Решение № 5441 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2009 г.

Решение № 5441 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба, подадена от Ирина Илиева Костадинова, Борис Василев Костадинов и Румен Василев Костадинов и тримата от гр. София, допълнително уточнена с молба от 23.09.2009 г., за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 40 от 16.04.2008 г., постановено по адм. дело № 668/1995 г. по описа на Пещерския районен съд, оставено в сила с решение № 226 от 23.06.2008 г. на Административен съд - Пазарджик, ХI състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им против решение № 1101 от 29.04.1993 г. на ПК, сега ОСЗ гр. Батак, с което е постановен отказ за възстановяване на собствеността им върху земеделска земя - ливада от 10.500 дка в м. "Юртя" ("Юртовете"), в землището на гр. Батак. В молбата за отмяна се сочи, че след постановяване на влязлото в сила решение на Пещерския районен съд, с което е отхвърлена жалбата им в производството, първоначално водено от наследодателя им Борис Василев Костадинов, са узнали, че местността "Дълбок дол", съответно "Юртовете" са били административно към територията на гр. Ракитово и са успели да се снабдят с ново писмено доказателство - удостоверение, че земите им са данъчно декларирани в община Ракитово, съответно са плащани данъци за тях от 1937 г. до 1956 г.. Посоченото ново обстоятелство е от съществено значение за делото, а молителите не са знаели за него до 2008 г., поради което не са успели да се снабдят с това доказателство. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 239, т. 1 от АПК. На второ място твърдят, че съдът не се е съобразил с решенията по посочените в молбата граждански дела, поради което е налице и основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на решението. Към молбата за отмяна е приложено като писмено доказателство удостоверение от община Ракитово № 46 от 16.10.2008 г., в което е посочено, че по основна данъчна книга, започната през 1936 г., стр. 253, партида 230 на името на Борис Костадинов, жител и родом от гр. Батак се води записан имот - ливада, в м. "Дълбокия дол" от 17.00 дка. Ответната Общинска служба "Земеделие" гр. Батак не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 40 от 16.04.2008 г., постановено по адм. дело № 668/1995 г., Пещерският район съд е отхвърлил частично жалбата на настоящите молители, заместили в процеса наследодателя си - Васил Борисов Костадинов против решение № 1101 от 29.04.1993 г. на ПК гр. Батак, в частта, с която е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост върху имот от 10.500 дка - ливада в м. "Юртя". Жалбата е уважена като е отменено частично същото решение на ПК, в частта относно отказ за възстановяване на собствеността върху имот от 14.000 дка в м. "Дълбок дол". Това решение на Пещерския районен съд е оставено в сила с решение № 226 от 23.06.2008 г. постановено по адм. дело № 296/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Молбата за отмяна е насочена против влязлото с сила решение, с което е отхвърлена жалбата против отказа на ПК, сега ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху имота от 10.500 дка, в м. "Юртя". Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се до непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Посочената хипотеза защитава страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо, а не да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Новооткритите факти следва да се подкрепят с писмени доказателства, които винаги са нови. Отменително основание са и новооткритите документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Не е достатъчно само обстоятелството или документът да бъдат нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, необходимо е също така заинтересованата страна да не е знаела за тях или да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Във всички случаи, новите писмени доказателства или новите обстоятелства, следва да са от съществено значение за делото. В случая тези предпоставки не са налице. Приложеното към молбата писмено доказателство - удостоверение от община Ракитово не може да послужи за основание за отмяна на съдебното решение. Същото не е от съществено значение за делото, тъй като не е относимо към конкретния правен спор. Това е така, тъй като удостоверението касае имот от 17.000 дка в м. "Дълбокия дол", докато предмет на спора е имот от 10.500 дка в м. "Юртя" ("Юртовете"). Освен това установения с удостоверението факт не е нов за спора. В решението си първоинстанционният съд е обсъдил доказателства, че в емлячния регистър за периода от 1936 до 1957 г. на стр. 235, партида 230 на името на Борис Василев Костадинов е записан имот с площ от 17 дка, в м. "Дълбок дол", за който са заплащани данъци в община Ракитово. Посоченото е буквално същото, със съдържанието на соченото като ново писмено доказателство удостоверение от община Ракитово. съдът е съобразил решението си с тези данни. На трето място, молителите са могли да се снабдят с посоченото писмено доказателство по време на висящността на делото, при полагане на грижа за доброто му водене, както ги задължава законът. Същите дори и да не са знаели за съществуването на доказателства, установяващи данъчно отразяване в община Ракитово за имотите на наследодателя си, са били в състояние да се снабдят с такива, в това число и със сега представения документ. Същият е издаден от Община Ракитово, чиито регистри и архиви са публични, като при поискване се правят справки и се издават преписи от документи, както са процедирали понастоящем молителите. Същите са били в състояние да се снабдят със същото доказателство до приключване на устните състезания по делото, решението по което искат да бъде отменено. Нещо повече, че делото са съществували данни за данъчно отразяване на имотите в община Ракитово и страните са можели да се снабдят с тях. Посочените в молбата пречки за снабдяване с документите са изцяло от субективен характер. В случая е налице липса на полагане на дължимата грижа за добро водене на делото. Не са налице обективни пречки, които се дължат на причини, които молителите не са могли да отстранят. Доказателството е издадено от официален регистър, до който има достъп. Извънредния способ за извънинстанционен контрол, каквото самостоятелно производство е това на отмяната, не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с доказателства. В молбата за отмяна, молителите повдигат и множество оплаквания, които имат характер на касационно-отменителни основания, разглеждането на които е недопустимо в настоящото производство. Не е налице и второто твърдяно основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 4 от АПК. Молителите претендират отмяна като сочат, че съдът не се е съобразил с постановените решения по въззивно гр. дело № 27/2006 г. на Окръжен съд - Пазарджик и по касационно гр. дело № 1181/2006 г. на ВКС, т. е. налице са решения, които противоречат на решението, чиято отмяна се иска. Цитираните решения са постановени по гражданско-правен спор между посочените в тях лица, между които и наследодателя на молителите, по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в рамките на административно производство по жалба против административен акт, постановен от Поземлена комисия с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Следователно липсва изискуемото от закона пълно тъждество между страните, искането и основанието на което са постановени противопоставените решения. От друга страна твърдението за несъобразяване на решенията на граждански съд, в административното производство - незачитане на силата на пресъдено нещо е оплакване на неправилност на решението и съставлява касационно, а не основание за отмяна по реда на чл. 239 от АПК. По изложените съображения не са налице отменителните основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК и молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Ето защо и на основание чл. 244, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение