Решение № 15268 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2018 г.

Решение № 15268 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "И. К." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Трети март" № 28, ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Г. И., подадена чрез адвокат И. М.. Оспорва се Решение № 779/10.04.2018 г., постановено по административно дело № 1414/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 106/06.04.2017 г. на Кмета на О. К. за одобряване на ПУП – ПРЗ, във връзка с процедура за урегулиране на поземлен имот с идентификатор 22191.155.28, част от бивш стопански двор по КВС на с. Д. махала, за промяна предназначението му в УПИ 155. 28 за производствена и складова дейност и е определена устройствена зона "Пч" по обозначената с червен контур ограничителна линия на застрояване. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна – Кметът на О. К., чрез адвокат М. А. изразява писмено становище с което оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства. Останалите страни – "РВМ 1" АД, "Д. Б." ЕООД и "Ен ЕС Паркет" ЕООД, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган – Кмета на О. К., изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план за един поземлен имот. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат и в документите, предхождащи издаването му – задание за проектиране по чл. 125 ЗУТ, проектът и обяснителната записка към него, решение на Общински съвет – К., решение на ОЕСУТ. Посоченото правно основание на чл. 129, ал. 2 ЗУТ съответства на установените по делото факти, а именно – касае за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на неурегулиран поземлен имот, представляващ част от бивш стопански двор по КВС на с. Д. махала, с цел отреждането му за производствена и складова дейност, като се предвижда запазване на съществуващия сграден фонд и се очертава нова ограничителна линия на застрояване, както следва: от източната регулационна линия – на 3 м.; от северната регулационна линия на 3 м. в западната част на имота и 5 м. в източната част на имота и от западната регулационна линия – на 3 м. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по одобряване на плана, а именно: изработено е задание при спазване изискванията на чл. 125 ЗУТ; взето е решение от Общински съвет – К., с което на основание чл. 124 а, ал. 1 ЗУТ е разрешено изработването на проект за ПУП и съгласно чл. 124 б, ал. 1 ЗУТ е одобрено заданието; проектът е съобщен на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като срещу него от страна на "И. К." ООД е постъпило писмено възражение; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което възражението е разгледано, но е оставено без уважение, съгласуван и приет е представения проект, след което е последвало неговото одобряване от Кмета на О. К.. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд – П.. Изслушано и прието без възражения е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за това, че градоустройствените показатели – плътност на застрояване, интензивност на застрояване и минимална озеленена площ, заложени в процесния проект съответстват на показателите, регламентирани в чл. 24 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за този вид устройствена зона. Установено е също така, че достъпът на жалбоподателя до собствения му имот не се ограничава, тъй като улицата – тупик, която го обслужва се запазва и отговоря на изискването на чл. 81, ал. 1 ЗУТ. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са четири открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, които са в доказан размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,