Решение № 152 от 27.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 95/2009 г.

Решение № 152 от 27.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 95/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 вр.с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпили са искания от осъдените Л. К. А. и Х. Л. М. за възобновяване на нохд № 30/01 г. по описа на Районен съд-гр. Костинброд. Осъденият А. възразява, че са налице всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Аналогични са претенциите и на осъдения М. Пред ВКС осъдените и защитата им поддържат направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за възобновяване на наказателното производство. Частният и обвинител и граждански ищец, чрез повереника си изразява становище за отсъствието на основания за уважаване на направените искания. За да се произнесе ВКС I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 30/01 г. КРС осъдил молителите, както следва: Л. А. - на основание чл. 143а ал. 2 вр.с чл. 143а ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на 7 години лишаване от свобода; на основание чл. 280, ал. 2, т.т. 2 и 3 вр.с чл. 280, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на 4 години лишаване от свобода, глоба в размер на 1500 лева и конфискация на 1/2 идеална част от цялото му имущество; на основание чл. 23 НК е определено едно общо наказание - 7 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, глоба в размер на 1500 лева и конфискация на 1/2 идеална част от цялото му имущество; на основание чл. 59 НК е зачетено предварителното задържане от 14.07.2000 г. до 30.10.2000 г. А. е осъден да заплати на Р. Х. Е. К. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Х. М. - на основание чл. 143а, ал. 2 вр.с чл. 143а ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на 8 години лишаване от свобода; на основание чл. 280, ал. 2, т.т. 2 и 3 вр. с чл. 280, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на 5 години лишаване от свобода, глоба в размер на 1500 лева и конфискация на 1/2 идеална част от цялото му имущество; на основание чл. 23 НК е определено общо наказание 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, глоба в размер на 1500 лева и конфискация на 1/2 идеална част от цялото му имущество; зачетено е предварителното задържане от 14.07.2000 г. до 5.12.2000 г. Х. М. е осъден да заплати на Р. Х. Е. К. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Със същата присъда е ангажирана наказателна и гражданска отговорност и на К. Г. Г. и П. С. П. По жалби на всички подсъдими с решение от 23.04.2008 г. по внохд № 868/07 г. Окръжният съд-гр. София потвърдил присъдата на КРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС I-во наказателно отделение установи: По искането на осъдения А. Възразява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК при следните съображения - "допуснати са груби процесуални нарушения при самото следствие - разпознаване и очна ставка"; "не съществуват веществени доказателства"; съдът си "направи подбор на свидетелите", неправилно са ценени показанията на св. Д. Така формулираните съображения са повече от декларативни. Молителят не се ангажира да посочи процесуалният порок, допуснат при извършване на разпознаването. По аналогичен начин стоят нещата и с възражението срещу очната ставка, извършена на досъдебното производство. При извършената проверка не се установи така направените възражения да намират опора в данните по делото, поради което същите се прецениха като неоснователни. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че пределите на касационната проверка, включително и в производството по реда на глава 33 от НПК, се определят от иницииралия образуването му. Касационната инстанция няма правомощия да разширява волята на молителя. За изясняване на правнозначимите обстоятелства по чл. 102 НПК са събрани множество доказателства, посредством различни по вид доказателствени източници, в това число и гласни такива - показания на свидетелите, обяснения на подсъдими. Всички доказателства са били оценени съответно на изискванията на процесуалния закон. Противоречивите доказателства са анализирани внимателно и във връзка с останалата част от доказателствената съвкупност, като съдилищата са изложили ясни съображения за решението си относно възприемането/отхвърлянето на едни или други от тях. Липсват данни за игнориране на доказателства, превратна оценка на такива. Що се отнася да показанията на св. Д, ВКС изцяло споделя съображенията на решаващия съд относно отсъствието на пречки за разпита му, като не е необходимо преповтарянето им тук. Безспорно е, че голяма част от веществените доказателства не е установена при съдебното разглеждане на делото. От това обаче не е пострадала обективната истина. Последната е достигната и при липсата на част от веществените доказателства. Обстоятелствата от кръга на главния факт могат да бъдат установявани посредством всички предвидени в закона - НПК, доказателствени източници, а веществените доказателства са само една част от тях. Изложеното сочи, че възражението за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователно. По искането на осъдения М. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е заявено при съображения - "загубени са веществени доказателства, които можеха да докажат обективната истина", неправилно е разпитан като свидетел Д, нарушено е правото на защита, като на назначения служебен защитник е предоставено малко време за запознаване с материалите по делото, въззивния съд не е разпитал наново свидетелите, разпитани от КРС. Възраженията за веществените доказателства и св. Д са неоснователни по изложените по-горе съображения. Правото на защита на осъдения М. не е нарушено по претендирания от него начин. Съдебното разглеждане на делото пред първоинстанционният съд е протекло при отсъствието на защитник за същия подсъдим, поради изрично заявеното от него нежелание. Едва в последното по делото заседание - на 11.11.2005 г. М. е поискал да му бъде назначен служебен защитник, като искането е удовлетворено. КРС е дал възможност на назначения защитник да се запознае с материалите по делото и същият е заявил, че предоставеното му време е достатъчно. Преценката на молителя, с обратен знак, няма как да подмени преценката на адвоката, която се основава на опитност и професионализъм. Въззивният съд може да извърши повторен разпит на свидетелите, разпитани от първоинстанционния съд, когато установи необходимост от това, или когато техните показания се отнасят до новооткрити обстоятелства. Като не е бил изправен пред такива хипотези, СОС правилно не повторил разпита на свидетелите, депозирали показания пред КРС. Изложеното очертава неоснователност на направеното от осъдения М. възражение за наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. И двамата осъдени претендират незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените наказания, без да сочат основанията за това. При липсата на основание за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила, в рамките на установеното от фактическа страна, законът правилно е приложен. Съдът по същество детайлно е анализирал установените от него признаци от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави. Наложените на двамата молители наказания за всяко едно от престъпленията са съответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. Правилно е и приложението на чл. 23 НК. Предвид на горното, касационната инстанция прецени исканията за неоснователни, поради което и на основание чл. 424 НПК, ВКС I-во наказателно отделение