Решение № 4325 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2018 г.

Решение № 4325 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Стройкомплект" ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 831847364 чрез адв. С. Атанасова, срещу решение № 1076 от 20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 6459/2017 г. по описа на Административен съд - София град, в частта му, в която е отхвърлена исковата молба на "Стройкомплект" ЕООД срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в частта й, в която е направено искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900 лв. в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 42-0002322/11.12.2015 г., издадено от главен инспектор в ОО "АА", като неоснователна и недоказана. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Стройкомплект" ЕООД- гр. София, се представлява от адв. Атанасова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение в атакуваната му част да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Ответникът, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на жалбата или писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил "Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на "Стройкомплект" ЕООД, представлявано от управителя В. Неделчев, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 100 лв., изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения в рамките на административно-наказателни съдебни производства, приключили с отменени като незаконосъобразни наказателни постановления, а именно: Наказателно постановление № 42-0002721/24.06.2014 г., издадено от директора на РД "АА"; Наказателно постановление № 42-0000584/21.05.2013 г., издадено от началник ОО "КД - ДАИ"; Наказателно постановление № 42-0000788/12.07.2013 г., издадено от началника на ОО "КД-ДАИ" и Наказателно постановление № 42-0000791/12.07.2013 г., издадено от началника на ОО "КД-ДАИ", ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 14.06.2017 г., до окончателното й изплащане, като е осъдил "Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на "Стройкомплект" ЕООД и сума в размер на 250 лв., представляваща разноски по делото. Със същото решение Административен съд - София град е отхвърлил исковата молба на "Стройкомплект" ЕООД срещу "Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в частта й, в която е направено искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева в съдебното производство по отмяна на наказателно постановление № 42-0002322/11.12.2015 г. на главен инспектор в ОО "АА", като неоснователна и недоказана и "Стройкомплект" ЕООД е осъдено да заплати на "Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдебното решение е обжалвано от дружеството- касатор само в отхвърлителната му част, а в осъдителната му част същото като необжалвано е влязло в сила. За да отхвърли исковата претенция на "Стройкомплект" ЕООД- гр. София срещу ИА "Автомобилна администрация" за заплащане на сумата от общо 900 лв разноски със защита и процесуално представителство пред СРС по н. а. х. д. № 7129/2016 г., АССГ е приел, че заплатеното след приключване на съдебния спор адвокатското възнаграждение не съставлява вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, която да се приеме за настъпила в пряка причинно- следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът, позовавайки се на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд /ВКС/, е приел, че с договора за адвокатска услуга се удостоверява и договарянето, и заплащането на разноските, като само заплатените от страната разноски до постановяване на влезлия в сила съдебен акт за отмяна на НП в рамките на съдебното административно –наказателно производство подлежат на възмездяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но не и тези, уговорени допълнително като резултативен хонорар след приключване на делото. След като резултативният хонорар не може се претендира по реда на чл. 78 от ГПК дори когато специалният процесуален закон предвижда присъждане на съдебни разноски, то на още по-силното основание не може такъв резултативен хонорар да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случай като настоящия – когато нито НПК, нито ЗАНН предвиждат процесуален ред за присъждане на направените в рамките на административно-наказателното производство съдебни разноски, тъй като в този случай резултативният хонорар не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП, а е допълнителна екстра, свързана със свободата на договаряне между адвоката и неговия клиент. Базирайки се на приложения по н. а. х. д. № 7129/2016 г. договор за правна защита и съдействие № 623039 от 6.06.2016 г., АССГ е установил, че в същия не е договорен нито размер на адвокатското възнаграждение, нито начин на плащането му. Съдът е констатирал, че "Стройкомплект" ЕООД за първи път в производството по ЗОДОВ е приложил договор за правна защита и съдействие № 623038/6.06.2016 г., в който е договорено възнаграждение в размер на 300 лв. и начин на плащане - "по банкова сметка", както и договор за правна защита и съдействие № 666848/18.04.2017 г., в който е договорено възнаграждение в размер на 600 лв. и начин на плащане - "по банкова сметка", които договори са с номера и съдържание, различни от този, приложен по н. а. х. д. № 7129/2016 г. Съдът е установил, че договор № 666848/18.04.2017 г. с договорена сума в размер на 600 лв. е сключен след постановяване на съдебното решение по н. а. х. д. № 7129/2016 г., а именно след 15.03.2017 г., като сумите по двата / представени за първи път в исковото производство по ЗОДОВ/ договора, общо в размер на 900 лв, са платени по банков път едва на 9.06.2017 г. – около три месеца след постановяване на съдебното решение за отмяна на НП. Предвид изложеното съдът е приел, че за "Стройкомплект" ЕООД не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 42-0002322/11.12.2015 г. на главен инспектор в ОО "АА", и предявената от него искова претенция за сумата в размер на 900 лв. се явявала неоснователна и недоказана. Обжалваното съдебно решение е правилно в обжалваната част. При постановяване на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив, първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимите материалноправни разпоредби, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 900 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 42-0002322/11.12.2015 г., издадено от главен инспектор в ОО "АА", е недоказана, съответно - неоснователна. Не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като макар да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в рамките на съдебното производство по отмяна на НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото НП. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производството по обжалване на НП. Производството по ЗОДОВ обаче е исково производство, в рамките на което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на всяка една от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата или общината за вреди – наличието на отменен като незаконосъобразен акт /в случая НП/, реално настъпили вреди – платено в рамките на съдебното административно-наказателно производство адвокатско възнаграждение и наличието на причинно-следствена връзка между плащането и отмененото НП. В процесния случай, в рамките на производството по обжалване на наказателно постановление № 42-0002322/11.12.2015 г. пред СРС, ищцовото дружество е представило единствено договор за правна защита и съдействие № 623039 от 6.06.2016 г., в който не е уговорен размер на възнаграждение и начин на плащане, нито са представени доказателства за реално плащане на суми в рамките на а. н. х. д., а само е вписано делото, по което се осъществява процесуалното представителство, а именно - дело № 7129/2016 г. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Следва да се посочи, че доколкото по н. а. х. д. № 7129/2016 г. по описа на СРС не са били представени доказателства за възмездност на сделката – уговорен размер на възнаграждението и данни съответно за реалното му заплащане, правилен се явява изводът на съда за недоказаност на претърпени имуществени вреди в размер на 900 лв. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представените за първи път в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пред АССГ договор за правна защита и съдействие № 623038/6.06.2016 г., в който е договорено възнаграждение в размер на 300 лева и начин на плащане - "по банкова сметка", договор за правна защита и съдействие № 666848/18.04.2017 г., в който е договорено възнаграждение в размер на 600 лева и начин на плащане - "по банкова сметка", както и платежни нареждания от 09.06.2017 г. за сумите от 300 и 600 лв. при "Първа инвестиционна банка" АД. Производството пред СРС е било образувано на 16.03.2016 г., а постановеното решение е от 15.03.2017 г., като договорът за правна защита и съдействие № 666848/18.04.2017 г., съгласно датата посочена в него, е съставен и подписан между касатора и представляващия го адвокат един месец след като е приключило производството пред Софийски районен съд. В случая касационният жалбоподател "Стройкомплект" ЕООД основава исковата си претенция на два договора, единият от които носи дата на съставяне след приключване на съдебното производство по обжалване на НП, а другият е представен два пъти – един път в производството по обжалване на НП, но без уговорено възнаграждение и начин и на плащане, и втори път – в производството по ЗОДОВ пред АССГ. Всъщност се касае за два различни договора- представеният за първи път като копие в производството по ЗОДОВ договор, макар да носи същата дата -6.06.2016 г. и да е вписано, че се сключва за същото н. а. х. д. № 7129/2016 г. /СРС/, освен че има различно съдържание относно уговорен размер на адвокатски хонорар и начин на плащане, носи и различен сериен номер- представеният по н. а. х. д. в оригинал договор е № 623039, а представеният за първи път в исковото производство договор е със сериен номер 623038. Предвид гореизложеното допълнително представените в производството по ЗОДОВ два договора за правна помощ, касаещи сумата 900 лв, правилно не са кредитирани от АССГ и не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното НП. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно в тази връзка е твърдението на касационния жалбоподател, че адвокатският хонорар за защита по дело за отмяна на незаконосъобразно НП може да бъде платен във всеки един момент преди предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по неговото обжалване. Наред с гореизложеното договорите за правна защита и съдействие са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да псе приеме, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство. Обосновано АССГ е заключил, че за "Стройкомплект" ЕООД не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на ответника - наказателно постановление № 42-0002322/11.12.2015 г. на главен инспектор в ОО "АА", като предявената от него искова претенция за сумата в размер на 900 лв. се явява неоснователна и недоказана. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е осъдил "Стройкомплект" ЕООД да заплати в полза на ИААА сумата от 100 лв съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска. Въпреки, че според настоящия състав на ВАС ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, поради наличието на специална законова уредба, дерогираща приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, доколкото съдебното решение в частта за присъдената в полза на ИА" Автомобилна администрация" сума от 100 лв не е обжалвано от касатора, ВАС няма процесуална възможност да отмени решението в тази му част. По гореизложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд