Решение № 7211 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК и чл. 9б ЗМДТ.

Образувано е по касационни жалби на Метро Кеш енд Кери България ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. К. Кискинов срещу решение 3852/12.06.2023 г., постановено по адм. дело 203/2022 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА СФД21 РД77 96/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания към дирекция Общински приходи при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на същата община за установени като дължими данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер главници и лихви от 84 288,63 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. за притежавани недвижими имоти от дружеството: парт. М383 в землището на [населено място], район Кремиковци, както и за недвижими имоти в районите Връбница и Младост в гр. София.

С другата касационна жалба дружеството обжалва допълнително решение 5202/02.08.2023 г., с което първоинстанционният съд по посоченото дело е отхвърлил искането на дружеството да се допълни решението относно искането за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за ДНИ и ТБО.

Релевират се оплаквания, че обжалваното основно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част в касационната жалба срещу основното решение са пресъздадени фактите и обстоятелствата, установени в ревизионното производство. По оплакванията срещу обжалваното решение се сочи, че съдът е допуснал нарушения на материалния закон, като не е издирил и приложил нормите на чл. 24, ал. 5, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. За посочената разпоредба от ЗМДТ касационният жалбоподател твърди, че тя като специална по отношение на чл. 10, ал.1 ЗМДТ изрично изключва незастроените земеделски земи от облагане с данък. В тази връзка счита, че неправилно съдът е изключил действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, с което е нарушил основния правен принцип lex specialis derogate legi generali. Твърди, че в чл. 10, ал.1 ЗМДТ се съдържа общата нормативна уредба кои недвижими и поземлени имоти се облагат с ДНИ, а ал. 2 до ал. 4 на същия чл. 10 се уреждат изключенията от общото правило, т.е. кои случаи се изключват от обхвата на общата разпоредба.

По отношение на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ касаторът излага доводи, че няма изискване имотът да попада в строителните граници, за да бъде изключен от облагане с ДНИ. Законовите условия за изключване на облагането с ДНИ в касационната жалба се твърди, че са: имотът да представлява земеделска земя и същата да е незастроена . Като е направил извод, че настоящият статут на имота е неотносим към спора, съдът на практика е заличил цяла една законова разпоредба тази на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, приравнявайки я на правно нищо.

По аргумент на чл. 64, ал.1 ЗМДТ касаторът счита, че собствениците на имоти, които съгласно чл. 10 ЗМДТ подлежат на облагане с ДНИ, са задължени и с ТБО, както и обратното за имотите които не са обект на облагане с ДНИ, не се заплаща ТБО. Излагат се съображения, че за да се определи дали даден имот представлява обект на облагане с данък и такса, трябва да се установи какъв е вида на имота (дали е земеделска земя или не), както и предназначението му. В касационната жалба е налице позоваване на чл. 24 ЗОЗЗ и на решение по адм. дело 12240/2014 г. на ВАС.

Посочва се също така, че по силата на решение ПО 13 0004/08.07.2010 г. на Комисията по чл. 17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ предназначението на процесния имот е било променено от земеделска земя на земя за неземеделски нужди, като промяната е настъпила на 06.08.2010 г. след заплащането от дружеството на определената такса по чл. 30, ал.1 ЗОЗЗ, но считано от 07.08.2013 г. имотът в землището на [населено място] отново има предназначение на земеделска земя на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ, като тази промяна била настъпила автоматично по силата на закона с изтичане на 3 годишния срок от предишната промяна на предназначението на земята от земеделска на земя за неземеделски нужди. Касаторът излага оплакване, че съдът не е съобразил, че за да придобие процесният имот отново статут на земеделска земя, е необходимо ново решение на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението и заплащане отново на дължимата такса по чл. 30, ал.1 ЗОЗЗ, а в случая не било настъпило нито едно от тези две обстоятелства.

Друго оплакване в касационната жалба е за неправилно тълкуване от съда и на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ във връзка с чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като според последната разпоредба конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план (ПУП) и може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите на природозащитна, за декоративни водни системи и др. Във връзка с установената практика на ВАС и НАП касаторът счита, че по смисъла на чл.10, ал.1 ЗМДТ земеделските земи попадат в обхвата на чл. 8, т. 2 ЗУТ, а не по чл. 8, т.1 ЗУТ, поради което имотите, представляващи земеделски земи не подлежат на облагане с ДНИ, независимо от предназначението на ПУП.

Относно оплакването за необоснованост на обжалваното решение, касационният жалбоподател счита, че фактическите и правните изводи, съдържащи се в решението на съда, са явно необосновани и в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика, като това в най голяма степен се отнася до преценката за правния статут на имота в [населено място].

В касационната жалба срещу основното решение на съда подробно са обсъдени основното и допълнителното заключение на съдебно икономическата експертиза относно отчетните стойности за ревизираните периоди, като в заседанието, на което е изслушано вещото лице 30.01.2023 г. касаторът е представил доказателства за извършените оценки на имота в район Кремиковци през 2012 г. и 2017 г., но съдът не се е произнесъл по тях, като по този начин решението му не е мотивирано, което е нарушение по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В тази връзка се твърди от касатора, че задълженията за ДНИ и ТБО е следвало да бъде определени върху обезценената стойност на имота и като не е съобразил това, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а също и на материалния закон. За ТБО касаторът излага оплакване, че решението е неправилно, тъй като за имота в [населено място] услугите не били предоставяни от общината, а от друга страна и ТБО не се дължи, тъй като не подлежи имота на облагане с ДНИ.

Относно ДНИ за имота сграда Магазин Метро София - 2 , находящ се в район Връбница поради изтекла валидност на сертификата за енергийна ефективност на сградата, за което съдът е посочил, че в информационния масив ПП Матеус е отразен срок за освобождаване на сграда за 10 г., вместо за 7 г., както е предвидено в приложимото законодателство, от касатора се сочи, че съдът неправилно е възприел констатациите в ревизионния акт. По отношение дължимостта на лихва върху допълнително определените задължения за ДНИ съдът неправилно е приел, че уведомлението по чл. 23 ЗМДТ има само информативен характер, а изпратеното от служителя на общинската администрация съобщение няма характер на писмено указание и в тази връзка се позовава на чл. 17 ДОПК.

В касационната жалба се твърди, че съдът е нарушил и принципа на правна сигурност, който наред с другото изисква предвидимост на последиците на издаден акт или указания на публичен орган.

Иска се отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на ревизионния акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона относно задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за периода 2016 г. 2020 г. и по искането на дружеството по чл. 129 ДОПК за възстановяване на недължимо платените суми за имота в [населено място], в случай, че касационният съд приеме, че първоинстанционният съд е допуснал твърдените съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание 12.03.2024 г. пред настоящия съдебен състав адв. Кискинов е направил искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В касационната жалба срещу допълнително решение 5202/02.08.2023 г. на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за ДНИ и ТБО за периода 2016 2020 г. за имота в [населено място], район Кремиковци, както и за имотите в районите Връбница и Младост, касаторът възразява, че съдът неправилно не е уважил искането му по чл. 129 ДОПК за възстановяване на недължимо платените от него суми за ДНИ и ТБО. Касаторът възразява, че съдът неправилно не е уважил искането му по чл. 129 ДОПК за възстановяване на нпедължимо платените от него суми за ДНИ и ТБО.

Ответникът по двете касационни жалби кметът на Столична община чрез юриск. Ж. Дакова Пападопулу, ги оспорва. Твърди, че цитираният ЗОЗЗ, на който се позовава касатора е неотносим, защото той касае земеделски земи. Посочва се и, че няма основание след като лицето е заплатило процесните задължения 12 години, изведнъж да се реши, че се касае за земеделска земя, а тя е урегулирана, за която има влязъл в сила ПУП, както и е в строителните граници. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представения списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховна прокуратура в писмено заключение счита, че и двете касационни жалби са неоснователни, тъй като не са налице отменителните основания, посочени в тях.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба срещу основното решение е частично основателна, а срещу допълнителното решение е неоснователна поради следните съображения:

По касационната жалба срещу основното решение.

За да отхвърли жалбата срещу посочения по горе ревизионен акт за установените задължения за ДНИ и ТБО за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е материално законосъобразен.

За нежилищен имот земя и сграда, находящ се в гр. София, район Връбница, [улица] Магазин Метро София - 2 съдът е приел, че за имота дружеството е подало декларация по чл.14 ЗМДТ, към която е приложен сертификат за енергийна ефективност 069ТУС024, категория А , клас В , издаден на 12.10.2010 г. и въз основа на него и съгласно чл. 24, ал.1, т.18 ЗМДТ сградата е била освободена от заплащане на ДНИ за срок от 7 години, считано от годината, следваща издаването на сертификата, т.е. за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г. В тази връзка съдът е посочил, че в хода на ревизията е констатирано от информационния масив ПП Матеус , че при обработка на сертификата е отбелязан срок за освобождаване от задължения за 10 години, но при изискано и получено становище от Агенция за устойчиво енергийно развитие е потвърдено, че срокът е 7 години.

По отношение на лихвите съдът е приел, че съгласно чл. 17, ал. 3 ДОПК, когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви не се дължат. Според съда служителят на общинската администрация по смисъла на чл. 3 ЗМДТ не е орган по приходите по смисъла на чл. 17 ДОПК, поради което и изпратеното от него съобщение по този текст няма характер на писмено указание на орган по приходите.

За нежилищен имот земя и сграда, находящи се в гр. София, [улица], Сграда Хипермаркет Метро съдът е констатирал, че още в ревизията е установено различие между декларираната отчетна стойност на имота и отчетната стойност по представените счетоводни регистри по години от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. Съдът е посочил, че е налице и различие между декларираната отчетна стойност и на на сградата Център за обучение на клиенти и отчетната стойност по представените счетоводни регистри за същия период. Според съда за промяната в отчетните стойности не е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от ревизираното дружество, като за целите на данъчното облагане, в ревизионното производство задълженията за ДНИ и ТБО правилно били определени съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ по счетоводни данни. Посочено е в обжалваното решение, че определените задължения са предплатени, като е налице надвнесена сума за ДНИ в размер на 62,51 лв., а с процесния ревизионен акт била определена ТБО в размер на 2 651,79 лв. и лихви 392,90 лв. В тази част според съда не са направени доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства, освен тези, приети с административната преписка. Предвид, че жалбоподателят не бил посочил конкретика, която да бъде обсъждана от съда, е прието, че в тази част жалбата е неоснователна.

За нежилищен имот земя, находяща се в гр. София, район Кремиковци, [адрес]според съда спорът между страните е дали имотът е годен обект за облагане по силата на чл. 10, ал. 1 или 3 ЗМДТ, като основното възражение на жалбоподателя е, че решението за промяна на предназначението на земеделската земя е загубило правното си действие съгласно чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ. Съдът е приел в решението си, че за процесните периоди приложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (редакция, изм. в ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.). По отношение на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ съдът е посочил, че съгласно тази разпоредба не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи за действително застроената площ и прилежащия й терен. Посочено е от съда, че разпоредбата е изменена, в сила от 01.01.2020 г. със ЗИД на ЗКПО, като смисълът й според съда не е бил засегнат, видно от мотивите към проекта на ЗИД на ЗКПО ( 902 01 52 от 09.10.2019 г., 44 НС).

Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 2, т.1 ЗСПЗЗ, според която за да бъде определена земята като земеделска трябва да е предназначена за земеделско производство и да не се намира в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон. Посочено е също така от съда, че съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните граници), определени с устройствен план, без да се включва землището, както и, че по чл. 8 ЗУТ ПУП определя конкретното предназначение на недвижимия имот. В обжалваното решение е посочено, че по делото не е спорно, че процесният имот е в строителните граници на Столична община и за него е налице ПУП, като предназначението на имота е многофункционално - за производство и обществено обслужване. Съдът е счел, че към момента на придобиване на процесните имоти от жалбоподателя, те са представлявали земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], впоследствие е бил одобрен ПУП, съгласно който същите са придобили предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ, както и е била проведена процедура за промяна на предназначението на имота от земеделски за неземеделски нужди по предвидения специален ред по чл. 24 ЗОЗЗ. Посочено е също така от съда, че с решение ПО 13 0004/08.07.2010 г. на Областна дирекция Земеделие предназначението на земята е променено от VI та категория, поливна в УПИ 11 285001, 285002, 285006, 285007, 285008, 2850010, 2850011, 2850012, 2850013 и 2850014 за изграждане на магазин от веригата Метро. Установено е от ревизиращите органи, а и от съда, че таксата по чл. 30, ал.1 ЗОЗЗ е платена от собственика на 06.08.2010 г., когато съобразно чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ е влязло в сила решението за промяна на предназначението на земеделските земи.

Съдът е обсъдил заключението на съдебно счетоводната експертиза и представените от ответната страна доказателства, според които процесният имот попада в границите на Общ устройствен план на гр. София и Столична община и има предназначение по чл. 8, т.1 ЗУТ, доказано с влязъл в сила ПУП ПЗР. Направен е извод от съда, че имотът попада в хипотезата на чл. 10, ал.1 ЗМДТ, поради което доводът, че неправената промяна в предназначението му съгласно извършената процедура по чл. 17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ е изгубила действието си, е неотносима към спора. Пояснено е от първостепенния съд, че промяната на предназначението на земята ще е от значение, само ако имотът попадаше извън строителните граници на Столична община, т.е. във втората хипотеза на разпоредбата. В този смисъл съдът е приел, че в контекста на горните разсъждения не следва да се взема предвид за какво реално се ползва имота. Съдът е приел също, че съгласно трайната практика на ВАС не е налице противоречие, че за включените в ПУП имоти се дължи ДНИ и ТБО, независимо дали са реализирали строителни мероприятия (решение по адм. дело 4520/2020 г.).

По отношение задължението за ТБО съдът е посочил, че съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 26, ал.1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО) ТБО на нежилищните имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетната стойност на имота. Във връзка с предоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, извозване и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, към преписката съдът е приел, че са приложени заповеди за определяне границите на територията на район Кремиковци , в които се извършва сметосъбирането и сметоизвозването. Посочено е в решението, че фирмата изпълнител на предоставяните услуги за периода 2016 2020 г. е бил Консорциум Титан София Изток 1 ДЗЗД и от многобройните доказателства е установено, че услугите по лятно и зимно почистване са предоставени за цялата територия на район Кремиковци съгласно утвърдените оперативни планове за съответните години.

Съдът се позовал на чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ, както и за неприложимост в случая на чл. 71 ЗМДТ, поради което е приел за законосъобразно определени задълженията с ревизионния акт.

С допълнителното решение съдът е отхвърлил молбата на Метро Кеш енд Кери България ЕООД за допълване на основното решение при условията на евентуалност за частична отмяна на ревизионния акт относно установените задължения за ДНИ и ТБО за имота в [населено място] върху данъчна основа, надхвърляща отчетната стойност на имота, определена съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ, която съвпада с обезценената стойност на имота.

Обжалваното основно решение е частично неправилно, а допълнителното решение е правилно.

За задълженията за ДНИ.

1. За нежилищен имот земя и сграда, находящ се в гр. София, район Връбница, [улица] Магазин Метро - София 2 спорът между страните по делото е относно това дали за този имот може да се ползва данъчно облекчение с оглед сертификата за енергийна ефективност, който дружеството притежава.

От данните по делото, вкл. и от заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че процесният сертификат 069ТУСО24 е издаден на 12.10.2010 г. за енергийните характеристики на сграда Магазин Метро - София 2 . По отношение на този сертификат е посочено от вещото лице, че сградата е въведена в експлоатация през 2001 г., категория А , като по скалата на енергопотреблението по първична енергия е клас В , както и, че срокът на освобождаване от ДНИ е от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г. Правилно решаващият съд е приел, че съгласно чл. 24, ал.1, т. 18 ЗМДТ процесната сграда е освободена за срок от 7 години за посочения от вещото лице период.

Разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 18 ЗМДТ в редакциите, относими за ревизираните периоди съдържа данъчно облекчение за сгради, притежаващи сертификат за енергийна ефективност, като е прието, че срокът е до 7 години, считано от годината, следваща издаването на сертификата, т.е. за процесния случай от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г. Освен това в Наредба Е РД 04 1/ 22.01.2016 г., отменена, считано от 23.12.2023 г., но приложима за ревизираните периоди, за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради в чл. 161 б. д от посочената Наредба е регламентирано, че за сгради, които са въведени в експлоатация преди 01.01.2005 г. с клас на енергопотребление В без приложени мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за задоволяване нуждите на сградите във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗМДТ, се освобождава от заплащане на ДНИ. В чл. 16 от Наредбата наистина е посочено, че валидността на този сертификат е 10 г., но в отделените подразделения, вкл. и по б. д подробно са посочени условията, които следва да са налице, за да се освобождават съответните сгради от заплащане на посочения данък. В сертификата е посочен срок на валидност на този сертификат - 10 години, но изрично в б. д срокът, за който такива сгради се освобождават от ДНИ, е 7 години. И ревизиращите органи, а впоследствие и съда са се съобразили с наличието на сертификат за енергийна ефективност и не са начислявали ДНИ за посочените сгради за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г. Освобождаване от ДНИ за посочените сгради за следващите периоди на 2018 г, 2019 г. и 2020 г., не е дължимо, поради което, като е потвърдил констатациите на ревизионния акт в тази му част, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, вкл. и за лихвите.

Освобождаването на сградите от ДНИ за 10 години съгласно чл. 24, ал.1, т. 18 ЗМДТ, както и в чл. 16 от Наредбата е само за тези сгради, които прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за нуждите на сградата. Това условие не се твърди от касационния жалбоподател, че е налице, нито са представени доказателства в тази насока. Установено е по безспорен начин, че за посочената сграда дружеството е било освободено от заплащане на ДНИ за период от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г., поради което се явява неоснователно оплакването, че това освобождаване от дължимостта на ДНИ е трябвало да бъде за 10 години и да обхване целия ревизиран период, а не само част от него.

Установено е по безспорен начин по делото, че ревизиращите органи са уважили тази претенция за данъчно облекчение предвид притежавания от дружеството сертификат именно за посочения период от 01.01.2011 г. до 31.12. 2017 г. Възможността действието на сертификата да бъде до 10 г., включва и условието да се прилагат мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на съответната сграда. Такива доказателства касаторът не е представил нито в ревизионното производство, нито пред първостепенния съд за наличие на посоченото условие, за да може да се ползва посоченото данъчно облекчение за 10 години.

Предвид изложеното следва да се приеме установеното от ревизиращите органи от информационния масив на ПП Матеус , че при обработката на сертификата е отбелязан срок за освобождаване от задължение за ДНИ за сградата 10 години, вместо 7 години. С оглед полученото в хода на ревизията писмо от Агенция за устойчиво енергийно развитие е установено, че срокът на сертификата, за който може да се ползва облекчението за ДНИ е 7 г., считано от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г., а само валидността на същия е 10 г. Въз основа на така събраните доказателства, правилно в обжалваното решение са потвърдени извършените с ревизионния акт корекции при определяне размера на ДНИ.

1. За нежилищен имот земя и сграда, находящи се в гр. София, [улица], Сграда Хипермаркет Метро , правилно е установено и от ревизиращите органи, а впоследствие и от първостепенния съд, че в посочения недвижим имот се намират сградите на Хипермаркет Метро и на Център за обучение на клиенти . За тези имоти в ревизионния акт е посочено, че е налице разлика между отчетната стойност с декларацията по чл. 14 ЗМДТ от касатора и отчетната стойност по счетоводни данни. Правилно и в ревизионния акт, както и в обжалваното съдебно решение е прието, че в § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ е дефинирано понятието отчетна стойност и това е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

В касационната жалба макар да се обжалва съдебното решение и в частта за този имот, не са изложени никакви конкретни оплаквания. Затова настоящият съдебен състав е длъжен на основание чл. 218, ал. 2 АПК да извърши проверка по прилагането от решаващия съд на материалния закон. С оглед на тази проверка и съобразно правилното прилагане на § 1, т.17 от ДР на ЗМДТ обосновано съдът е потвърдил констатациите в ревизионния акт в тази част за облагане на този имот с ДНИ за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.

1. За нежилищен имот земя, находяща се в гр. София, район Кремиковци, [адрес], възраженията на касационния жалбоподател за този имот и пред първоинстанционният съд, и пред настоящата касационна съдебна инстанция са свързани с предназначението на имота, както и за приложението на чл. 10, ал.1 и 3 ЗМДТ във връзка с чл. 8 ЗУТ.

Процесният имот е установено по делото и от заключението на комплексната съдебно счетоводна, техническа и оценителна експертиза, че е УПИ, като за района е одобрен ПУП с решение на Столичния общински съвет на 29.07.2009 г. с предназначение за производство и обществено обслужване , Търговски парк София .

Установено е от доказателствата по делото, а и от заключението на посочената експертиза, че с решение ПО 13 0004/08.07.2010 г., в сила от 06.08.2010 г. на Министерството на земеделието и храните по искане на касационния жалбоподател е променено предназначението от земеделска земя на земя за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на 43951 кв.м. за изграждане на магазин от веригата Метро , но строителство не е започвало.

Страните се позовават на разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 от ЗОЗЗ, според която ако в тригодишен срок от издаването на решението за промяна на предназначението не е поискано разрешение за строеж или 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало, тогава решението за промяна на предназначението губи своето действие. Експертите са установили, че жалбоподателят не е поискал в посочения срок разрешение за строеж и няма данни да е започнало строителство. Предвид посочената разпоредба и въпреки издаденото през 2010 г. решение за промяна на предназначението, имотът е останал земеделска земя.

В процесния случай за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ЗОЗЗ не е приложим, тъй като този закон не се прилага за земеделски земи, които се намират в строителните граници на съответното населено място или селищно образувание. В § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ територия на населено място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

За периода 01.01.2016 г. 31.12.2018 г. е относима редакцията на чл. 10, ал.1 ЗМДТ в редакцията от 01.01.2014 г., според която с ДНИ се облагат сгради и поземлени имоти, които са в строителните граници на съответните населени места и селищни образувания, а също и за поземлени имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8, т.1 ЗУТ и след промяна на предназначението, когато това се изисква по реда на специален закон.

За периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. относима е редакцията на чл. 10, ал.1 ЗМДТ, която разпорежда, че с ДНИ се облагат недвижимите имоти на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Предвид изложеното следва да се приеме за правилно обжалваното решение в посочената част за периодите 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., като за тях обосновано и с ревизионния акт, и с обжалваното съдебно решение категорично е прието, че се дължи ДНИ.

За периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. обаче законодателят е приел, че с ДНИ се облагат недвижимите имоти на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т.1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Предвид изложеното за имота в район Кремиковци следва да се приеме, че той е в урбанизирана територия, поради което относима за него е разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗМДТ. Съгласно тази разпоредба в различните й редакции подлежат на данъчно облагане поземлени имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания. Втората хипотеза на чл. чл. 10, ал.1 ЗМДТ се отнася отново за поземлени имоти, които обаче се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл. 8, т.1 ЗУТ, но за настоящия казус тя не е приложима.

Правилно и в ревизионния акт, и в съдебното решение категорично се приема, че след като имотът се намира в строителните граници на гр. София, т.е. в урбанизирана територия, без значение е предприетата промяна на предназначението му по реда на чл. 24 ЗОЗЗ, поради което липсата на искане за строително разрешение и незапочване на някакво строителство, не е относимо към спора. Това обаче касае периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. След като имотът е в строителните граници, той не е земеделски имот по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, както се поддържа от ответника по касация още в първоинстанционното съдебно производство. В тази връзка не може да се приеме за основателно оплакването на касационния жалбоподател за приложението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, в който се съдържа изключението за облагане с ДНИ на земеделските земи, поради липсата на каквито и да е писмени данни по делото, че имотът е предназначен за земеделско производство по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и не се намира в урбанизирани територии, както е разпоредено в т. 1 на същата правна норма.

За 2016 г., 2017, 2018 г. и 2019 г. съдът правилно е приел за законосъобразно установени задълженията за ДНИ при приложението на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в редакциите на разпоредбата от 01.01.2014 г. и от 01.01.2019 г. Правилно е възприет подходът на ревизиращите органи, че при установено различие между декларираното от дружеството и отчетните стойности по счетоводни регистри, е приложим § 1 т. 17 ЗМДТ, поради което ДНИ за процесните периоди, посочени по горе правилно са определени върху отчетните стойности, съдържащи се в счетоводните регистри на дружеството и при липсата на конкретни оплаквания за тях от касационния жалбоподател.

За същия период относно задълженията за ТБО в касационната жалба има изложени конкретни оплаквания само по отношение на имота в район Кремиковци, а за останалите имоти, находящи се в районите Връбница и Младост няма такива оплаквания, поради което за последните настоящият съдебен състав извърши служебно необходимата проверка по чл. 218, ал. 2 АПК относно приложението на материалния закон и установи, че не са допуснати от страна на съда нарушения при прилагането на материалния закон.

За имота в район Кремиковци едно от оплакванията на касатора е свързано с извършена обезценка на имота през 2012 г. и 2017 г. За тези обезценки само е споменато в ревизионния акт и в обжалваното съдебно решение. Липсата на конкретни мотиви от съда защо не възприема допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза и въз основа на нея представените оборотни ведомости за периодите на 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. поставя в невъзможност настоящата касационна инстанция да реши спора пред нея по същество, тъй като е недопустимо необсъдени от първоинстанционния съд доказателства и заключението на вещото лице, за първи път в касационното решение да се излагат мотиви за тях, вместо решаващия първоинстанционен съд.

В редакцията на ЗМДТ, считано от 01.01.2020 г. за поземлените имоти, които се намират в урбанизирани територии, както за процесния имот в район Кремиковци е в строителните граници на гр. София, се предвижда с ПУП трябва да имат предназначението по чл. 8 т.1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква в специален закон. Такъв специален закон е ЗОЗЗ и като се има предвид, че решението на Комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ от 08.07.2010 г. е загубило своето действие, т.е. този имот е земеделска земя, която не е застроена, поради което за нея не се дължи ДНИ.

За същия имот, находящ се в район Кремиковци макар да се установи от настоящата касационна инстанция, че с оглед статута на имота за 2020 г. предвид законодателните промени трябва да се третира като земеделска земя, за която не се дължи ДНИ, следва в тази връзка да се приеме, че първоинстанционното решение в тази част е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение, като се отмени и ревизионния акт в същата част за установените с ревизионния акт задължения за ДНИ за 2020 г.

За 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. въпреки установения статут на имота в район Кремиковци предвид относимата редакция на чл. 10, ал.1 ЗМДТ, решението следва да се отмени като неправилно и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК в същата част да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди относимите доказателствда към твърдяната от касатора обезценка, да обсъди заключението на съдебно - счетоводната експертиза за същата обезценка и едва тогава да се произнесе относно това дължи ли се ДНИ за посочените ревизирани години.

За задълженията за ТБО.

Относно задължението на касатора за имота в район Връбница за периода 01.01.2016 г. 01.01.2020 г., както се спомена по - горе липсват конкретни оплаквания в касационната жалба и проверката на съда, е само относно приложението на материалния закон. В тази връзка следва да се приеме, че съдът правилно е потвърдил констатациите в ревизионния акт по отношение на ТБО.

Няма спор между страните по делото, че ревизираният субект е задължено лице по смисъла на чл. 64 (в редакцията, относима за посочените периоди от 01.01.2014 г. и от 01.10.2019 г.) по чл. 11 ЗМДТ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. във връзка с чл. 11 ЗМДТ, както е прието в ревизионния акт и от съда. Установено е също така по отношение на тези имоти, че таксата се определя върху отчетната стойност предвид, че имотите са нежилищни поради което данъчната основа за задълженията се формира върху отчетната стойност, която органите по приходите в Столична община са използвали посочената в счетоводните регистри на дружеството, а не декларираната от ревизирания субект. ТБО за тези имоти е определена, като административният орган се е съобразил с подадените декларации, тъй като е налице пряко договаряне от 01.01.2016 г. до 01.01.2019 г. с Унитрейд БГ ЕООД и при съобразяване с това обстоятелство са определени и дължимите стойности за ТБО само по чл. 62, ал.1, т. 2 и 3 ЗМДТ, а по т. 1 от същата разпоредба изрично в ревизионния акт е посочено, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е установена.

За 2020 г. за същия имот е определена ТБО по количество предвид декларираното обстоятелство по количество предвид подадените декларации от дружеството съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община.

За недвижимия имот - земя и сгради в район Младост сграда на Магазин Метро София 1 и сграда на Център за обслужване на клиенти е установено за периода 01.01.2016 г. 01.01.2020 г. в хода на ревизията, че касаторът е подал декларация по чл. 23, ал.1 от цитираната по горе Наредба и ТБО е определен по количество с оглед заявените вид и брой на съдовете за съхраняване на отпадъците Бобър . Данъчната основа на тази такса е установена съгласно отчетната стойност и за земята и за двете сгради съгласно § 1, т. 17 ЗМДТ, т.е. по счетоводните данни в дружеството.

За всички посочени имоти по горе са налице доказателства, установяващи извършването на посочените услуги, с изключение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, за който компонент с ревизионния акт не е начислен ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване предвид прякото договаряне с Унитрейд БГ ЕООД, което е отчетено от ревизиращите органи. За останалите имоти налице е Заповед СОА19 РД09 1494/31.10.2019 г. на кмета на Столична община на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ.

За ревизираната 2020 г., както вече се посочи по горе недължимостта на ДНИ за имота, находящ се на [адрес]предвид редакцията от 01.01.2020 г. на чл. 10, ал.1 ЗМДТ, в редакцията, която е относима за посочената година влече и недължимост и на определената ТБО за същата година. Това е така, тъй като за тази ревизирана година процесният имот в район Кремиковци има статут на земеделска земя, а решението на Комисията по чл. 17 ЗОЗЗ, с което е променено предназначението от земеделска земя на земя за неземеделски нужди, е изгубило своето действие предвид, че жалбоподателят не искал издаването на строително решение за същия имот, не е започнал да строи в имота, респ. не е построил никаква сграда. Затова и за 2020 г. освен недължимостта на ДНИ, следва да се приеме и за недължим и ТБО за 2020 г. за имота в границите на гр. София, - район Кремиковци.

С оглед изложеното в тази част обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което се отмени и ревизионния акт като незаконосъобразен и в частта за ТБО за имота в район Кремиковци, [адрес].

Предвид установеното от настоящата касационна инстанция, че първостепенният съд не е обсъдил представените доказателства за обезценките на имота в район Кремиковци, както и заключението на допълнителната съдебно счетоводна експертиза, относно размера на определените с ревизионния акт и потвърдени от съда задължения на ревизираното дружество за ТБО за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., обжалваното решение ще следва да се отмени и на основание чл. 221, ал. 2, т.1 АПК делото в тази му част да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по размера на посочените публични задължения, след обсъждане на представените доказателства за обезценки и заключението на вещото лице по посочената експертиза.

Решението в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община следва да бъде оставено в сила, макар да е отменено частично от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, респ. и ревизионният акт за 2020 г. за ДНИ и ТБО за имота в район Кремиковци . Първоинстанционният съд е присъдил 7 393 лв., тъй като тя е претендирана в посочения размер от ответника пред посочената съдебна инстанция.

Предвид частичната отмяна на първоинстанционното решение и на ревизионния акт, посочен по горе (за ДНИ и ТБО за имота в район Кремиковци за 2020 г.), обжалваното решение в частта за разноските следва да бъде отменено и на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за първата съдебна инстанция в размер на 1 179,85 лв., а за касационната инстанция 435,61 лв. за адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса.

В частта, в която се отменя решението и делото се връща за ново разглеждане, настоящият съдебен състав не се произнася по разноските, а за тях ще се произнесе новият съдебен състав на Административен съд София град с оглед изхода на делото при повторното му разглеждане в посочената част на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

В частта, в която обжалваното съдебно решение се оставя в сила (в отхвърлената част на жалбата), на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения в списъка по чл. 80 ГПК размер от 7 393 лв. за касационната инстанция.

По допълнителното решение.

С него е отхвърлена молбата на касатора на основание чл. 176 АПК за допълване на основното решение 3852/12.06.2023 г. в частта за имота в район Кремиковци, [адрес].

За да постанови този резултат съдът е приел, че предмет на разглеждане е жалбата на дружеството против РА СФД21 РД77 96/13.09.2021 г. за задълженията за ДНИ и ТБО за период 2016 г. 2020 г. за същия имот и с него е отказано възстановяване на платените суми от дружеството за ДНИ и ТБО. Така приетото от съда се възприема и от настоящият съдебен състав. След като е налице произнасяне с ревизионен акт, съдът се е произнесъл по жалбата срещу същия акт. За яснота следва да се отбележи, както е посочено в първоинстанционното решение, че първоначално дружеството е предявило претенция за възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО, като АУПДВ е бил отменен от АССГ по адм. дело 5278/2021 г. и е върната преписката на приходните органи, а впоследствие е прието от тях, че следва да се образува ревизионно производство, приключило с оспорения акт. Не може отново да се предявява искане по чл. 129 ДОПК, като се има предвид, че след приключила такава процедура, приходните органи в Столична община са образували ревизионно производство и е издаден процесният ревизионен акт, който е бил предмет на оспорване пред АССГ.

Наистина в чл. 129, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 118, ал.1, т. 3 ДОПК законодателят е предвидена възможност с ревизионен акт да се възстановяват недължимо платени или събрани суми. В процесния случай с ревизионния акт приходните органи са приели за дължими ДНИ и ТБО за период 2016 г. - 2020 г., т.е. не са уважили искането за възстановяване на тези суми като недължимо платени.

Правилно е прието от съда, че предмет на делото пред него е жалбата на Метро Кеш енд Кери България ЕООД срещу ревизионния акт, затова неоснователно касационният жалбоподател иска произнасяне по възстановяване на платените от него суми за ДНИ и ТБО, които счита за недължими, след като съдът е приел за неоснователна жалбата му. Правилно съдът е приел, че е формирал воля в решението си срещу ревизионния акт и не е налице непълнота на същото, за да се постановява допълнително решение в смисъла, който се влага в касационната жалба срещу решението по чл. 176 АПК. С настоящето решение касационният съдебен състав отменя частично първоинстанционното решение, но то е неотносимо към искането за допълване на същото, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на оспорването, заявен с първоинстанционната жалба. Не е налице непълнота, а само частична неправилност на първоинстанционното решение.

С оглед изложеното касационната жалба срещу решението по чл. 176 ДОПК е неоснователна, а допълнителното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд