Решение № 26 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 234/2018 г.

Решение № 26 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 234/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба от В. академия срещу решение № 6659/05.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 9989/2017 г. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, с което е отменено решението на СРС и са уважени исковете на Р. Н. Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ срещу работодателя Военномедицинска академия. Жалбоподателят изразява становище, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е приел, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ може да се извърши само в хипотезата, когато придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е настъпило след сключването на трудовия договор. Освен този случай, според касатора в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ са включени и фактите, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било придобито преди сключване на трудовия договор. В срока за отговор ищцата е възразила, че материалният закон е приложен правилно. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Както при очевидната фактическа грешка(чл. 247 ГПК), очевидното е противоречието в самото решение, така и при очевидната неправилност, очевидното следва да е налице при противоречие в самото решение, само че за разлика от очевидната грешка, тук противоречието е в самите мотиви, а не между мотиви и диспозитив. Тъй като неправилността на решението представлява необоснованост, нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила(чл. 281, т. 3 ГПК), а мотивите на решението включват твърденията, исканията и възраженията на страните, обсъждане на доказателства, фактическите и правни изводи(чл. 236, ал. 2 ГПК), то при очевидната неправилност, противоречието в мотивите следва да се отнася до твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване (съществено нарушение на съдопроизводствените правила), или до противоречие между доказателствата и установените факти (необоснованост), или противоречие между фактите и приложената от съда материалноправна норма (неправилна квалификация). Когато мотивите противоречат на практиката на ВКС по тълкуването на материалноправна или процесуалноправна норма, или противоречието в мотивите води до нищожност или недопустимост на решението, тогава правилото за очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК)ще бъде дерогирано от специалните норми на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК). Доколкото обаче, съдът се произнася по правилността на решението само на посочените в касационната жалба основания(чл. 290, ал. 2 ГПК), то съдът ще следи служебно за очевидна неправилност само в рамките на посочените касационни основания. Както при недопустимост, съдът следи служебно само в обжалваната част на решението, така и при очевидна неправилност съдът ще следи служебно само в рамките на въведените касационни основания за неправилност. Извън рамките на посочените касационни основания обаче, касационният съд ще може да следи служебно за очевидна неправилност, когато се касае за приложението на императивна материалноправна норма (по аналогия от чл. 269 ГПК и съгласно т. р. № 1/2013 г. на ОСГТК). В обобщение правното основание "очевидна неправилност" в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК следва да се дефинира като основание за допускане на касационно обжалване, за което съдът следи служебно в рамките на въведените касационни основания за неправилност, освен когато се касае за приложение на императивна материалноправна норма(тогава съдът ще следи служебно в обжалваната част) и което представлява противоречие в мотивите на решението или формираната воля на съда (а не противоречие с практиката на ВКС), което противоречие не води до нищожност или недопустимост на решението, а се отнася до противоречие между твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване (съществено нарушение на съдопроизводствените правила), или до противоречие между доказателствата и установените факти (необоснованост), или противоречие между фактите и приложената от съда правна норма (неправилна квалификация). В случая е налице противоречие в мотивите на решението между посочените и въведените от ищцата основания за незаконност на уволнението и очертания от съда предмет на доказване. Противоречието в мотивите е във връзка с приложението на императивни материалноправни норми на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ(потестативното право на работодателя за уволнение и потестативното право на работника за отмяна на незаконно уволнение са уредени с императивни материалноправни норми), поради което съдът следи служебно за противоречието в мотивите. Въззивният съд е включил в предмета на доказване обстоятелството дали ищцата към момента на сключване на трудовия договор е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова основание липсва в обстоятелствената част на исковата молба(ищцата е твърдяла обратното, че към момента на прекратяване на договора все още не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). В исковата молба като основания за незаконност на уволнението ищцата е посочила следните правопораждащи факти: срочното трудово правоотношение и длъжността "общ работник" са извън приложното поле на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ; към датата на връчване на заповедта за уволнение все още не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; работодателят е извършил дискриминация при уволнението и тъй като оставил на работа по- възрастни работници. По тези въведени основания се е произнесъл първоинстанционния съд, като е приел от фактическа страна, че към момента на прекратяване на трудовия договор ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от правна страна, че срочността на трудовият договор не се отразява на законността на уволнението. След това във въззивната жалба ищцата не е оспорила фактическите изводи на въззивния съд, и е продължила да подържа въведените с исковата молба основания за незаконност на уволнението, а именно, че срочното правоотношение не попада в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и че е осъществена дискриминация при уволнението и. Въззивният съд не се е произнесъл по основанията за незаконност на уволнението, въведени в исковата молба, а е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още преди сключване на договора(при положение, че ищцата е твърдяла обратното, че не е придобила такова право към момента на прекратяване на договора), поради което е заключил, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е незаконно. По този начин въззивният съд е причинил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е приел за установен факт, който е бил извън предмета на доказване. Правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е потестативно право на работника и в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат основанията, от които възниква правото да се отмени незаконното уволнение, които основания едновременно с това представляват и правоизключващи факти за правото на уволнение на работодателя. Съдът е обвързан от въведените от страните факти, като е длъжен да се произнесе по тях и каже кои приема за установени и кои не, при обсъждане на доказателствата по делото, заедно с възраженията и доводите на страните. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото(потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищцата и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива. Поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението на въззивният съд следва да се отмени като неправилно. След установената неправилност на въззивното решение, по съществото на спора, ВКС намира, че въведените с исковата молба основания за незаконност на уволнението са неоснователни. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е потестативно право на работодателя по трудовото правоотношение възникнало от трудов договор, независимо от срочността на договора и от трудовата функция, която се изпълнява. Поради това неоснователно е становището на ищцата, че срочните трудови договори и длъжността "общ работник" са извън приложното поле на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Неоснователно е и твърдението на ищцата, че към момента на прекратяване на договора тя не е била придобила право на пенсия за стаж и възраст. От това основание за незаконност на уволнението ищцата се е отказала сама в хода на производството. Недоказано, при условията на пълно и главно доказване е останало и обстоятелството за извършена дискриминация от страна на работодателя по отношение на ищцата по признак възраст и инвалидност. Ищцата обосновава дискриминацията с наличието на още две работнички на същата длъжност с придобито право на пенсия за стаж и възраст, но само по себе си това обстоятелство не установява дискриминация в случая, когато работодателят упражнява дискреционна власт коя работничка да уволни. При това положение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: