Решение № 4214 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2012 г.

Решение № 4214 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9634/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1117 от 27.06.2012 г., постановено по адм. д. № 418/12 г. Административен съд - гр. Бургас, десети състав, е отменил постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5/5.12.2011, издадено от началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 99/6.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и е осъдил Митница Бургас да заплати на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София разноски по делото в размер на 10 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Кета Керенска-Гелова в качеството й на процесуален представител на началника на Митница - Бургас. В същата се правят оплаквания, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд. Ответната по касационната жалба Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - гр. Бургас е отменил постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5/5.12.2011, издадено от началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 99/6.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София е задължена да заплати установени възникнали и несъбрани публични държавни вземания в размер на 10 313,97 лв. мито, 20 085,71 лв. данък добавена стойност ведно с дължимата лихва, считано от 24.09.2008 г. до датата на заплащането му. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на обжалваното постановление, както и фактическите и правните основания на митническия орган за постановяването му. Изложени са накратко и основните оплаквания на жалбоподателя /сега ответник по касация/ за неправилност на постановлението, след което съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че административният акт е издаден в законоустановената форма, същият е мотивиран, като не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да съставляват основание за неговата отмяна. С оглед на характера на спора решаващият състав е възпроизвел правния статут на митническия режим "транзит" и основанията, при които възниква митническо задължение за неспазването на режима, в това число и относно приключването му. Предвид позицията на страните по делото съдът е формулирал и основният спорен въпрос - дали между титуляра на режим "транзит" и АЕБТРИ в качеството й на гарантираща организация е налице солидарна отговорност, каквато е тезата на митническия орган или Конвенция ТИР предвижда поредност на търсене на задълженията, каквато е тезата на жалбоподателя. За да отговори на спорния въпрос административният съд е възпроизвел разпоредбите на чл. 8 от Конвенция ТИР, както и тълкуването им, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. На база на това е изграден извод, че за да бъде ангажирани отговорността на гарантиращата асоциация не е достатъчно митническата администрация само да е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, но и да е налице възможност за удовлетворяване вземанията от тези лица. Съобразявайки фактите по делото първоинстанционният съд е приел, че обжалваното постановление е издадено преди изчерпването на тези възможности, тъй като срещу превозвача "Иви транс" - ЕООД е образувано изпълнително производство, което е висящо и понастоящем, поради което не е установена невъзможността дължимите суми да бъдат събрани от него, поради което издаденото постановление се явява незаконосъобразно. Постановеното решение на Административен съд - гр. Бургас е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че спорът между страните се свежда до това дали е налице солидарно отговорност между превозвача и гарантиращата асоциация, както и се оспорват изводите на съда, че не са изпълнени изискванията на чл. 8 от Конвенция ТИР, тъй като не е установена невъзможността дължимите суми да бъдат събрани от превозвача. Така направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. Правилно са възпроизведени и разпоредбите на чл. 8 от Конвенция ТИР и тълкуването им, дадено в ТР № 3/2003 г. на ВАС, но неправилно са преценени фактите по делото. Неправилно е формулиран и основният спорен въпрос, който по същество се изразява в това налице са основание да бъде ангажирана отговорността на гарантиращата асоциация, а не дали е налице солидарна отговорност между превозвача и асоциацията, както е приел административния съд. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗМ режимът транзит разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без подлежат на мерките на търговската политика. Според алинея втора на чл. 97 от същия закон, превозът се осъществява под прикритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Конвенция ТИР от 1975 г. когато превозът е започнал или трябва да завърши извън страната. Според чл. 98, ал. 1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, а алинея втора разпорежда, че митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършен редовно. Неизпълнението на задължението за представяне на стоката в получаващото митническо учреждение е основание за ангажиране на отговорността на съответните лица, в това число и на превозвача по смисъла на чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗМ. Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т. 7 на същия чл. е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. В тази връзка в т. 2 на цитираното по-горе ТР № 3/03 г. е прието, че с императивна правна норма е въведена поредност при търсена на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица и едва след изчерпване на тези възможности могат да ги търсят от гарантиращата асоциация. Посочено е още, че предвид липсата на законово определение преценката за това дали са предприети действия в рамките на възможното по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР преценката следва да се извършва за всеки един конкретен случай. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че на 24.09.2008 г. на МП "Лесово" от Република Турция за Република Румъния превозвачът "Иви транс" - ЕООД е въвел стоки под прикритието на ТИР карнет АХ59607493, като поради неприключване на режима по предвидения за това ред с решение № 1067 от 13.05.2009 г. на началника на митнически пункт Лесово на "Иви транс" - ЕООД на основание чл. 203, ал. 1 от Регламент № 2913/1992, съответно чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ са определени митни задължения. Въпросното решение е обжалвано по административен ред пред началника на митница Бургас, който с решение № 4402 - 0696-А/10.07.2009 г. е отхвърлил жалбата. Поради липса на доброволно плащане на задължението, от началника на митница Бургас е издадено ППСПДВ № 9/11.06.2010 г., с което са определени задължения в размер на 10 313,97 лв. мито и 20 085,71 лв. ДДС, което е потвърдено с решение № 695/4.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници", а с решение № 1401 от 30.11.2010 г. по адм. д. № 1873/2010 г. Административен съд - гр. Бургас е потвърдил постановлението, като като необжалвано, решението на административния съд е влязло в законна сила. Митница Бургас с писмо от 26.08.2010 г. е изпратила постановлението на ТД на НАП - гр. Пловдив за образуване на изпълнително дело срещу превозвача "Иви транс", като според писмо изх. № 6363/2009/00086/19.04.2012 г. на директора на ТД на НАП, изпълнителното производство е образувано, делото е висящо и по него не са постъпили суми от длъжника. До издаване на обжалваното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5 от 5.12.2011 г. се е стигнало, след като гарантиращата асоциация е уведомена от митническите органи, че сертификатът за извършване на операция ТИР по гореописания карнет е получен в резултат на злоупотреби или измама и асоциацията е поканена да представи доказателства за редовното завършване на операцията съгласно обяснителните бележки към чл. 28 от Конвенция ТИР и чл. 455, § 3 и 4 от Регламент № 2454/93 г. за редовно завършване на транзитната операция, а и с писмо № 1067 от 25.05.2009 г. на МП Лесово асоциацията е поканена да заплати дължимите суми. При изяснена фактическа обстановка и предвид изложената правна регламентация на проблема не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че оспореният митнически акт е незаконосъобразен поради това, че не е установена невъзможността дължимите суми да бъдат събрани от превозвача. От данните по делото се установява, че митническият орган е изпълнил задълженията си по търсене на задължението от титуляра на режима "транзит" "Иви транс" - ЕООД, в това число и чрез издаване на ППСПДВ и образуване на изпълнително дело срещу дружеството. От обстоятелството, че изпълнителното дело е висящо не може да бъде прието, че е налице неизпълнение на изискването на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР да се търси първо изпълнение от титуляра на режима. Образуването на изпълнително делото срещу титуляра на режима, както и липсата на плащания на длъжника по изпълнителното в срок за повече от една година, следва да се квалифицира като изпълнение на задължението на компетентните органи по смисъла на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР в рамките на възможното да изискват плащане от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Още повече, че според обяснителните бележки към чл. 8, т. 7 мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащане от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. В писмената защита на ответната по касация асоциация се излага довод за нарушение на изискването на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР свързан с това, че получателят е известен и той е подписал международната товарителница ЧМР, поради което следва да му бъде потърсена отговорност за дължимите суми. Този довод е бил направен и в жалбата пред първоинстанционния съд, но не е обсъден от него. По същество същият е неоснователен. Съгласно чл. 96, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 задълженото лице е титулярът на режима външен транзит в Общността и то е длъжно да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране, както и да спазва разпоредбите на режима, а според чл. 1, т. 14 от Конвенция ТИР "титуляр" на карнет ТИР е лице, на чието име е издаден ТИР карнет съгласно съответните разпоредби на конвенцията и от чието име е изготвена митническата декларация под формата на карнет ТИР, удостоверяващ желанието да се поставят стоки под режима ТИР в отправното митническо учреждение. Предвид на тези разпоредби за титуляра на режима транзит "Иви транс" - ЕООД е възникнало вносно митническо задължение и то е лицето, което пряко дължи определените суми. В хода на делото не е установен получателят на стоката, а и за него не възниква задължение за неизпълнение на изискванията на режима "транзит". Направените в първоинстанционната жалба на АЕБТРИ възражения относно началния момент на лихвата за забава върху митните задължения също са неоснователни. Позоваването на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР е неоснователно, тъй като в обяснителните бележки към въпросната разпоредба изрично е записано, че ако гарантиращата асоциация не извърши плащането в предвидения от конвенцията тримесечен срок, компетентните органи имат право да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното си законодателство, тъй като в такъв случай ще е налице нарушаване на договора за гаранция, подписан от гарантиращата асоциация съгласно националното законодателство. В конкретния случай няма спор, че АЕБТРИ не е извършила плащане в тримесечен срок от получаване на покана за плащане, а съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР, гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операция ТИР. Предвид на гореизложеното настоящата инстанция намира, че издаденото от началника на митница Бургас постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5/5.12.2011, с което Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София е задължена да заплати установени възникнали и несъбрани публични държавни вземания в размер на 10 313,97 лв. мито, 20 085,71 лв. данък добавена стойност ведно с дължимата лихва, считано от 24.09.2008 г. до датата на заплащането му, е правилно и законосъобразно и като е приел друго Бургаският административен съд е постановил едно не правилно и не законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на АЕБТРИ бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,