Решение № 1558 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11249/2013 г.

Решение № 1558 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11249/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Силистра против решение № 49 от 16.07.2013 г., постановено по адм. д. № 56/2013 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отменена негова заповед № 5074 от 30.10.2012 г. за прилагане на принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за управление на МПС" на Павлин Емилов Токушев, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа твърдения за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на Павлин Токушев се отхвърли като неоснователна. Ответникът Павлин Емилов Токушев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № 5074 от 30.10.2012 г. началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Силистра е приложил по отношение на Павлин Емилов Токушев принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. За да отмени административния акт, съдът е обсъдил в мотивите си пет броя наказателни постановления - НП № 169/2009 г.; НП № 1234/2011 г.; НП № 383/2012 г.; НП № 645/2012 г.; НП № 1532/2012 г. Приел е, че към датата на издаване на заповедта на Токушев са останали 2 контролни точки, т. е. не е налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Според съда административният орган е допуснал и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила - чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като не е уведомил адресата за започналото административно производство про прилагане на принудителната мярка. По тези съображения е отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна. Касационната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението, вида и размера на наказанието. Административният орган е издал оспорената заповед № 5074 от 30.10.2012 г. за прилагане на принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за управление на МПС" на Павлин Емилов Токушев, като е посочил правната норма, но не е изложил никакви фактически основания, въз основа на които е достигнал до правното заключение за прилагане на ПАМ. В административната преписка, изпратена по делото, се съдържа справка от 28.05.2013 г. за нарушител по Закона за движение по пътищата, изготвена за Павлин Токушев, описваща издадени правораздавателни актове, наложените административни санкции и отнетите контролни точки. Отделно от това, органът е приложил към преписката и наказателните постановления, които съдът е обсъдил в решението си. Тези актове, както и никакви други, не са описани в обстоятелствената част на атакуваната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод, че са налице основанията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Издателят на акта е посочил само "като взе предвид, че са налице основанията съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". Не се е позовал и на друг предшествуващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган - съпътстващи предложения, докладни записки и други документи, които да се приемат като неразделна част от заповедта и от които да се извлекат конкретните фактически съображения, въз основа на които органът е приложил визираното в акта правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Оспорената заповед не съдържа каквито и да са мотиви във връзка с посоченото в акта основание за прилагане на ПАМ. Съдът проверява индивидуалния административен акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви е нарушение на изискването за форма на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му. Органът не е изложил никакви конкретни съображения, които сочат какви фактически констатации е направил и въз основа на преценката на какви доказателства е приложил превантивната ПАМ. В обжалваното решение съдът е обсъдил изпратените от административния орган доказателства и въз основа на тях е извел правните си заключения, което по същество е допълване на контролирания от него административен акт с мотиви от фактическа страна, което е недопустимо. Административният орган е длъжен да изложи фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички доказателства, които са от съществено значение за административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед № 5074 от 30.10.2012 г. на начални-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Силистра е незаконосъобразна и я е отменил, административният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд