Решение № 9250 от 4.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 94/30.05.2023 г., постановено по адм. дело 472/2022г. по описа на Административен съд - Перник, в частта му, с която е изменен и отменен Ревизионен акт Р-22001421004954-091-001/17.06.2022 година, в обжалваната му и потвърдена с Решение 1911/ 06.12.2022 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика при ЦУ на НАП София. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът "Джемини 31" ЕАД, гр. Радомир, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за издаването на акта, но е в противоречие с материалния закон. правилно е отменил частично по жалба на ДЖЕМИНИ 31ЕАД ревизионния акт за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 51 151лв. по фактури, издадени от СИГМА КОРПЕООД, ГАМА СОЛАР 1ЕООД и ОМЕГА ТРЕЙД 1ЕООД за данъчните периоди м.07, м.08 и м.09.2021г., ведно със съответните лихви за забава и на начисления ДДС в размер на 8 535,70лв. на основание чл.27, ал.2 от ЗДДС за данъчните периоди от 01.01.2018г. до 01.09.2021г., ведно със съответните лихви за забава , както и правилно го е отменил и в частта, на начисления ДДС на основание чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС в размер на 544 624,97лв. главница и 46 145,53лв. лихви, като вместо това е определил задължение за допълнително начислен ДДС за данъчен период 01.07.2021г. 31.07.2021г. в размер на 8 703,47лв. и лихва в размер на 742,27лв. във връзка с извършена продажба на недвижим имот. По време на съдебната фаза на процеса са допуснати съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи, заключенията на които са обсъдени от съда при формиране на решаващите му изводи. Решаващият съд правилно е съобразил, че за да възникне право на данъчен кредит и да бъде надлежно упражнено, следва да са изпълнени предпоставките, предвидени в чл.6 и чл.9 , във връзка с чл.68, ал.1 ,т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. По конкретно, следва да е налице реална доставка на стока или услуга, за която дружеството, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, да разполага с да разполага с данъчен документ, съдържащ необходимите реквизити съгласно чл.114 и чл.115 от ЗДДС, издаден от доставчика, който следва да е регистрирано по ЗДДС лице. Предвид фактическите установявания по спора правилно съдът е счел, че по фактурата (0000000001 от 01.08.2021г.) издадена от СИГМА КОРПЕООД с данъчна основа 230 800лв. и начислен ДДС в размер на 46 160лв. са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че по фактура от 01.09.2021г. с предмет транспорт, издадена от ГАМА СОЛАР 1ЕООД за данъчен период м.09.2021г. и по фактура 0000002592 от 19.07.2021г., издадена от доставчика ОМЕГА ТРЕЙД 1ЕООД с предмет дълготрайни материални активи и по фактура 00000002664 от 02.08.2021г., са налице основанията за приспадане на данъчен кредит, като в тази част обжалвания ревизионен акт правилно е отменен. Съдът съобразявайки извършената от страна на жалбоподателя продажба на недвижим имот в гр. Варна и отчитайки свободната площ от имота в размер на 318 кв. м., правилно е счел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС, доколкото същата не отговаря за изискването за освободена доставка. Правилно се приема, че в конкретния случай се дължи данък върху добавената стойност, изчислен при данъчна основа в размер на 817 818лв., който при данъчна ставка 20 на сто, възлиза в размер на 163 563,60лв. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Настоящият състав обече счита също така за основателно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендирания за присъждане размер на тези разноски. На основание чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено на 50 000 лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,