Решение № 7088 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) адв. Чалъкова, срещу Решение 2535/17.03.2025 г., постановено по адм. д. 342/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 1036/28.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), отказващо предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Подчертава, че съдът е постановил решението си единствено въз основа на справките на ответника и не е взел предвид тълкуването на СЕС по дело С-285/2012 г. Поради това претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Кръстева, която оспорва нейната основателност с позоваване на актуални справки за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 1036/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на роден на [дата]. в Сирия, обл. Дейр Алзор, [населено място]. Според фактическите установявания на Административен съд Хасково началото на закрилното производство е поставено с молби от 20.08.2024 г. и от 29.08.2024 г., въз основа на които чужденецът е регистриран в ДАБ с имена А. (собствено) Х. (бащино) Алатиш (фамилно), гражданство Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], роден на [дата]. в Сирия, обл. Дейр ал Зор, [населено място], без образование, професия общ работник, религия [заличен текст], женен, без документи за самоличност. Търсещото закрила лице e напуснало самоволно РПЦ Харманли на 21.10.2024 г. и се завърнало обратно там на 09.12.2024 г., след което отново е напуснало Центъра на 10.12.2024 г. За касационното производство не е открито и на адреса в [жк], посочен в първоинстанционното производство. В рамките на проведено на 25.10.2024 г. интервю чужденецът обяснил, че напуснал Сирия през юли 2024 г., когато нелегално преминал в Турция. След това преминал в България, също нелегално, като това станало на 14.08.2024 г. Заявил, че напуснал родината си заради войната. Петнадесет дни преди заминаването имало боеве, които продължили около десет дни и при тях загинало едно дете. Сестра му и брат му пък били ранени от осколки, но това станало преди шест години. Декларирал, че сега семейството му било в Сирия, защото не могли да платят за други, освен за него, които да заминат. Опасявал се, че ако се върне ще го вземат в казармата. Посочил, че не е членувал в политически партии и организации, нито в религиозна организация, не бил член на въоръжена групировка, не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не бил заплашван, не му било оказвано насилие и не е бил преследван. При така заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АС Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. Наред с това, съдът е приел, че за заявителя не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на административния акт, нито към момента на постановяване на съдебното решение, както и че не се установява и да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо същия, следствие на събития, настъпили, след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ). Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка АС Хасково е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на всички доводи на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на лицето към определена социална група, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната и опасенията му, че ще го вземат в казармата и ще има наказания. Декларирал е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Желае да остане в България, за да може да живее спокойно. Изложеното обосновава извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила. Споделят се изводите на административния съд, че касаторът не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, което обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По отношение посоченото от касатора в проведеното в хода на административното производство интервю, че е напуснал Сирия, за да не го вземат в армията, следва да се посочи, че в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН изрично се приема, че опасенията за преследване и наказание за опит от бягство от военна служба не представляват основателни опасения от преследване. Не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. А. А. Х. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки от 29.01.2025 г. и 03.02.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, анализирал е и информацията относно Сирия, допълнително представена пред него, както и данни от други общодостъпни източници, формирайки правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Настоящият съдебен състав съобрази и правилото, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не се установява от данните по делото. Обстоятелството, че преди да напусне Сирия молителят е станал свидетел на боеве между кюрдите и арабските племена, не може само по себе си да обоснове извод, че степента на безогледно насилие е толкова висока, че съществуват сериозни и потвърдени основания, че ако лицето бъде върнато в страната си по произход или евентуално в същия регион, където е живяло, то поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност от посегателства срещу живота му. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът не е съобразил и тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО (отм.), дадено в Решение от 30 януари 2014 г. на СЕС по дело С-285/12. В т. 30 от същото се посочва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на член 15, буква в) от директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В т. 35 от същото решение действително СЕС приема, че не е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, но интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта не могат да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Не се установяват и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно е разбирането на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (виж Решение по адм. д. 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). Според данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд, след анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респ. за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката му е обусловена от цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното при проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Обратно на касационния довод, съдът е постановил решението си въз основа на цялата събрана по делото информация, като е съобразил тълкуването, дадено от СЕС по дело С-285/2012 г. за предоставяне на закрила по чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО (отм.). Отказът на председателя на ДАБ да предостави на сирийския гражданин международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение