Решение № 13200 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2016 г.

Решение № 13200 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. А. А. Алуауи срещу Решение № 3047/4.05.2016 г. по дело № 2314/2016 г. на АССГ. В жалбата се твърди, че решението следва да бъде отменено, тъй като съдът не се е съобразил с отправените от лицето искания за предоставяне освен на статут на бежанец при условията на евентуалност хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ вр. с чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧОС. Н. съдът се позовал на справките предоставени от ДАБ, които били датирани към м. ноември 2015 г. повече от три месеца преди постановяване на решението. Обстановката в страната му на произход - Ирак била динамична и се характеризирала с висока степен на несигурност и риск за цивилното население, както в Ю. И., така и в територията на кюрдското автономно управление в С. И. Ответната по жалбата страна не дава становище. Представителят на Върховна административна прокуратура твърди, че жалбата е допустима и неоснователна. Решението на първоинстанционния съд следвало да бъде потвърдено като правилно. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд С.- град е образувано по жалба на А. А. А. Алуауи с ЛНЧ ********** гражданин на Ирак, срещу Решение № 499/16.02.2016 г. на Зам. Председател на Държавна агенция за бежанци при Министерски съвет, с което на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че по искане на К. Н. с № 13093NO001 от 26.05.2015 г. лицето е прието на територията на Р. Б. с Решение № 9772/7.10.2015 г. тъй като България е следвало да поеме отговорност за разглеждане на молбата му на закрила поради положителен резултат по отношение на нашата страна при сравнение с централната база данни на Системата EURODAG. Със същото решение е образувано производство за предоставяне на статут на жалбоподателя въз основа на подадената от него молба в Норвегия. На 14.10.2015 г. Алуауи е подал и молба с вх. № 5408 с искане за предоставяне на закрила в Р България. Извършена е регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. С лицето е проведено интервю на 10.12.2015 г., в което същият не е посочил обстоятелства, свързани с проблеми с властите с държавата по произход, осъждания на нейна територия, арести или проблеми на етническа или партийна основа. Заявил е, че на територията на Ирак живеят негови роднини - баща, майка, сестра и брат. В Норвегия пребивавали неговата съпруга и двете му деца. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на правилата, регламентиращи реда за разглеждане на молбата на лицето за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на територията на Р България. Прието е, че решението е издадено от компетентен орган при съобразяване със събраните пред него доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е приел, че не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като съпругата и двете деца на жалбоподателя нямат предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, а живеят и пребивават на друго основание в Норвегия, при което разпоредбите на бежанското право са неприложими, а искането за събиране на семейството следва да се направи при спазване на приложимите разпоредби за пребиваване на чужденци на територията на тази държава. Първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не са налице основанията визирани в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При горните мотиви съдът е отхвърли изцяло оспорването на А. А. А. Алуауи срещу решението на административния орган. Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване на акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила които да водят до незаконосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция решение. Съдът е събрал всички относими към производството доказателства и ги е ценил съобразно приложимите материално правни норми. Правилно е констатирано, че съобразно вменените му задължения административният орган е издал решение за приемане на територията на Р България на Алуауи и е образувал производство по предоставяне на статут по подадената от него молба в Норвегия. Взето е предвид, че на 14.10.2015 г. лицето е подало молба за предоставяне на закрила и до ДАБ при МС на Р България. В хода на производството е установено, че липсват предпоставки за приложение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От една страна липсват каквито и да е данни търсещото закрила лице да има основание или основателно опасение, че би могло да бъде преследвано поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Липсват данни Алуауи да е имал проблеми с властите на държавата по произход, да е бил съден, арестуван и осъждан или да е имал проблеми от етнически или религиозен характер. Същият не е членувал в политически партии и организации, и не е служил в армията. Изтъкнатите от него доводи за търсене на закрила свързани с липсата на стабилност в Ирак, общата ситуация и несигурност в страната, както и трудния живот, правилно не са квалифицирани като данни по смисъла на чл. 8, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗУБ. В хода на административното производство са изследвани и възможностите и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на лицето по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, но такива също не са налице. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на обстановка в Ирак, която определя като несигурна и рискова за цивилното население поради невъзможност на официалната държавна власт да противодейства ефективно на тероризма в страната. В тази насока съдът е направил обстоен анализ наличната информация за сигурността в страната на произход на лицето през призмата на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От анализа на разпоредбата и във връзка с тълкуването на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията за актуалната обстановка в Ирак, и конкретно в гр. Б., съдържаща се в представената по преписката справка вх. № МД-331 от 31.03.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила и това правилно е преценено от административния съд. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,