Решение № 8089 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 916/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВИНАРСКО ИМЕНИЕ САНТА САРА АД срещу Решение 1068/08.11.2023 г. на Административен съд (АС) Бургас, постановено по адм. дело 955/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ВИНАРСКО ИМЕНИЕ САНТА САРА АД срещу Уведомително писмо по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 за кампания 2021 г. изх. 01-2600/2051 от 19.04.2023 г. (наричано за краткост УП, УП изх. 01-2600/2051 от 19.04.2023 г.) на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ); отхвърлено е искането на дружеството за присъждане на разноски; ВИНАРСКО ИМЕНИЕ САНТА САРА АД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда, че административният орган не е имал задължение да напомня на дружеството да представи изрично нотариално пълномощно са необосновани и в противоречие със закона. Оспорва и изводите на съда за липсата на съществени процесуални нарушения при издаването на УП. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Спасова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: На 13.05.2021 г. ВИНАРСКО ИМЕНИЕ САНТА САРА АД е подало, чрез упълномощено лице Ж. Ж., заявление за подпомагане и за плащане за 2021 г. по четири схеми и мерки, вкл. Агроекология и климат (мярка 10), направление Контрол на почвената ерозия . По мярка 10 Агроекология и климат , направление Контрол на почвената ерозия са заявени 16 парцела в землището на село Горица, с код на дейност АК7 - Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения, според Приложение 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 7/2015 г.). Представени са Агроекологичен план , в който е поет петгодишен ангажимент с описание на планираните агроекологични дейности по години, както и копие от дипломата за висше образование на агронома, заверил плана, като тези два документа са отбелязани с да в карето Специфични документи по направление Контрол на почвената ерозия . В същото каре под т. 6 е посочено, че тогава когато кандидатът упълномощава друго лице да управлява дейностите по Мярка 10 Агроекология и климат , упълномощаването следва да бъде осъществено до 31.12.2021 г., като документът се представя до края на поетия ангажимент. При извършените автоматични проверки на въведените данни не са открити несъответствия. На 31.05.2021 г. от дружеството е подадено допълнително заявление по реда на чл. 11, ал. 4, вр. ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009г.), с което е приложено Експертно становище относно периода на плододаване на трайни насаждения - лозя, винени, засадени в ПИ 16064.11.501, 16064.11.502 и 16064.11.508 в землището на село Горица по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с Постановление 151 на МС от 1991г. т.4 от Специфични документи по направление Контрол на почвената ерозия , дейност Затревявяне на междуредията на трайни насаждения . При извършените автоматични проверки на въведените данни в заявлението не са открити несъответствия. На 04.11.2021 г. Ж. Ж. е подал до директора на Областна дирекция на ДФЗ Бургас заявление вх. 02-020-2600/12567, с което е представил две удостоверения за професионално обучение 4006-313 и 4006-314, двете от 26.07.2021 г., издадени от Център за професионално обучение към ЕТ Д.-Х-Й. И. Бургас, удостоверящи преминат съответно от Ж. Ж. и Н. Б. квалификационен курс. Представено е и пълномощно, с което И. К. Г., представляващ ВИНАРСКО ИМЕНИЕ САНТА САРА АД упълномощил Ж. Ж. и Е. Г. да представляват дружеството заедно и поотделно пред ОД Земеделие , Общинските служби по земеделие, ОД на ДФ Земеделие ОПСМП Бургас и ДФ Земеделие във връзка с подаване и приключване на заявления за подпомагане по схеми и мерки, изброени в 28 пункта, по ДПП през кампании 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., вкл. по Мярка 10 Агроекология и климат т.25 от пълномощното. Останалите права са за подаване на заявление за подпомагане за 2020 г. и за корекция, при необходимост, като се подписват необходимите документи, да подават и получават всякакви документи, да представят и декларират банковата сметка, по която да се получава полагащата се субсидия. Подписът на упълномощителя е с нотариална заверка с рег. 2876, извършена на 13.05.2020 г. от Нотариус Бинка Кирова, с рег. 290 на Нотариалната камара. На 16.02.2022 г. от старши експерт на ОД на ДФЗ Бургас е съставен Констативен протокол, в който се обективирани действията по уведомяване по телефона за нередовности по представеното със заявлението от 04.11.2021 г. пълномощно, което не отговаряло на изискването на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 от Наредба 7/2015г. Уведоменото лице е пълномощникът Ж. Ж.. Уведомяването било извършено в присъствието на свидетел, на когото са посочени имената и длъжността. Протоколът е подписан от съставителя и от свидетеля. Съдът е посочил, че заедно с жалбата срещу УП е представен препис от пълномощно, с което представляващия дружеството И. Г., е упълномощил Ж. Ж. и Н. Б. заедно и поотделно да представляват дружеството с права, изброени в пет пункта, вкл. да управляват агроекологичните дейности. Подписът на упълномощителя е с нотариална заверка с рег. 2471, извършена на 25.03.2022 г. от Нотариус Бинка Кирова, с рег. 290 на Нотариалната камара. Съдът е посочил, че няма данни това пълномощно да е представено към административната преписка. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователен е приет довода на жалбоподателя, че не е било посочено въз основа на какви обстоятелства органът е приел, че е налице неизпълнение и че не били конкретизирани неспазените от дружеството изисквания. Решаващият съд е посочил, че изискванията, съответно тяхното неизпълнение, са конкретизирани в достатъчна степен, като съответствието на тези основания с установеното по делото е въпрос на материална законосъобразност. Приел е, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и целта на закона. След анализ на приложимата нормативна уредба и уточнението, че тъй като процесното заявление е подадено през 2021 г. е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба 7/2015 г., съгласно която новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане от 2021 г., в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) се изпълняват за срок от една година. От публично достъпната на сайта на Министерство на земеделието и храните Заповед РД09-216/12.03.2021 г. на министъра на земеделието, горите и храните съдът е посочил, че е установил, че в раздел ІІ, т. 2, § 2.2 е разпоредено през 2021 г. по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 да се приемат заявления за подпомагане от нови кандидати за дейност Контрол на почвената ерозия , но само за противоерозийни мероприятия в лозя и трайни насаждения и за противоерозийни мероприятия в обработваемите земи. Позовавайки се на чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 3, чл. 45, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 7/2015 г. е извел извод, че за заявленията за подпомагане и плащане, подадени през 2021 г., едногодишният срок по чл. 8, ал. 4 е започнал да тече от 01.01.2021 г. и е изтекъл на 31.12.2021 г. Дружеството е следвало да представи в срок до 31.12.2021 г. нотариално заверено пълномощно, с което изрично се упълномощава друго лице да управлява агроекологичните дейности. Съдът е отчел, че в текста на ал. 2 само е предвидена възможност за представяне на такова пълномощно, но е приел, че щом не представляващият дружеството е преминал обучението, а друго лице, за което са представени доказателства, то за представляващия вече е възникнало задължение в срок до 31.12.2021 г. да представи изрично нотариално заверено пълномощно. Съдът е обсъдил и доводът на жалбоподателя, сега касатор, че органът е следвало да укаже на заявителя, защо вече представеното пълномощно не отговаря на изискванията и нуждите на мярката и да даде подходящ срок за отстраняване на нередовностите. В тази връзка е изложил съображения, че изричното пълномощно по чл. 45, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. не е сред документите, които е задължително да бъдат приложени към заявлението за подпомагане, тъй като задължението за представянето му е обвързано със срока за изпълнение на ангажимента, т.е. до 31.12.2021 г. и е било възможно да се представи и в последния ден от срока. Извел е извод, че сроковете по чл. 12 от Наредба 5/2009г. в този случай са неприложими. След като още при подаване на заявлението на 13.05.2021 г. на заявителя е било разяснено задължението да представи нотариално заверено изрично пълномощно в срок до 31.12.2021 г., за органа не е било налице задължение да го подканя и напомня да изпълни задължението си. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяна. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема. Същите не се оспорват от касатора. С оглед наведените в касационната жалба доводи спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса следвало ли е ответникът да дава указания и допълнителен срок на дружеството заявител за представяне на изрично нотариално заверено пълномощно за лицето, което ще управлява агроекологичните дейности. Този довод на касатора е бил наведен и пред първоинстанционния съд и правилно е приет за неоснователен. Пред административния орган не е било представено изрично пълномощно за лице, различно от земеделския стопанин, което ще управлява агроекологичните дейности, нито при подаване на заявлението, нито до изтичането на нормативно определения срок по чл. 8, ал. 4, вр. ал. 2 от Наредба 7/2015 г. По този факт между страните няма спор. При подаване на заявлението за подпомагане кандидатът изрично е декларирал, че приема правилата и е запознат с изискванията на схемите и мерките, по които кандидатства за подпомагане и се задължава да спазва през кампанията изискванията и на Наредба 7/2015 г. Изрично при подаване на заявлението за подпомагане е отбелязано, че не се представя нотариално заверено пълномощно за управление на агроекологичната дейност, с което кандидатът е упълномощил друго лице да управлява дейностите по мярка 10 Агроекология и климат . В съответната графа на заявлението за подпомагане е попълнено Не . Кандидатът е запознат с изискването, че упълномощаването следва да бъде осъществено до 31.12.2021 г., като документът се представя до 31.12.2021 г. Касаторът счита, че след като не е представил изрично пълномощно, на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба 7/2015 г., съгласно която в случай на непълнота на заявените данни или при липса на някой от документите по ал. 1 ДФЗ РА уведомява съответния земеделски стопанин да отстрани допуснатите непълноти в срока и при условията по чл. 12 от Наредба 5 от 2009 г., административният орган е следвало да му даде указания и да му предостави възможност да представи изрично пълномощно за упълномощаването на друго лице да управлява агроекологичните дейности. Това становище на касатора съдът намира за неоснователно, предвид доказателствата по делото. Изричното пълномощно не е сред документите, които следва да се приложат към заявлението за подпомагане. Упълномощаването на друго лице да управлява агроекологичните дейности е възможност, от която земеделските стопани могат да се възползват, но която не е задължителна. Същите имат срок за представянето на изричното пълномощно. При вземане на решение за това, земеделският стопанин е този, който следва изрично да уведоми органа и да представи доказателства за определянето на такова лице, за което е предупреден с подаването на заявлението за подпомагане за съответната кампания, както и за срока в който следва да направи това. В случая ВИНАРСКО ИМЕНИЕ САНТА САРА АД не е посочило при подаване на заявлението, че ще упълномощи друго лице да управлява агроекологичните дейности. При липсата на такова отбелязване административният орган при приемане на заявлението няма как да даде указания за представянето му, т. е. да прецени че е липсва необходим документ. Със заявлението от 04.11.2021 г. са представени доказателства по чл. 45, ал. 1, т. 1, вкл. пълномощно за Ж. Т. и Ж. и за Е. С. Г., т. е. представен е документ (пълномощно) по чл. 45, ал. 2 от Наредба 7/2015 г., за който в последствие при извършените административни проверки, т. е. след изтичане на сроковете за представянето му, е установено, че не съдържа изрично упълномощаване за управление на агроекологичните дейности. С други думи казано при подаване на заявлението от 04.11.2021 г. е било приложено пълномощно, т. е. не е налице липса на документ, за да възникне задължението по чл. 53, ал. 2 от Наредба 7/2015 г. Липсата на изрично упълномощаване в пълномощното не може да се приеме за непълнота на заявените данни, защото при подаване на заявлението не е отбелязано, че ще бъде упълномощено друго лице и упълномощаването е възможност, а не задължителен реквизит на заявлението. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение