Илчев, че не е данъчнозадължено лице, също са неоснователни. Тези възражения са и преклудирани било е възможно предявяването им, но не в пропуснатия срок като основание по чл. 99, т. 2 АПК, а e било възможно разглеждането им в производство за проверка законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Ето защо, предвид датата на влизане в сила на АУЗД (15.08.2016 г.), твърдените от Илчев обстоятелства и датата, на която е предявено възражението, квалифицирано от органа като искане по чл. 99 АПК, възможността за възобновяване на производството е преклудирана. Направените от касационния жалбоподател оплаквания срещу изводите на съда във връзка с възражението за изтекла погасителна давност също са неоснователни. Правилно е прието от съда, че изтичането на давността не може да бъде разглеждано като основание по чл. 99, т. 2 АПК. Горното, макар не изцяло по изложените от първоинстанционния съд съображения, налага идентичен на направения от него краен извод за законосъобразност на решението, с което е отказано възобновяване на производството. Предвид изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, нему следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение