Решение № 380 от 26.10.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200759/2023 г.

Касационното производство е образувано по протест на представителя на Военно- апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 13 от 28.06.2023г., постановено по ВНОХД № 15/2023г. по описа на Военно-апелативния съд. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 НПК. Съществено процесуално нарушение според прокурора е допуснато с постановяване на акт, лишен от мотиви. А нарушение на материалния закон се съзира в оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.379а НК, без да е обсъдена възможността той алтернативно да понесе наказателна отговорност за осъществено деяние по чл.378, ал.2 НК. С оглед на посочените оплаквания, се прави искане касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Военноапелативния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Развива доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, илюстрирани с превратно интерпретиране на доказателства, липса на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства / нарушение на чл.14 НПК/. При безспорно установена фактическа обстановка и авторство на деянието, представителят на държавното обвинение не споделя правните изводи на апелативната инстанция. Счита, че не са изложени мотиви и относно алтернативното искане на прокуратурата са осъждане на подсъдимия за деяние по чл.378, ал.1, т.1 НК, в случай на оправдаването му по първоначално повдигнатото обвинение по чл.379а НК. Защитникът на подсъдимия Б. С.- адв.Б. намира протеста за неоснователен. Счита, че не е налице нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Акцентира на направените от съдилищата заключения за наличието на влошени лични отношения между подс.С. и командира му- подполк. Б., които всъщност стоят в основата на демонстрираното от С. поведение и изключват възможността стореното от него да се квалифицира като „хулиганство“. Не намира за основателно и алтернативното искане на прокуратурата да се ангажира отговорността на подсъдимия по чл.378, ал.2, т.1 НК. Подсъдимият Б. С. в своя защита заявява, че поддържа аргументите на защитника си. С последната си дума моли да се остави в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 3 от 17.02.2023г., постановена по НОХД № 90/2022г., Софийският военен съд е признал подс.редник Б. Й. С. за невиновен в това на 25.03.2022г., във войсковия район 1036 – Г. б., да е извършил непристойни действия грубо нарушаващия войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия командир на военното формирование подполковник А. Б., като се обърнал към него с думите „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен!? Ще се видим с теб на друго място!“, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.379а НК. По повод постъпил протест е била инициира въззивна проверка на присъдата. С решение № 13 от 28.06.2023г., постановено по ВНОХД № 15/2023г. по описа на Военно- апелативния съд присъдата е била потвърдена. Върховният касационен съд намира протеста за основателен. Твърденията на представителят на държавното обвинение за допуснати съществени процесуални нарушения не са лишени от основание. Без да оспорва законосъобразната интерпретация на доказателствата и коректно изяснената фактическа обстановка, въз основа на правилен техен прочит, представителят на държавното обвинение е несъгласен с крайните правни изводи на апелативния съд, които редом с това счита, че са и лишени от аргументация. И тъй като последното е въпрос обхващащ касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, настоящата инстанция ще го разгледа с приоритет. Основателно е недоволството на представителя на държавното обвинение по отношение на аналитичната дейност на въззивния съд и начина, по който са оставени без отговор поставените на обсъждане въпроси във връзка със съставомерността на деянието, за което се търси наказателната отговорност на подс.С.. Във въззивния протест, в писменото му допълнение и в пледоарията на прокурора пред апелативния съд се съдържат конкретни възражения за допуснатите при мотивирането на първоинстанционната присъда съществени процесуални нарушения. Прокуратурата е упрекнала първия съд, че мотивите, въпреки техния обем, са неясни, непълни и противоречиви, в разрез с установените факти по делото. Вместо да се съсредоточи върху възраженията, направени в протеста и в пледоарията в хода на съдените прения, въззивният съд е представил принципни съждения досежно правната страна на деянието по чл.379а НК, които не са отнесени към конкретиката на настоящия казус. Изложените в решението разсъждения за същността на престъплението по чл.379а НК, взаимствани от мотивите към първоинстанцонната присъда, са заместил изцяло дължимия правен анализ. Липсват аргументи относно приетата за установена от съда обективната и субективна несъставомерност на конкретното поведение на подсъдимия, а именно отправени в строя реплики към военнослужещия командир на военното формирование подполковник А. Б. - „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен!? Ще се видим с теб на друго място!“. Това прави непроследим и неясен извода, че извършеното от подсъдимия нарушение не се оценя като грубо и че не е осъществен състава на престъпление, а на дисциплинарно нарушение. Декларативното посочване, че стореното от подс. С. не може да се окачестви като непристойни действия грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на командира на военното формирование, не покрива изискванията на закона за дължимия от съда правно обоснован и аргументиран отговор на направените от страните, в частност от прокурора възражения. Констатираните пропуски се илюстрират и с представените от втората инстанция теоретични постановки, които остават без връзка с конкретния случай – относно въпросите що е военна дисциплина, кога в принципен план е налице грубо нарушение на войсковия ред и явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ- стр.7. Мотивите са изпълнени с противоречия, както относно обективните признаци, така и относно субективната страна на деянието по чл.379а НК. Не може да се подкрепи тезата на съда, че е без значение обстоятелството, дали подсъдимия е „искал да засегне“ командира си, при условие, че за да е съставомерно деянието по чл.379а НК, непристойните действията следва, както да нарушават войсковия ред, така и да изразяват явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ. Отделен е въпросът за противоречията относно обстоятелството депозирана ли е или не, въззивна жалба по делото / стр.3 от решението/ и липсата на логическо структуриране на някои от изреченията. Не на последно място, разсъжданията за това има ли или не издевателство, се явяват абсолютно безпочвени и ненужни, при условие, че няма приети за установени от съдебните инстанции по фактите подобни твърдения, нито повдигнато обвинение в тази насока. Очевидно е, че спорът е по правилното приложение на материалния закон, но касационната инстанция би могла да осъществи нужната проверка в тази насока само при налични мотиви от страна на въззивния съд, от които да става ясно аргументите на съд, довели до неговото крайно решение. Схематичността и пестеливостта им прави невъзможна проверката на аргументите, обосновали потвърждаване на първоинстанционната присъда и не дава възможност да се осъществи пълноценен инстанционен контрол. В изложението на апелативния съд относно правната квалификация на деянието и подкрепящите я съображения въззивната инстанция е приложила подход, която изключително затруднява и реализацията на процесуалните права на държавното обвинение, като страна в процеса. Върховният касационен съд е имал повод да отбележи, че в подобно случаи количественият обем на съдебния акт не може да замести качествените му характеристики, тогава когато същият не съдържа пълноценно обсъждане на въпросите по чл. 339, ал. 1 и, ал. 2 от НПК. Основателни са възраженията на представителя на държавното обвинение и относно това, че липсва отговор и на поставения от прокурора въпрос за разграничението между деянията по чл.379а НК и чл.378, ал.2, вр. ал.1 НК и алтернативното искане за осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по втория състав. Същото е заменено с лаконичното и лишено от правна обосновка твърдение на апелативния съд, че не е налице и деяние покриващо обективните и субективни признаци на престъплението по чл.378, ал.2, вр. ал.1 НК. Този пропуск се релевира в протеста като касационно основание по чл.348, ал.1т.1 НПК, но всъщност покрива критериите за нарушение по т.2, тъй като и в тази част липсват ясно изразени мотиви на въззивния съд, които да се контролират от настоящата инстанция. Алтернативното искане е направено в съдебните прения пред въззивния съд, като е поставен на обсъждане съществен въпрос по приложението на материалния закон, който е оставен от въззивната инстанция без нужното внимание. Кратките и противоречиви мотиви не дават убедителни отговори на възраженията на прокурора. Така например, направената констатация от въззивния съд, че не са налице обективните признаци на деянието п очл.378, ал.2, вр. ал. НК защото подсъдимият не произнесъл името на подполковник Б. / следователно според въззивния съд не са отправени лично към него и са с неясен адресат/, са в пълно противоречие в фактически приетото на стр. 5 от въззивното решение, че “При поредното повторение на името му подсъдимият С., на висок глас, обръщайки се към подполковник Б., за да бъде чут от него и от военнослужещите в строя, заявил…..“ инкриминираните думи. Недостатъчните, неясните и противоречиви доводи по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимия е равнозначно на липса на мотиви и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Единственият процесуален механизъм за неговото отстраняване е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид гореизложеното, протестът е основателен и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение