Решение № 14978 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2019 г.

Решение № 14978 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, подадена чрез ст. юрк. Павлова против решение № 755/04.04.2019 г., постановено по адм. дело № 587/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което ОД на МВР Пловдив е осъдена да заплати на Р. Лотаров, сумата в размер на 900 лв. имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-6207-000754 от 26.09.2018 г., издадено от Началник РУ Труд при ОД на МВР-град Пловдив, ведно със законната лихва от 14.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Дирекцията е осъдена да заплати и сторените в първоинстанционното производство деловодни разноски в размер на 410 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно с оглед размера на претендиралото обезщетение. Излага, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но неправилно не е обсъдено възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Иска да се отмени решението и да се присъди обезщетение в справедлив размер. Ответникът - Р. Лотаров, в писмен отговор подаден чрез. Адв. Кръстева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита извода на съда за правилен, че в случая са налице всички предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отбелязал е, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е уважил предявения от Р. Лотаров иск срещу ОД на МВР Пловдив, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лева като основателен и доказан. Предвид което съдът е намерил за основателни претенциите и касателно законната лихва считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на PC-Пловдив до окончателното изплащане на сумата. От фактическа страна съдът е съобразил, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с процесуално представителство и защита пред Районен съд - Пловдив и АС - Пловдив, по повод жалба срещу Наказателно постановление № 18-6207-000754 от 26.09.2018 г., издадено от Началник РУ Труд при ОД на МВР - град Пловдив и такова в касационното производство пред Административен съд – Пловдив при обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Установил е, че наказателното постановление е отменено с решение на Районен съд - Пловдив, потвърдено с решение на Административен съд - Пловдив и влязло в сила на 14.02.2019 г. Намерил е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, ч е ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 900 лв., което е видно от договор за правна защита и съдействие и разписка, представени в хода на производствата. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Наказателно постановление № 18-6207-000754 от 26.09.2018 г., издадено от Началник РУ Труд при ОД на МВР - град Пловдив, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред РС-Пловдив производство и това пред Административен съд Пловдив, се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Кръстева. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Спорен е останал единствено размерът на присъденото обезщетение. Действително първоинстанционният съд не е изложил мотиви касателно направеното възражение за прекомерност на разноските. Настоящата инстанция намира, че такава не е налице и възраженията в тази насока са неоснователни. Институтът на разноските не е уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Възражение за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което институтът на разноските е изрично уреден и именно в производството, в което са сторени. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените минимални възнаграждения в Наредба № 1/2004 г., а размерът може да бъде редуциран от съда по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС. Предвид на изложеното са неоснователни доводите на касатора, че присъдените разноски са прекомерни. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.05.2019 г. за осъществената такава по делото пред настоящата инстанция ответникът по касационната жалба е заплатил договорената сума в размер на 800 лева в брой, която сума следва да му бъде присъдена и предвид липсата на възражение за прекомерност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение