Решение № 882 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2016 г.

Решение № 882 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на енергетиката, чрез юриск. Жамгочиян като процесуален представител и на Р. Д. К., чрез адв. Григорова като процесуален представител, против решение № 6345 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 5098/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Касационният жалбоподател - министърът на енергетиката обжалва съдебния акт в частта, в която е отменено издаденото от него решение № Е-РД-16-60/06.03.2015 г. по т. 1 и е постановено изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част относно предоставяне на достъп до обществена информация при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, както и в частта на присъдените разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира се отмяната му в обжалваните части. Касационният жалбоподател - Р. Д. К. обжалва решението в частта, в която е отхвърлено оспорването му срещу решение № Е-РД-16-60/06.03.2015 г. на министъра на енергетиката в частта по т. 2 - т. 4 от същото. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част като постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на админстративния акт в съответната част. Касаторът претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Министърът на енергетиката оспорва касационната жалба на Р. Д. К. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани части, с изключение на частта от касационната жалба на министъра на енергетиката, с която се обжалва решението на тричленния състав относно присъдените разноски. Разгледани по същество, касационните жалби на министъра на енергетиката в допустимата част и на Р. Д. К. са неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № Е-РД-16-60/06.03.2015 г. на министъра на енергетиката, с което е: 1. Отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-Р-04/09.12.2014 г., допълнено с писмо - уточнение № Е-94-Р-04/19.12.2014 г. от Р. К. по отношение на цялостните работни проекти и годишните работни проекти, програми или планове към изброените концесионни договори; 2. Предоставен е частичен достъп до договорите за търсене и проучване на нефт и газ, както и на договорите за концесия, описани в заявлението; 3. Определен е срок за предоставяне на информацията - 30 дни и 4. Определена е формата на предоставяне на достъп - преглед на разрешената информация в сградата на Министерство на енергетиката. С обжалваното решение е отменено решение № Е-РД-16-60/06.03.2015 г. на министъра на енергетиката, в частта по т. 1, с която е отказан достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-Р-04/09.12.2014 г. на Р. Д. К., административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне в тази част относно предоставяне на достъп до обществена информация при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а в частта по т. 2 - т. 4 от решение № Е-РД-16-60/06.03.2015 г. оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че исканата информация във връзка с условията за търсене и проучване на нефт и газ - подземни богатства по смисъла на чл. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), представляващи изключителна държавна собственост, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, свързана е с обществения живот в страната и ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените от закона субекти да предоставят държавна собственост на концесия. Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства съдържат задължителните данни, предвидени в чл. 83 ЗПБ относно обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, мерките за опазване на земните недра, околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите и др. Информацията е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ и достъпът до нея е свободен без да са налице предпоставките, съставляващи изключение съгласно чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Предвид липсата на доказателства, че исканите сведения и данни представляват защитена със закон тайна, не е налице и основанието за отказ за предоставяне по чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДОИ. Задължението за поверителност съгласно чл. 14, ал. 1, изр. 2 ЗПБ обвързва страните по договора, а не цели да препятства достъпа до информация. По тези съображения съдът е отменил оспореното решение в частта по т. 1, с която е отказан достъп до обществена информация по отношение на документите, съставляващи цялостните работни проекти и годишните работни проекти по подаденото заявление. Изводът за неоснователност на оспорването в останалата част е обоснован с обстоятелството, че по същество е предоставена в цялост исканата информация относно 32 бр. договори за търсене/ проучване и концесии. По отношение формата на предоставяната информация съдът е приел, че органът разполага с дискреционна власт и взетото от него решение не подлежи на съдебен контрол, след като удовлетворява законовите изисквания за несъобразяване с предпочитаната от заявителя форма предвид наличието на хипотезите на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДОИ. Направил е заключение за неотносимост на нормата на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ за "надделяващ обществен интерес", тъй като отказ по смисъла на чл. 37 ЗДОИ не е налице. Обжалваното решение е правилно в посочените части. По касационната жалба на министъра на енергетиката в допустимата й част: Доводите за неправилно прилагане на чл. 13 във вр. с чл. 14 ЗПБ и чл. 13 от Наредбата за Националния геоложки фонд са неоснователни. Касационният жалбоподател излага аргументи, че информацията и документацията по чл. 13 във вр. с чл. 14 ЗПБ, свързана с търсещо - проучвателните дейности, предвидени с цялостните и годишните работни проекти, не може да бъде предоставяна за обществено ползване и за нея е уреден специален ред по чл. 15 от цитираната наредба. Направените възражения не се споделят от настоящия съдебен състав. Законосъобразно и обосновано тричленният състав е приел, че информацията, съдържаща се в цялостните работни проекти и годишните работни проекти по чл. 82 ЗПБ, утвърдени от титулярите на разрешения за търсене и проучване и от концесионерите след съгласуване от министъра на енергетиката, има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Правилно е заключението на съда, че информацията е служебна съгласно чл. 11 ЗДОИ. Достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, предвидени в чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, уредени в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, обхващат три хипотези: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В настоящия случай е отказан достъп до обществена информация, която не е класифицирана и не е защитена тайна, предвидена със закон. Не се установява информацията да попада и в изключенията по чл. 13, ал. 2, т. 1 - 2 ЗДОИ. Хипотезата на чл. 14 от ЗПБ е приложима за данните по чл. 13 от същия закон и касае информацията и документацията, получени в резултат на геоложките изследвания, търсещо - проучвателните и другите дейности по предоставените разрешения и концесии, а не самите работни проекти, достъпът до които е поискан. Въз основа на работните проекти се осъществяват уредените в закона дейности, като резултатите от тях се отразяват в геоложки доклади. Задължението за поверителност между страните по договора съгласно чл. 14, ал. 1 ЗПБ е по отношение на тези данни. За тази информация е приложима разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за Националния геоложки фонд (редакция - ДВ, бр. 43 от 07.06.2011 г.). Същата регламентира реда за ползване на информацията, постъпила в Националния геоложки фонд в резултат на дейности по предоставени разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства или концесии за добив на подземни богатства, от други лица. Отделно от това следва да се има предвид, че с подзаконов нормативен акт не може да се ограничи гарантирания със закона достъп до обществена информация. ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор - чл. 1 ЗДОИ. Информацията с характер на обществена се предоставя, за да се даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая се иска обществена информация, свързана с експлоатацията на подземни богатства, които са изключителна държавна собственост. Осъществяването на тяхното търсене, проучване, добив и използване обосновава повишена необходимост от защита на обществения интерес. И. за публичност и прозрачност в дейността на държавните органи са гаранция за законност, ефективност и отговорност на управлението, поради което именно чрез достъпа до обществена информация гражданите могат да се съставят мнение за начина на осъществяване на това управление. Ето защо, като е отменил оспорения административен акт в частта за отказания достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти по заявлението на Кендеров и е изпратил преписката на компетентния орган за ново произнасяне, тричленният състав е постановил правилно решение в тази част. С касационната жалба на министъра на енергетиката се оспорва съдебния акт и в частта, в която министерство на енергетиката е осъдено да заплати на Р. К. разноски в размер на 10 лева, с доводи, че не се дължат в пълен размер, а следва да се определят съразмерно с уважената част от жалбата. В тази част касационната жалба представлява искане за изменение на решението в частта за разноските, което не може да бъде разгледано от настоящата инстанция. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на предвидения ред за изменението му - чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК. Този ред в случая не е осъществен, поради което производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на тричленния състав за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските съгласно чл. 248 ГПК. По касационната жалба на Р. Д. К.: Законосъобразно съдът е приел, че исканата информация - 32 броя договори за търсене/проучване и концесии по същество е предоставена в цялост, а не се касае за частичен достъп съгласно чл. 37, ал. 2 ЗДОИ само до онази част от нея, достъпът до която не е ограничен. Затова в случая не следва да се обсъжда като неотносима хипотезата на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, на която се акцентира в касационната жалба. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с установяване наличието на такъв интерес са неоснователни, доколкото липсва отказ по чл. 37 ЗДОИ. Тричленният състав е изложил аргументирани съображения относно формата на предоставяне на информацията, които се споделят от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗДОИ задължава органа да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на достъп, освен в случаите, когато за нея няма техническа възможност и води до възможност за неправомерна обработка - чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 3, на която норма се е позовал задълженият субект при предоставянето на достъп на оспорващия до исканата от него информация. В случая договорите се съхраняват на хартиен носител, а не на електронен и няма техническа възможност за сканирането им. Прехвърлянето на информацията на технически носител действително предполага възможност за неправомерна обработка на данните, която хипотеза е законово определена като причина за промяна на предпочитаната форма на предоставяне на обществена информация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и в частта, в която е отхвърлено оспорването на Р. К. срещу административния акт в частта му по т. 2 - т. 4, поради което следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия