Решение № 6612 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2014 г.

Решение № 6612 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Татяна Кулинова, против решение № 236/27.06.2014 г. по ад. № 338/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че неуведомяването на Умору Салион за спиране на производството означава, че решението не е произвело действие. Тримесечния срок по чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ започва да тече от датата на подписване на решението за спиране, а не от неговото връчване. Няма законово уредено изискване за връчване на решенията за спиране на основание чл. 14 ЗУБ. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Умору Салион, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Генев. Твърди, че на доверителя му не било известно решението за спиране. След като не му е връчен препис от решението, тримесечният срок не е започнал да тече. След като в ЗУБ не е посочен срок, следва да се приложат разпоредбите на АПК. Претендира заплащане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Независимо, че по отношение на решенията за спиране и прекратяване на производството липсва изрична разпоредба как следва да бъдат връчвани, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Това невръчване на решението за спиране е ограничило правото на защита на ответника по касационната жалба. Предвид горното, решението е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Хасково, е започнало по жалба от Умору Салион, гражданин на Того, с посочен в жалбата адрес РПЦ Харманли, ЖК "Дружба" № 23, против решение № 705/31.01.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което е прекратено производството за предоставяне на статут на Умору Салион. В него са изложени мотиви, че образуваното по общия ред производството е било спряно с решение № 2269/31.10.2013 г. на зам. председателя на ДАБ на основание чл. 77, ал. 1 във вр. чл. 14, т. 3 ЗУБ. В период от три месеца от спиране на производството, чужденецът не се е явил пред длъжностни лица на Агенцията, за да посочи обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си във връзка с производството по предоставяне на статут. Решението е постановено на основание чл. 77, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ. Административен съд - Хасково е отменил обжалваното решение на заместник-председателя на ДАБ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата за закрила на Умору Салион. Съдът е приел, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до нарушаване на правото на защита на засегнатото лице. Посочил е, че оспореното решение на зам. председателя на ДАБ представлява индивидуален административен акт и следва да бъде доведен до знанието на заинтересованото лице. Не е възприел възражението на ответника, че актовете за спиране на производството за предоставяне на статут не следва да бъдат съобщавани. Поради това че решението не е било съобщено, за заинтересованото лице не е започнал да тече тримесечният срок, в който търсещият закрила да посочи обективни причини за неявяването си пред длъжностните лица от ДАБ и решението за прекратяване на производството е издадено в нарушение на закона. Установено е по делото, че с молба вх. № 1815/31.07.2013 г. У. Салион е поискал да му бъде предоставена закрила в Република България, като в молбата е посочил адрес за пребиваване в град София, Ж. К. "Люлин". С покана рег. № УП-6573/31.07.2013 г. на длъжностно лице при РПЦ - София на ДАБ, оспорващият е бил поканен да се яви за провеждането на интервю на 1.08.2013 г. и видно от Протокол с рег. № УП-6573/1.08.2013 г. интервюто е било проведено. С Решение № 5074/3.10.2013 г. на решаващ орган при ДАБ на МС на основание чл. 67в, ал. 1 от ЗУБ е било образувано производство за предоставяне на статут в Република България на търсещия закрила. Административният акт е бил връчен на адресата на 12.10.2013 г. при условията на чл. 76, ал. 5 от ЗУБ. Във връзка с образуваното производство за предоставяне на закрила до оспорващия била изпратена Покана с рег. № УП-6573/8.10.2013 г. за явяване на чужденеца за провеждане на интервю на 15.10.2013 г. Поканата е била изпратена по пощата до посочения в молбата за закрила на жалбоподателя адрес в град София. Пратката била върната с отбелязване, че адресът не съществува. Съставена била втора покана за явяването на У. Салион за провеждане на интервю на 29.10.2013 г. в РПЦ - София - с рег. № УП-6573/14.10.2013 г., която отново била изпратена чрез пощата и върната с отбелязване, че адресът на получателя не съществува, като изрично пощенският служител е посочил, че в ж. к. "Люлин" в град София, няма блок с този номер. На 29.10.2013 г. бил съставен констативен протокол с рег. № 6573, видно от съдържанието на който У. Салион не се е явил в РПЦ - София на същата дата за провеждането на интервю. На 30.10.2013 г., младши експерт в РПЦ - София, в нарочно Предложение с рег. № УП-6573/30.10.2013 г., предложил чрез Директора на РПЦ - София на Председателя на ДАБ при МС, производството за предоставяне на статут по молбата за закрила на У. С. да бъде спряно, на основание чл. 14, т. 3 от ЗУБ, като посочването на некоректен адрес за връзка с чужденеца било възприето от служителя на РПЦ - София като отказ на чужденеца да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата, свързани с молбата му за закрила. С Решение № 2269/31.10.2013 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 77, ал. 1, вр. чл. 14, т. 3 от ЗУБ е било спряно производството по предоставяне на статут на У. Салион. С мотиви за изтекъл тримесечен срок, считано от постановяването на Решение № 2269/31.10.2013 г., с което било спряно производството по предоставяне на закрила на оспорващия, заместник-председателят на ДАБ е издал оспореното по настоящото дело Решение № 705/31.01.2014 г., с което на основание чл. 77, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ е било прекратено производството за предоставяне на статут на жалбоподателя. Административният акт бил връчен срещу подпис на У. Салион на 5.03.2014 г. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 79а от Закона за убежището и бежанците, която е част от раздел IV - Спиране и прекратяване на производството за предоставяне на статут, постановява, че решенията по този раздел се връчват по реда на чл. 76 ЗУБ, с изключение на решението за спиране на производството. От това следва, че по силата на закона, решенията за спиране на производството по предоставяне на статут не подлежат на връчване. Разпоредбата на закона се основава на самия характер на административния акт и на основанията, на които той се постановява. Съгласно чл. 14 ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато чужденецът без основателни причини: след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни; промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или съответния регистрационно-приемателен център; отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба. Видно от посочените хипотези, спирането на производството за предоставяне на статут се налага поради обективната невъзможност да бъде издирен търсещият закрила и да бъде установен действителният му адрес. След като У. Салион е посочил адрес в гр. София, на който ще пребивава, и пратката до него два пъти се връща с отметка, че този адрес не съществува, не може да се вменява на административния орган задължение да издирва чужденеца и да му връчва съобщения и решения. Производството за предоставяне на статут се образува по молба на търсещия закрила и съгласно чл. 30 ЗУБ, чужденецът е длъжен да пребивава на адреси, разрешени му от Държавната агенция за бежанците и да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица. Законът предполага, че той има интерес от бързото изясняване на случая и решаването му от компетентния орган. Посочването от страна на чужденеца на адрес, на който не може да бъде открит, води до правилния извод, че той отказва да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата по неговата молба. Още повече, съгласно чл. 75 ЗУБ, за административния орган е уреден тримесечен срок от образуване на производството за произнасяне с решение по молбата за статут. С оглед изричната законова разпоредба на чл. 79а ЗУБ и поради обективната невъзможност за връчване на решението за спиране на производството за предоставяне на статут в хипотезите на чл. 14 ЗУБ, касационната инстанция намира, че не са допуснати нарушения административно-производствените правила при издаване на обжалваното решение на зам. председателя на ДАБ за прекратяване на производството по отношение на У. Салион. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на подадената жалба от Умору Салион, гражданин на Того, против решение № 705/31.01.2014 г. на зам. председателя на ДАБ при МС. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,