Решение № 8151 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2016 г.

Решение № 8151 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на М. С. А., от гр. В. Търново срещу заповед № СД-02-1/5.02.2016 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието чрез юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че фактите по спора установяват извършените от жалбоподателката нарушения, а наложеното наказание е съобразено с тежестта им, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на нарушителя. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. Със заповед № СД-02-1/5.02.2016 г. министърът на правосъдието е наложил на М. С. А., от гр. В. Търново, държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Г. О. дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт за извършено виновно неизпълнение на служебните? задължения, съставляващи нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ и изразяващи се в: 1.) неправилно присъединяване на държавата като взискател по изп. дело № 20154120400108 в нарушение на чл. 458 ГПК; 2.) нарушения по чл. 460 ГПК във връзка с чл. 462 ГПК поради неизвършено и непредявено разпределение на сумата от 1986,27 лева и лишаване на длъжника от правото му по чл. 462, ал. 2 ГПК от обжалване на тези действия; 3.) незачитане действието на определение № 1661/3.03.2015 г. по адм. дело № 2370/2015 г. на Административен съд С.-град. По делото е установено, че изпълнително дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба (СИС) при Районен съд - Г. О. е образувано на 22.06.2015 г. по молба на В. П. А., от гр. Г. О. и представен от нея изпълнителен лист от 17.06.2015 г., издаден по гр. дело № 6083/2014 г. на Върховния касационен съд срещу Национална компания "Железопътна инфраструктура" (държавно предприятие - чл. 62, ал. 3 от ТЗ), гр. С. за сумата от 1802,10 лева деловодни разноски, ведно с деловодни разноски от 5,00 лева (стр. 114). С молбата за образуване взискателят е поискал, ако длъжникът не изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение, да се наложи запор на банковата му сметка в ОББ - клон Г. О. (стр. 113). Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника с изх. № 7482/22.06.2015 г., която му е била връчена на 27.07.2015 г. (стр. 119). На 22.06.2015 г. до Националната агенция за приходите е изпратено съобщение за започнато принудително изпълнение. В отговор е получено удостоверение изх. № 290371501381885/10.07.2015 г. (стр. 122), в което е посочено, че Национална компания "Железопътна инфраструктура" (държавно предприятие - чл. 62, ал. 3 от ТЗ), гр. С. има публични задължения в размер на общо 62723,25 лева, представляващи лихви за различни периоди от 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по ревизионен акт № Р-29-1400097-091-01/10.12.2014 г. В т. 2 на удостоверението "Наложени обезпечителни мерки върху имуществото и започнало принудително изпълнение" е посочено, че " са наложени обезпечителни мерки на длъжника: Вземанията по ревизионен акт № Р-29-1400097-091-01/10.12.2014 г. са обезпечени изцяло със запор на движими вещи, представляващи машини и съоръжения за сума в размер на 18 836 697,11 лева. Задължението по ревизионен акт № Р-29-1400097-091-01/10.12.2014 г. е със спряно изпълнение съгласно определение № 1661/03.03.2015 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. дело № 2370/2015 г. по описа на АС - С." С платежно нареждане от 4.08.2015 г. в срока за доброволно изпълнение Национална компания "Железопътна инфраструктура" (държавно предприятие - чл. 62, ал. 3 от ТЗ), гр. С. е превела дължимата сума по изпълнителния лист и разноските по изпълнителното дело (стр. 128). С постановление от 4.08.2015 г. ДСИ Алексиева е присъединила на основание чл. 458 ГПК като взискател по право по изпълнителното дело държавата за сумата от 62723,25 лева, публични задължения на длъжника (стр. 127). Със съобщение изх. № 8496/6.08.2015 г. ДСИ Алексиева е уведомила взискателя В. П. А. за присъединения взискател по чл. 458 ГПК. Дала е указания за внасяне на ДТ за налагане на запор (стр. 130). На 7.08.2015 г. взискателят Андреева е поискала налагането на запори по 26 бр. банкови сметки с приложена вносна бележка за заплатена ДТ в размер на 390,00 лева. ДСИ е изпратила запорните съобщения същия ден. На 10.08.2015 г. е постъпило писмо до ДСИ от длъжника, с което е представена вносната бележка за извършено плащане на 4.08.2015 г. за сумата от 1986,27 лева. Д. Н. компания "Железопътна инфраструктура" (държавно предприятие - чл. 62, ал. 3 от ТЗ), гр. С. е изпратено съобщение изх. № 8541/10.08.2015 г. (стр. 167), с което предприятието е уведомено, че като взискател по право по изпълнителното дело е присъединена държавата до размера на посочената в удостоверението НАП гр. С. сума в размер на 62723,25 лева и 3728,93 лева дължима ДТ. На 11.08.2015 г. е постъпило банково бордеро за платена по сметка на Районен съд - Г. О. сума в размер на 66 750,09 лева по изп. дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Г. О. от "Алфа банка" АД въз основа на наложения по банковата сметка на длъжника запор. На 11.08.2015 г. взискателят Андреева е поискала вдигане на запорите от сметките на длъжника в 26-те банки (стр. 189). С разпореждане от същата дата запорите са били вдигнати (стр. 185). На 13.08.2015 г. ДСИ Алексиева е разпоредила да се уведоми НАП в 3-дневен срок да изразят становище дали желаят да се ползват от обезпечителната сума за удовлетворяване на публичните им вземания. С писмо вх. № 13878/21.08.2015 г. ДСИ е била уведомена от директор на ТД на НАП ГДО, че събраните суми по изпълнително дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба (СИС) при Районен съд - Г. О. не следва да бъдат превеждани по сметка на ТД на НАП (стр. 408). Дадени са и разяснения относно характера на издаваните от органите по приходите при ТП на НАП удостоверения по чл. 191, ал. 4 ДОПК и липсата на основания за реализиране на процесното вземане. При преценка на фактите по спора настоящият състав на Върховния административен съд, намира че оспорената заповед № СД-02-1/5.02.2016 г. на министъра на правосъдието е издадена от компетентен орган. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 АПК. Спазени са административнопроизводствените правила по Г. "Шестнадесета" от Закона за съдебната власт. Дисциплинарното производство е започнало по предложение на главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието и е приключило в срока по чл. 310, ал. 2 ЗСВ, като са приети писмените възражения на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, обсъдени са обстойно и задълбочено възраженията му, изяснени са всички относими за производството обстоятелства, анализирани по отделно и в съвкупност. Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 5 от Закона за съдебната власт на държавен съдебен изпълнител се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което е виновно неизпълнение на служебните задължения. В издаваните от НАП удостоверения по чл. 191, ал. 4 ДОПК се включват всички подлежащи на изпълнение публични вземания, включително и тези, които са спорни към момента на издаването, но за които законът е допуснал предварително изпълнение, т.е. всички вземания, които подлежат на изпълнение от публичния изпълнител по реда на ДОПК. В случай, че по отношение на обезпеченото публично вземане срещу длъжника е допуснато спиране на изпълнението по реда на чл. 153 ДОПК, по отношение на това вземане е препятствана по закон възможността за насочване на принудително изпълнение. Това се отнася както за принудителното изпълнение по реда на ДОПК, така и за общия изпълнителен процес по реда на ГПК. По тези съображения НАП са отказали да приемат плащане със събраните по изпълнително дело № 20144120400108 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Г. О. суми. Фактите по спора обосновават извода, че присъединяването на държавата в изпълнителното производство е станало в нарушение на чл. 458 ГПК, тъй като към него момент процесната сума от 62 723,25 лева не е била безспорна и дължима. Само по себе си обаче процесуалното действие - постановление от 4.08.2015 г. на ДСИ Алексиева не е нарушение по смисъла чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, отчитайки неговата правна природа. Дисциплинарно нарушение са действията по игнориране на влязъл в сила съдебен акт, (определение № 1661/3.03.2015 г. по адм. дело № 2370/2015 г. на Административен съд С.-град) обусловили и последващите процесуално незаконосъобразни действия по индивидуалното принудително изпълнение. Процесуалните действията по прилагане на закона от ДСИ Алексиева, макар и погрешни, не могат да ? бъдат вменени като дисциплинарни нарушения на служебните задължения, защото за тях е предвиден инстанционен контрол. Незачитането на действие на влязъл в сила съдебен акт обаче, който е задължителен за всички съдилища, съдебни изпълнители и административни органи е явно неизпълнение на служебни задължения. Дисциплинарно нарушение е консумирано и с неизвършването на процесуални действия по чл. 460 ГПК вр. с чл. 462 ГПК във връзка с неизготвянето и непредявяване разпределение на сумата от 04.08.2015 г., с което е лишен длъжникът от правото по чл. 462, ал. 1 ГПК да му бъде предявено разпределение и от правото му по чл. 462, ал. 2 ГПК да подаде жалба срещу разпределение, в което държавата е била приета като присъединен взискател. Допуснатото бездействие е осуетило възможния инстанционен контрол на незаконосъобразните процесуални действия на ДСИ Алексиева и възможността за преодоляване на последващите процесуално незаконосъобразни действия. При определяне на наказанието административният орган е съобразил характера на нарушението, формата на вината (небрежност), обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Отчетено е и обстоятелството за липса на налагани до този момент дисциплинарни наказания, както и правните последици от неизпълнението на служебните задължения. При тези съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК, Върховният административен съд намира, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена при точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното предприетото от М. С. А., от гр. В. Търново оспорване срещу заповед № СД-02-1/5.02.2016 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 от Закона за съдебната власт е неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, настоящият състав на Върховния административен съд определя на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК вр. с чл. 323 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение