Решение № 377 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 913/2008 г.

Решение № 377 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 913/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ. бр. 50/2007 г.) във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). "Б" А. гр. П. обжалва и иска да се отмени Решение № 289 от 9.08.2007 г. по гр. възз. д. № 822/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, с което 1.) е обезсилено Решение № 252 от 30.01.2006 г. по гр. д. № 123/2001 г. на Петричкия районен съд по иска на В. С. С. от гр. П. за признаване за установено по отношение на "Б" А., "Д" А. София и В. А. С. - гр. П., че е собственик по наследство от С. И. С. на земеделски имот - нива от 1 дка, заснета като имот пл. № 2201 в м. "П"-землището на гр. П., попадащ в парцел **** от кв. 73 по плана на гр. П., целият с площ от 16 770 кв.м., за разликата над обема притежавани права от нея права от 1/4 идеална част, както и по иска по чл. 431, ал. 2 ГПК с който за тази разлика е отменен НА № 13/2000 г. и е прекратил делото в тази част, и 2.) е оставено в сила Решение № 252 от 30. 01. 2006 г. по гр. д. № 123/2001 г. на Петричкия районен съд по уважения на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) иск на В. С. С. от гр. П. срещу "Б" А., гр. П., "Д" А. София и В. А. С. - гр. П., в останалата му част. Поддържа се, че обжалваното решението на въззивния съд е ИЗЦЯЛО неправилно, незаконосъобразно и необосновано, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основание и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на "Б" А. Петрич, приемайки, че наследниците на С. И. С. от гр. П. са собственици на спорният имот - НИВА от 1 дка е обезсилил частично (за идеалните части на останалите сънаследници, неучастващи по делото като страни) решението на въззивния съд по уважения положителен установителен иск, за разликата над 1/4 идеална част на В. С. и е оставил в сила решението по уважения иск досежно нейната сънаследствена 1/4 идеална част. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Исковото производство е инициирано от В. С. С. срещу търговско дружество "Б. трико" А. гр. П., а в последствие и срещу "Д" А. и В. С. по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), с който иск, като един от наследниците на С. И. С. поч. 1969 г., същата е поискал да и се признае правото на собственост на НИВА от 1 дка в м. Поляните, землището на гр. П., пл. № 2201 по КП от 1993 г. Претендираният земеделски имот е реституиран на наследниците на С. С. с Решение № 347/8.12.2000 г. по ах.д. № 31/2000 г. на Петричкия РС в съществуващи (възстановими) стари различни граници като идентичен с част от парцел **** в кв. 73 по плана на гр. П., за който имот Б. трико" А. гр. П. се е снабдил с констативен НА № 13/2000 година, а в последствие е разпореден на ответниците - НА № 107/2000 г. и НА № 59/2003 г. Правилно, законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че В. С., в обема на наследствените си права от 1/4 идеална част, се легитимира като собственик на терен от 1 дка, бивша земеделска земя в м. "П"- гр. П., имот № 2201, отразен по Помощния КП от 1993 г., попадащ понастоящем в парцел **** - кв. 73 по плана на града. Имотът - 1 дка нива, е бивша земеделска земя, включена в строителните граници на гр. П., отредена за жилищно строителство - но без започнало законно строителство към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ- 01.03.1993 г., поради което законосъобразно, и с оглед константната съдебна практика е прието, че не са налице нито една от двете хипотези, изключващи възстановяването на земеделската земя - няма законен строеж до 1.03.1991 година (чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ), нито проведено мероприятие на държавата, която не позволява възстановяването на собствеността (чл. 10б ЗСПЗЗ ). Фактическите изводи на съда почиват на констатациите на изслушаното експертно заключение, това, че нивата е включена като земеделски имот в ТКЗС, а понастоящем теренът попада в строителните граници на града с КРП, одобрен със Заповед 790/1971 г. Този терен е включен в парцел **** "отреден за жилищно строителство", а към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, при действа РП на гр. П. от 1988 г., попада в парцел **** - кв. 73 "отреден за УПК по текстил и облекло", КОЕТО мероприятие НЕ Е реализирано, теренът е свободен и по изработения на основание чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ помощен кадастрален план, одобрен със Заповед № 220/25.03.1993 г., е отразен като имот № 2201. Неоснователно с касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Решаващият съд е обсъдил довода, че имотът е в патримониума на А., установявайки, че констативният НА № 13/2000 г. е съставен 24.02.2000 г. КАТО липсват данни процесният имот да е включен като ДМА на "Б" А. Петрич към момента на преобразуване на дружеството. Правилно доводът, че дружество като приватизирано чрез масова приватизация през 1997 г. (Удостоверение на централния депозитар) не може да отговаря по реституционни претенции, не е уважен, след като е безспорно, че към момента на приватизацията имотът не е част от патримониума на преобразуваното дружество. Правилно искът е уважен по отношение на посочените ответници, тъй като страната е обосновала правния интерес да защити правото на собственост и по отношение на тримата с оглед на последващите разпоредителни сделки. Въпросът дали ответниците "холдинг" А. и В. С. биха могли да бъдат съдебно отстранени като добросъвестни приобретатели на имота, не е в предметната рамка на настоящия спор и съдът не дължи произнасяне по този довод. По изложените съображения и на основания чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия