Решение № 505 от 9.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 551/2009 г.

Решение № 505 от 9.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 551/2009 г., III н. о., НК, докладчик Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по две жалби: първата изготвена от упълномощения защитник на подсъдимия Ч адвокат С от Бургаски АК и втората от законния представител на пострадалия Ставро Камбазис и негова майка -. Двете жалби са насочени срещу нова присъда № 116/28.07.2009 г. постановена по в н о х д № 79/2009 г. от Бургаския апелативен съд. В първата жалба са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на закона, се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 115 във вр. с чл. 18 НК - опит за умишлено убийство, вместо чл. 133 НК - причинена тежка телесна повреда по непредпазливост. По това основание искането е да се преквалифицира деянието и да се приложи законът за по-леко наказуемото престъпление. Защитата аргументира тезата си с позоваване на съдебна практика - решения на ВС на РБ по аналогични случаи и задължителни указания на ПлП № 2/1957 г. на ВС. По основанието за явна несправедливост на наказанието искането е за изменение на новата присъда и намаляване размера на наказанието, с приложение на условното осъждане по чл. 66 НК или налагане на друго по-леко по вид наказание - пробация. Същото се прави и по отношение на обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК - незаконно притежаване на оръжие. По отношение твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, от пространното изложение в жалбата, в което се прави собствен анализ на доказателствата, може да се изведе твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение у въззивния съд и по - конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, при изготвяне на мотивите към атакувания съдебен акт. Прави се алтернативно на посоченото по-горе искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. В жалбата на подсъдимия насочена срещу гражданско-осъдителната й част, се съдържат възражения срещу размера на присъдените обезщетения и се иска намаляване на размера по отношение претенциите в иска на В. И. и отхвърляне като неоснователен иска на Ставро Камбазис. В жалбата от името на майката на Ставро Камбазис, като негов законен представител, насочена само в гражданско-осъдителната част на присъдата се иска изменението й, чрез увеличение на присъденото обезщетение от касационната инстанция, в рамките на претенциите по исковата молба. Пред касационната инстанция, подсъдимият се явява лично и с упълномощения си защитник С. Последният поддържа жалбата по основанията и въведените доводи, както и посочените алтернативни искания. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил показанията на св. И, който като очевидец на инцидента е дал показания, че на мястото му изобщо не е имало деца. Подсъдимият в правото си на лична защита твърди, че не е стрелял за да убива и тъй като било тъмно той изобщо не е видял, че пострадалите са деца. Иска да му се намали наказанието, тъй като определеното от втората инстанция е твърде високо, спрямо извършеното от него. Гражданските ищци, редовно призовани не се явяват. За майката на Ставро Камбазис не се явява и упълномощеният от нея повереник, също редовно призован. Той е представил писмено становище, с което от името на доверителката си поддържа подадената жалба срещу присъдата, в гражданско-осъдителната й чест. Иска да се увеличи обезщетението на 100 000 лева. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивната присъда в сила, както в наказателната така и в гражданската част. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 17/5.02.2009 г., състав на Бургаския окръжен съд, по н о х д № 29/2008 г. е признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 6.08.2007 г. в с. К., Бургаска област, умишлено е причинил тежка телесна повреда на В. И. и на С. Камбазис, по начин и със средства опасни за живота за мнозина, чрез произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие и по хулигански подбуди - прест. по чл. 131, ал. 1, т. 9 и 12 НК. За това престъпление, на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място е придобил и държал огнестрелно оръжие - ловна сгъваема едноцевна пушка и боеприпаси-15 броя ловни патрони, без да има за това надлежно разрешение - прест- по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК. За това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на две години. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е наложено едно общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при общ първоначален режим. Осъден е да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на В. И. и Ставро Камбазис, чрез техните законни представители, в размер по 30 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното им изплащане. Осъден е да заплати съответните държавни такси и разноските по делото. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По съответен протест на прокурора и жалба на подсъдимия, въззивната инстанция с атакуваната нова присъда отменила цитираната и постановила нова, с която признала подсъдимия за виновен в по тежкото престъпление описано в обвинителния акт - опит за убийство спрямо двете пострадали деца и за престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложила същото по вид и размер наказание - пет години лишаване от свобода. За описаното престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, също било определено наказанието от предходната инстанция, като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание от пет години лишаване от свобода при общ първоначален режим. В гражданската част е била уважена жалбата на подсъдимия и като приел, че по отношение на втория пострадал Ставро Камбазис характера на телесната повреда е не тежка, а средна, по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, намалил размера на присъденото обезщетение на 15 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Въззивният съд отново се произнесъл по дължимите такси и разноски от подсъдимия, като се разпоредил и с веществените доказателства. Жалбата на подсъдимия е основателна. Нарушен е материалният закон. Обстоятелствата в обвинителния акт са установени от събраните и проверени от инстанционните съдилища доказателства. Правната оценка на установените факти изведена от въззивната инстанция е неправилна. Деянието на подсъдимия Ч, от субективна страна, не осъществява признаците на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК спрямо пострадалите деца. Авторството на подсъдимия е установено. От фактическа страна, въззивният съд е приел, че на инкриминираната дата и място, около 20,30 ч. малолетните В., Ставро и Х. се опитвали да оправят счупено колело на метална количка, на 27 метра от двора на подсъдимия, фронтално срещу неговата портална врата, направена от оградна мрежа. Те с нищо не застрашавали имота или личността на подсъдимия. Той решил да ги прогони и за целта взел незаконно притежаваната ловна пушка, 12-ти калибър и я заредил с ловен патрон, фабрично производство, снаряден, със сачми с диаметър 4 мм, пригоден за обстрел на заек. Към приклада на пушката бил прикрепен патрондаш с патрони, между които и 6 броя 12-ти калибър със сачми с диаметър 8,5 мм, предназначени за лов на глигани. Подсъдимият се приближил на два метра от порталната врата, вдигнал пушката и възпроизвел изстрел над главите на децата. Отправял псувни към тях, включително и заканата, че ще ги убие. Тъй като патронът бил със сачми, долната част от снопа засегнал В. И. и Ставро Камбазис. Първият получил пет попадения /сачми/ в главата, една от които наранила зрителния му нерв и довела до загуба на зрението на дясното му око. Пострадалият Камбазис получил две попадения - едната сачма в главата, а другата в лявата мишница. Приета е съдебно - медицинска експертиза, която експертът поддържал в съдебно заседание и дал категорично заключение, че при стрелба от 29 метра и попадане на сачмите в жизнено важни органи на човешкото тяло е възможно да се причини тяхната смърт. По отношение на пострадалия В. И., комплексната съдебно-медицинска експертиза е била категорична за причинена тежка телесна повреда. По отношение на второто дете, за правилно изясняване на правната квалификация, с оглед медицинското заключение за характера на телесната повреда, още от първостепенния съд била допусната и назначена допълнителна експертиза, в която експертът д-р Н, специалист по неврохирургия дал заключение за проникващо в черепната кухина нараняване от една от сачмите, което квалифицирал като временно опасно за живота. За това съдът приел наличие на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. В атакуваната нова присъда, въззивният съд направил правния извод, че с описаните в обвинителния акт действия на подсъдимия и установената фактическа обстановка в съдебно заседание, пред двете инстанции, той е съзнавал възможното причиняване на по-тежкия резултат и с настъпването на този резултата се е съгласявал, щом е произвел изстрел с ловна пушка, насочен над главите на децата. /вж. л. 62-гърба от в. присъда./ В следващото изречение същият съд направил съпоставка между прекия умисъл за причиняване на телесна повреда, с този за лишаване от живот и с позоваване на съдебна практика - /р. № 687/27.12.1992 г по н. д. № 702/92 г. на II н. о. при ВС/ приел, че в конкретния случай и с оглед на описаните факти, подсъдимият е целял лишаване на пострадалите от живот. Настоящият състав намира изводите за наличие на пряк умисъл у дееца за лишаване от живот на пострадалите деца за незаконосъобразен. Преди всичко, още с т. 3 от ПлП № 2/1957 г., ВС на РБ е дал задължителни указания и разграничителните критерии между прекия и евентуалния умисъл при престъплението убийство, както и този за извършване на деянието при съзнавана непредпазливост. В конкретния случай, от една страна, въззивният съд се е позовал на съдебна практика и е интерпретирал казуса в хипотезата на прекия умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. От друга, обаче, въз основа на приетата фактическа обстановка, същият състав е направил извод, че подсъдимият е съзнавал възможното причиняване на по-тежкия резултат и с настъпването на този резултат се е съгласявал. Съгласно доктрината /вж: И. Н., "Наказателно право - обща част", стр. 329,330 изд. НИ, 1972 г./ "умисълът е евентуален /косвен/, когато общественоопасните последици не са пряко целени от дееца, а са възможен допълнителен резултат на неговото деяние, с настъпвано на който обаче той се съгласява"... От изложеното следва, че въз основа на фактите - /подсъдимият стрелял само веднъж /при обективна възможност за втори изстрел/, над главите на децата, с патрон зареден със сачми по - малки от тези, с които е разполагал/ въззивният съд е направил правилния извод, че той се е съгласил с евентуалното настъпване на по-тежкия /причиняване на смърт/ от целения резултат /средна и тежка телесни повреди/. Следователно, деецът е действал при евентуален умисъл. Съгласно т. 4 от цитираното постановление на Пленума на ВС на РБ, опит към умишлено убийство е възможен само при пряк умисъл. Освен това, според настоящия състав, установените данни за насочеността на оръжието, броя на изстрелите и избрания калибър патрон, сочат на липса на обективен състав за престъплението опит за убийство, независимо, че чисто теоретично вещите лица са заявили възможност за лишаване от живот при стрелба с процесното оръжие и патрон от 29 метра разстояние. При това положение, изводът на въззивния съд, че подсъдимият следва да отговаря по по-тежкото обвинение за опит за убийство е незаконосъобразен. В тази част новата присъда следва да се отмени, а деянието на подсъдимия да се преквалифицира като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9 и т. 12 НК, пр. първо /за тежка телесна повреда спрямо В. И./ и второ /за причинена средна телесна повреда спрямо Ставро Камбазис/. Неоснователно, по посочените вече съображения, е възражението на защитата, че инкриминираната дейност на подсъдимия, следва да се квалифицира, от обективна и субективна страна, като извършена при непредпазливост - чл. 133 НК. Жалбата на повереника на гражданския ищец Ставро Камбазис е неоснователна. Както вече се посочи, съдът изрично се е занимал с възраженията на повереника-адвокат П. и твърденията на майката на това пострадало дете, за усложнения надхвърлящи средната телесна повреда, установена на досъдебното производство. Правилно е било прието, че на този пострадал е причинена средна, а не тежка телесна повреда, поради което въззивният съд е определил размера на присъденото обезщетение в по-нисък размер. Това е правилно и е съобразено с правилата на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Затова, в тази част въззивната присъда, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 3, вр. с чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение