Решение № 13433 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2010 г.

Решение № 13433 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3708/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите, срещу решение № 577 от 8.12.2009 г., постановено по адм. д. № 108 от 2009 г. на Административен съд Велико Търново. С него е оставена без разглеждане жалбата срещу одобреното със заповед № РД-14-131/21.11.2008 г. протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ в частта й относно три конкретни имота в землището на с. Стефан Стамболово. По отношение нея решението като необжалвано е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото производство. В останалите й части относно конкретно изброени имоти в землището на община Полски Тръмбеш жалбата е била отхвърлена. Правят се оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения, съставляващи и трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени със законните последици. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Велико Търново - не е взел становище. Заинтересованата страна - кметът на община Полски Тръмбеш - оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. По изложените съображения в писмени бележки се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните - оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Заинтересованата страна - Агенцията по геодезия, картография и кадастър - не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. При преценката й по същество, по наведените касационни доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба, подадена от председателя на ДАГ, преди структурното й изменение, срещу заповед № РД-14-131/21.11.2008 г., с която е одобрено решение № 1 от 18.11.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което е определила земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по реда на чл. 45в, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за община Полски Тръмбеш по землища, както и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки, регистрирани като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбата е била за петнадесет имота, с посочени идентификатори, всичките на територията на община Полски Тръмбеш. Твърдяло се е, че те неправилно са включени в КВС като земеделски земи, защото фигурират като горски масиви в лесоустройственият проект (ЛУП). От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че с решението си комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е определила земите по чл. 19, ал. 1. Извършил е контрол за законосъобразност върху взетото решение от комисията, заповедта за назначаването й, членския й състав, начинът на взетото решение - с обикновено мнозинство, както и законосъобразността на заповедта на директора на ОДЗ-Велико Търново, с която е утвърдил решението на комисията. Съдът подробно и обстойно е описал всички имоти, предмет на подадената жалба, с идентификационните им номера, отразен начин на трайно ползване и характера на имота. Счел е, че в частта относно конкретно изброените имоти в землището на община Полски Тръмбеш комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е приела решението си при спазване изискванията на чл. 45в ППЗСПЗЗ, поради което е преценено като законосъобразно, и е отхвърлил подадената жалба в тази част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От приложените към делото писмени доказателства се установява, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е назначена със заповед на директора на ОДЗ-Велико Търново с определени задачи и редът за отбелязване на взетите от нея решения. Определила е имотите по чл. 19, ал. 1 по землища, включително имотите, придобитите преди влизането в сила на изменението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. по землища, описани в приложенията към първия раздел от решението. С втория раздел от решението комисията е констатирала, че не е установила имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки. Протоколното решение е подписано от председателя, секретаря и всичките й пет члена, от които само един е подписал решението с особено мнение. То е аргументирано с изложено възражение и приложен опис към него на имотите по кадастрални единици, съответстващи на подотделите по лесоустройствените проекти (ЛУП). Протоколното решение е утвърдено от директора на ОДЗ-Велико Търново със заповед. Заповедта на директора е заповед на административния орган, с която се одобрява протоколното решение на помощния му орган - назначената комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Поради това предмет на съдебен контрол е самото решение на комисията. При вземането му не се установява да са допуснати грешки на реда, визиран в чл. 45в ППЗСПЗЗ. Приетото заключение от съда на назначената експертиза не е обсъдено в мотивите, но това не прави решението незаконосъобразно. Експертизата е изготвена въз основа на ЛУП, изработен през 2003 г., който не е предмет на материалите, предоставени на комисията, въз основа на които тя е взела протоколното си решение. Лесоустройствения проект не фигурира в КВС и последният не е част от тази карта. Само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са се използвали съществувалите лесоустройствени проекти, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, но картите, предмет на ЗВСГЗГФ също са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 ДР на ЗГ. Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при вземането на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ не е разполагала с лесоустройствения проект за имотите в землището на община Полски Тръмбеш. Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3-6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. По делото не се е спорило, че КВС за землищата на община Полски Тръмбеш са влезли в законна сила. Комисията като е работила по тях и регистъра към КВС не е допуснала нарушение на материалния закон. Неоснователно е твърдението, че решението на комисията е незаконосъобразно, защото не е съобразено с ЛУП. В чл. 45в ППЗСПЗЗ не е въведено задължение за представяне на комисията на ЛУП, поради което не може да се твърди, че тя като не е съобразила решението си с източник, който не фигурира сред задължително предоставените й материали, е постановила незаконосъобразно решение. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в решението на комисията не се съдържа указание относно срока и органа, пред който то може да се оспори. Такова изискване е недопустимо да се постави към решението на комисията, защото то не е индивидуален административен акт. Такъв акт е заповедта на директора на ОДЗ-Велико Търново, с която се одобрява протоколното решение, а в него се съдържат всички изисквания за форма според чл. 59 АПК. Неоснователни са и твърденията относно приложимостта на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Няма никакви данни за започната процедура по констатиране на очевидна фактическа грешка, включително и заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 17 ЗСПЗЗ. На последно място неоснователно е и твърдението за липсата на мотиви към заповедта на директора на ОДЗ-Велико Търново. Утвърденото протоколно решение на комисията, с приложенията към него, в които са описани имотите по единен идентификационен код, по начин на възстановяване на собствеността и начин на трайно ползване, представляват мотивите към нея, според ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК. Останалите твърдения в касационната жалба са относими към влезлите в сила КВС и ако председателят на ДАГ е считал, че с КВС са допуснати непълноти или грешки не е имало никаква пречка да я обжалва изцяло или частично в дадения срок за това. Понастоящем допуснатите в КВС непълноти или грешки също могат да бъдат отстранени по законоустановения ред, различен от подаването на жалба срещу решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на ОДЗ - Велико Търново. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се фактите по делото правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице отменителни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,