Решение № 65 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2014 г.

Решение № 65 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по две касационни жалби против решение № 164 от 08.01.2014 г. по адм. дело № 3450/2013 г. на Административен съд София-град, с което, по жалбата на Цветанка Атанасова Владова, с. Червена вода, общ. Русе, обл. Русе, е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 02-180-6500/59 от 18.02.2013 г., с което е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. УИН 18/030611/50211, а именно по Схемата за единно плащан, за разликата от 4284,24 лева до размера на поставения частичен отказ за сумата от 4 573,24 - 289.00 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част. В останала част жалбата е отхвърлена. Предвид изхода на делото съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) сумата в размер на 281.00 лева, представляващи разноски за първоинстанционното съдебно производство. Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие, срещу решението, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно уведомителното писмо за разликата от 4284,24 лева до размера на поставения частичен отказ за сумата от 4 573,24 - 289.00 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Релевира доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендират юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Втората касационна жалба е подадена от Цветанка Атанасова Владова, гр. Пазарджик, срещу обжалваното решение на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата й в останалата част. Релевира доводи за неправилност на решението като противоречащо на закона и регламентите на ЕС, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски по делото. Ответникът по първата жалба - Цветанка Атанасова Владова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ДФ "Земеделие". Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е обосновано на доказателствата по делото, включително на неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и на правилно установените факти и обстоятелства. Предлага първоинстанционното решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Върховният административен съд, намира касационните жалби за допустими, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба подадена от Цветанка Атанасова Владова, срещу Уведомително писмо (УП), изх. № 02-180-6500/59 от 18.2.2013 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателката общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., а именно по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в частта за разликата от размера на оторизираната и изплатена сума - 20717.12 лева до размера на поисканата сума - 25280.36 лева, с искане в същата част да бъде отменено. Наведените в жалбата основания, с оглед изложените в нея твърдения, са квалифицирани от съда като нарушение на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. С цел изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, който съдържа изискуемите реквизити. По делото, чрез изготвената СТЕ е установено от фактическа страна, че общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП, се различават от определените от ДФЗ-РА и те не са 6.80 ха, а 6.37 ха, съответно процента на наддеклариране не е 6.41, а 5.98, което обуславя и паричната разлика в размер на 288,99 лева. Така изготвеното заключение на СТЕ е прието и неоспорено от страните, поради което съдът го е кредитирал като достоверно и е изградил изводите си върху него като е отменил оспореното административно решение в частта за разликата от 4 284,24 лева до размера на постановения частичен отказ за сумата от 4573,24 лв, а именно за сумата от 289 лева и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част. В останалата част, жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че Цветанка Атанасова Владова е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (с УРН 340163) и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП е подала общо заявление с № УИН 18/030611/50211 за плащане на площ за 2011 г. за подпомагане по СЕПП, в резултат на което е издадено обжалваното уведомително писмо. С УП изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансово подпомагане за 2011 г., за разликата от оторизираната сума в размер на 20717.12 лева до размера на поисканата сума - 25280.36 лева. По подаденото от жалбоподателката общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2011 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на земеделския производител са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Настоящият съдебен състав приема, че по делото правилно е посочено, че материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние в - чл. 39 - 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Разпоредбата на чл. 9, във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5/2010) определя кои площи са допустими за подпомагане и съответно кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. В чл. 15 - 16 от Наредбата са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите - пасища, мери и ливади. За да постанови обжалвания резултат, съдът е кредитирал неоспореното по съответния ред заключение на съдебно-техническата експертиза, което е приел за компетентно, подробно обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. От заключението става ясно, че една част от установените като недопустими площи са погрешно определени като такива от административния орган. Установените от РА недопустими за подпомагане площи по СЕПП са 6,80 ха или 6,41%, а установените недопустими площи за подпомагане по СЕПП, съгласно съдебно-техническата експертиза са 6,37 ха или 5,98%. Правилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което обективно и компетентно е направило анализ на данните и е отменил административния акт в тази част. Установените от вещото лице различия на тези данни е индикация за грешка при изчисляването и/или определянето на недопустимата за подпомагане площ, поради което ДФ "Земеделие"-РА е длъжен да даде мотивиран отговор при повторна проверка. Неоснователно е оплакването, че при постановяване на решението си съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Заключението на вещото лице е докладвано и прието в открито заседание от 09.12.2013 г., в което заседание и двете страни са се явили. Нито една от страните не е оспорила съдебно-техническата експертиза съгласно законустановения ред. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни мотиви, защо възприема заключението на експертизата, които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо, Върховният административен съд