Решение № 12412 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. В. против решение 2653/ 22.04.2024 г. по адм. дело 11370/ 2023 г. Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на В. против заповед 8121К-13457/31.10.2023г. на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на министъра на вътрешните работи да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът министър на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на И. В. против заповед 8121К-13457/31.10.2023г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено, считано от 01.11.2023г. служебното правоотношение на В. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Изводите на административния съд за изпълнение на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и за съкращаване на заеманата от жалбоподателя В. длъжност - началник на сектор Гаражна дейност към отдел Автотранспорт, при дирекция Управление на собствеността и социални дейности- МВР са направени без да са обсъдени всички събрани доказателства, доводите и възражения на оспорващия и без да са изложени мотиви. Длъжностното разписание от 30.08.2022г. и новото длъжностно разписание на дирекция Управление на собствеността и социални дейности- МВР, утвърдено със заповед 8121К-13289/ 24.10.2023г. на министъра на вътрешните работи, в сила от 01.11.2023г., са цитирани от съдебния състав, но съпоставка между тях не е извършена. Не е съобразено, че с длъжностно разписание от 01.11.2023г. структурата на отдел Автотранспорт е запазена, като дейността е организирана в сектор: Автотранспорт и логистика, с 1 щатна бройка за длъжността началник на сектор и в сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника с 1 щатна бройка за длъжността началник на сектор, вместо в съществувалите съгласно длъжностното разписание от 30.08.2022г. сектор Автотранспортна дейност и сектор Гаражна дейност, ръководени от началници на секторите, т.е. щатните бройки за длъжността началник на сектор в отдел Автотранспорт са запазени. От страна на съдебния състав не са взети предвид и доказателствата на л.138-141, установяващи, макар и косвено, че длъжността началник на сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника съгласно длъжностното разписание от 01.11.2023г. към датата на прекратяване на служебното правоотношение на В. е вакантна. Основното възражение на жалбоподателя, че не е налице реално съкращение на заеманата от него длъжност началник на сектор Гаражна дейност, в отдел Автотранспорт при дирекция Управление на собствеността и социални дейности- МВР по длъжностното разписание от 30.08.2022г., тъй като функциите, задълженията и изискванията за тази длъжност са идентични с тези на длъжността началник на сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника в отдел Автотранспорт по новото длъжностно разписание, утвърдено със заповед от 24.10.2023г., изобщо не е обсъдено от първоинстанционния съд. Съдебният състав се задоволява с цитирането на докладна записка от 26.10.2023г. и на протокол за подбор, без да извърши съпоставка между длъжностните характеристики за длъжността, заемана от жалбоподателя преди прекратяване на служебното правоотношение и длъжността началник на сектор Поддръжка и ремонт на транспортна техника по длъжностното разписание от 01.11.2023г. В този смисъл е налице и нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като решението на административния съд не съдържа мотиви, обосноваващи заключението за премахване на длъжността не само като нормативно определена позиция, но и като система от функции, задължени и изисквания. Допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизвоствените правила са довели до необоснованост на съдебния акт и до противоречието му с материалния закон. За да се приеме, че предпоставките на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл са изпълнени следва да се установи, че длъжността, заемана от жалбоподателя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания е премахната. Условията са кумулативни и отсъствието на всяко от тях обосновава заключение за незаконосъобразност на издадения на това основание административен акт. В случая е прието, че изискванията на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 са осъществени, без от избирателно обсъдените от административния съд доказателства да може да се направи извод в този смисъл. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София- град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложеното по-горе, да обсъди всички събрани доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да се произнесе относно законосъобразността на обжалвания административен акт, като изложи мотиви в подкрепа на направените заключения. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,