Решение № 1517 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на вр. и.д. Управител на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт К.Йорданова, против Решение 2722 от 23.04.2024 г., постановено по адм. дело 9976/2023 г. по описа на Административен съд София град,в частта ,с която е отменена Заповед за налагане на санкции РД- 25 ЗС-409/06.09.2023г на Управителя на НЗОК и са присъдени разноски. На първо място се претендира недопусимост на обжалваното решение,като постановено по нередовна жалба.Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 293 ал.3 т.6 от НРД МД 2020-2022 и чл 55 ал.2 т.3 ЗЗО вр. чл.27 вр. чл.30 т.5 НРД за МД 2020-2022 и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД, при редовно призоваване, чрез юриск.Джилджов намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски,като не представя доказателства за сторени разноски,нито списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение.Действително в иницииращата производството жалба са посочени като предмет на съдебен контрол Заповед за налагане на санкции РД-25-422-1/09.06.2023 г., издадена от управителя на НЗОК ,както и протокол за неоснователно получени суми РД-24-422-2/09.06.2023г на директора на НЗОК.Поради констатираното несъответствие с разпореждане,обективирано в протокол от 16.01.2024г по делото АССГ е дал указания да се уточни предмета на жалбата.С молба от 05.02.2024г процесуалният представител на ответника по касация е заявил,че предмет на жалбата са Заповед за налагане на санкции РД- 25 ЗС-409/06.09.2023г на Управителя на НЗОК и писмена покана за възстановяване на суми,получени бе правно основание РД-25 ПП-338/06.09.2023г,като се е позовал на допусната техническа грешка.С определение от 13.02.2024г АССГ е разделил производството по адм. дело 9976/2023г,като по това дело предмет е останал Заповед за налагане на санкции РД- 25 ЗС-409/06.09.2023г на Управителя на НЗОК,а оспорването на писмена покана за възстановяване на суми,получени бе правно основание РД-25 ПП-338/06.09.2023г е отделено в друго съдебно производство. Ето защо АССГ е постановил допустим съдебен акт по редовна жалба с изяснен предмет след отстраняване на нейната нередовност. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД- 25 ЗС-409/06.09.2023г на Управителя на НЗОК, с която на Университетска Многопрофилна болница за активно лечение СофиямедООД са наложени десет броя санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 500.00 лева, или общо 5000 лв, за 9 нарушения по чл.30, т.5 и чл.27 от НРД за МД 2020-2022г. във вр. чл.29 т.4 от НОПДМП вр. чл.81 ал.3 ЗЗДр вр. чл.55 ал.2 т.2 и т.3 ЗЗО ,налжени на основание чл.414 ал.3 НРД,и 1 нарушение по чл.293, ал.3, т.6 от НРД за МД 2020-2022г. вр. чл.55 ал.2 т.2 и т.3 ЗЗО,наложено на основание чл.414 ал.3 НРД.С оспореното по настоящем съдебно решение е отменен изцяло по жалбата на УМБАЛ Софиямед ООД оспорения административния акт. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с 22-3981/27.02.2020 г. Със Заповед РД-25-422/26.05.2023 г. на управителя на НЗОК, е наредено да бъде извършена проверка на дружеството със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г.; вид и обхват на проверката: тематична; срок на извършване на проверката: от 29.05.2023г. до 02.06.2023г. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен Протокол РД-25-422-1/09.06.2023г., връчен на жалбоподателя на 13.06.2023г., в който са обективирани констатации за нарушения на цитирания по-горе договор, както следва: Съгласно констатациите по стр.8 от протокола на пациент с ИЗ 31494/2021г., хоспитализиран в периода от 07.10.21 до 11.10.21г. в проверяваното лечебно заведение е установен пропуск при документирането, а именно в издадената Епикриза, при дехоспитализацията на 11.10.2021г., в която липсва отразен хистологичен резултат получен от взетите проби, който да потвърди окончателната диагноза, което е нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл.293, ал.3, т.6 от НРД за МД за 2020-22г. В протокола са описани констатациите по повод хоспитализацията на други пациенти /ЗОЛ/, като са констатирани девет нарушения установени при проверка на медицинската и финансова документация, а именно изискано плащане/доплащане от страна на съответното здравноосигурено лице, с което лечебното заведение е нарушило чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО; чл.30, т.5 и чл.27 от НРД за МД за 2020-22г., във връзка с чл.29, т.4 от НОПДМП, вр. с чл.81, ал.3 от ЗЗ. Описани са конкретните факти относно настаняването на пациентите в условието на спешност, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето, респективно приложимата наредба на Министерския съвет. Коментирани са конкретно съставени фактури, с оглед извършените дейности и стойностите ,платени от всеки от тези пациенти. Тези девет случаи са обективирани, съгласно констатациите по т.3, т.4, т.4.1, т.5, т.5.1, т.6, т.6.1, т.7 и т.7.1 от протокола. По направените констатации е постъпило възражение с вх.22-3981/22 от 21.06.2023г. от дружеството. Същото е било разгледано на заседание на Арбитражната комисия, чиито резултати са обективирани в Протокол 23 от 04.07.2023 г.Гласовете по посочените две групи констатирани нарушения са по равно,поради което и Арбитражната комисия не е стигнала до резултат при разглеждането им. При тези данни, управителят на НЗОК е издал процесната заповед РД-25 ЗС-409/06.09.2023г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО,като е наложил на дружеството- ответник по касация десет броя финансови неустойки по 500 лв всяка. Първоинстанционният административен съд е отменил изцяло Заповедта за налагане на санкции в посочените по горе части, аргументирайки се, че административният акт е издаден при разминаване между изложените фактически основания и правните норми,които са посочени,че са нарушени от медицинското заведение, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК в частта касаеща нарушението на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО; чл.30, т.5 и чл.27 от НРД за МД за 2020-22г., във връзка с чл.29, т.4 от НОПДМП, вр. с чл.81, ал.3 от ЗЗ.Отделно от това по отношение на санкцията,наложена за нарушение по чл.293, ал.3, т.6 от НРД за МД 2020-2022г. вр. чл.55 ал.2 т.2 и т.3 ЗЗО,наложено на основание чл.414 ал.3 НРД съдът е изложил мотиви,че макар и нарушението да е извършено ,е налице разминаване в приложимата санкционна разпоредба,като вярната в случая- чл.416 ал.3 от НРД МД 2020-2022г не е била приложена. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Доводите на АС-София град за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорената заповед в посочените в нея девет нарушения,свързани с изискване на доплащане от здравно осигурените лица ,когато са приети в условията на спешност за избор на екип по точки от т.2 до т. 6 включително са обосновани и се подкрепят от настоящата инстанция. В случая разминаването между описаната фактическа обстановка и приетата за нарушена правна норма представлява съществено процесуално нарушение,което ограничава правото на защита на ответника по касация да разбере точно за какво нарушение е санкционирано с оспорената заповед по посочените в нея 9 пункта на нарушения.Правилен е изводът на първоинстанционния съд,че описаните нарушения по т.2 до т. 6 от оспорената заповед включително като такива по чл.30 т.5 НРД МД 2020-2022г вр. чл.29 т.4 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ са две различни по вид нарушения.При наличието на две отделни констатирани нарушения на медицинската дейност на ответника по касация е следвало да му се наложат съответно две отделни санкции по всяко едно от констатираните нарушения,а не една обща санкция за всеки от случаите-9 броя. Нарушението , посочено в т. 1 от процесната заповед, свеждащо се до липсата на хистологичен рзултат в епикризата,предоставена на пациента, е квалифицирано като нарушение на чл.293, ал.3 т.6 от НРД за МД 2020-2022г. Според настоящата инстанция посоченото нарушение касае документиране в хода на хоспитализацията и представлява част от условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, уредени в Раздел III (Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури),от НРД за 2020 - 2022 г. Ето защо и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно нарушението е санкционирано по чл.414 ал.3,а не по чл416 ал.3 от НРД за МД 2020-2022г.Т.е санкциониращата разпоредба в оспорения административен акт спрямо дружеството- ответник по касация е насочена към нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО,определени в този НРД,а не на лечебното заведение,което следва да отговаря в този случай по отношение на правилното документиране на престоя на ЗОЛ в него,каквото нарушение с оспорената пред първоинстанционния съд заповед не му е повдигнато. Въз основа на изожените по по горе мотиви,настоящият първи състав на Шесто отделение на Върховен Административен съд,приема,че в решението на Административен съд София град не се откриват визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК.Същото е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е претендирал разноски,но липсват доказателства за извършването им,поради което и разноски не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, Първи състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,