Решение № 4490 от 26.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности в Министерството на вътрешните работи против решение 215/02.03.2023г. на КЗК по преписка вх. КЗК-96/10.02.2023г., с което е отменено като незаконосъобразно решение F313862 от 11.01.2023 г. ( 5785оп-1-5785 опр-1 от 11.01.2023 г.) на заместник-директора на ДУССД-МВР, оправомощено длъжностно лице съгласно заповед 5785з-4463/02.11.2022 г. на директора на ДУССД-МВР, за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Следгаранционно обслужване на автомобили", включваща 13 обособени позиции, с уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП: 02851-2023-0002. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост- касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че методиката за оценка на офертите, която е част от утвърдената документация, не противоречи на изискванията на ЗОП, както е приела КЗК. Счита, че процентът отстъпка, който участниците начисляват върху предложената от тях стойност на вложените резервни части, материали и консумативи не е неопределена или неопределяема величина, а такава, която те начисляват върху стойността на предложена им от доставчика цена за вложените резервни части. Освен това счита, че с поставените условия за прилагане на разпечатка от специализиран софтуер при фактуриране на реално изразходваното време на вложения труд не е дал необосновано предимство на тези участници в процедурата, които вече притежават съответния софтуер. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното решение на КЗК и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу решението на възложителя за откриване на процедурата. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответникът- Давит ЕК ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в касационното производство съдебни разноски съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на КЗК не страда от твърдяните в жалбата пороци, поради което предлага на съда да го остави в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания, становището на ответника и заключението на прокурора във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима- същата е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол съобразно правилото на чл.216 от ЗОП, подадена е от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в установения от чл.216, ал.1 от ЗОП преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на Давит ЕК ЕООД против цитираното по-горе решение на заместник-изпълнителния директор на ДУССД- МВР за откриване на процедура с предмет Следгаранционно обслужване на автомобили по 13 обособени позиции. В жалбата на Давит ЕК са поддържани оплаквания за допуснати множество нарушения на ЗОП и ППЗОП при откриване на процедурата. С обжалваното решение КЗК е отменила решението на възложителя, като е приела за основателни оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.70, ал.7 от ЗОП, тъй като с методиката за оценка е въведен неясен и противоречащ на закона подпоказател и за допуснато нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като въведеното изискване към фактурата, отразяваща реално изразходваното време на вложения труд изпълнителят да прилага разпечатка от AutoData за съответните операции е ограничително, респ. дава предимство на участниците, които вече разполагат с него. Останалите оплаквания на Давит ЕК КЗК е счела за неоснователни, излагайки конкретни мотиви в тази връзка. Обжалваното решение на КЗК е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Първото оплакване на жалбоподателя е относно неправилната преценка на КЗК за допуснато от възложителя нарушение в утвърдената методика за оценка. Според установената от КЗК фактическа обстановка, която се обосновава от данните по преписката, възложителят е утвърдил методика за оценка, при която се определя икономически най-изгодна оферта, съгласно избрания критерий "най-ниска цена". В методиката са предвидени критерии за оценка на предложението на участника е тяхната тежест в комплексната оценка в проценти както следва: Н-оценка на предложената цена за един сервизен човекочас труд без ДДС с тежест 10%; Р- оценка на предложения процент отстъпка от цената на вложените резервни части, материали и консумативи за МПС с тежест 50%; Т- оценка на предложената цена за извършване на 1 брой диагностика на системите в автомобилите с тежест 20 % и N- оценка на предложената цена за извършване на 1 брой оглед и диагностика на ходовата част с тежест 20 %. По отношение на предвидения подпоказател P е посочена и конкретна математическа формула, чрез която се изчислява той- Р=Рi/Рmax. В утвърдения образец "Ценово предложение" участниците предлагат: "2. Отстъпка от цената на резервни части, материали и консумативи за МПС, които ще бъдат влагани при изпълнението на услугите................... % (словом.................)". КЗК е приела, че определеният по този начин критерий прави невъзможно извършването на обективно сравнение на отделните предложения, тъй като по своята същност, процентът е част от число, което обуславя и наличието на основа, върху която да се приложи. При липсата на поставено към участниците изискване да посочат цената на резервните части, които ще влагат в ремонта на автомобилите, включени в предмета на поръчката, не може да се прецени именно тази базова стойност, върху която се прилага съответния процент. КЗК е преценила и голямата тежест на този подпоказател в комплексната оценка, при която на практика комплексната оценка на предложението се определя от предложената отстъпка. Тези изводи на КЗК се споделят и от касационната инстанция. Действително съпоставката на предложените от участниците проценти отстъпка само по себе си не би довело до избора на най-ниска цена, какъвто критерий за възлагане е приел възложителят. При така определената формула за определяне на комплексната оценка и придадената на подпоказателя Р тежест от 50 %, офертите ще бъдат класирани според предложената най- висока отстъпка от цените на резервните части, материали и консумативи, които ще се определят в хода на изпълнение на договора, а не според критерия най-ниска цена, както е приел възложителя. Ето защо е правилен изводът на КЗК, че с така определеният подпоказател възложителят е допуснал нарушение на чл.70, ал.7 от ЗОП, която го задължава да определи в документацията начинът на оценка на офертите по всеки показател така, че да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2) и да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател (т.3). Съдът намира за неоснователно развитото в касационната жалба становище, че базовата стойност, върху която се начислява съответният процент отстъпка, е предложената от доставчика на услугата цена на резервните части и тази цена се определя от ценовата политика на доставчика на изпълнителя. В подкрепа на становището си възложителят цитира поставеното в документацията изискване стойността на вложените в ремонта и фактурирани резервни части, консумативи и материали да се докаже с представяне на документ, удостоверяващ покупната цена. Това изискване обаче не променя горните изводи. Както вече се изтъкна, след като процентът отстъпка съставлява величина, която се начислява върху дадена стойност, за да се извърши сравнение коя от предложените оферти предоставя най-ниска цена (според предвидения критерии по чл.70, ал.2, т.1 от ЗОП), следва да е налице предложена цена на резервните части, за да се изчисли крайната такава при оценката на офертата. Така определеният от възложителя способ не осигурява избор на оферта по критерия най-ниска цена, което противоречи на целта по чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗОП за ефективно изразходване на публичните средства. Касационната инстанция споделя изцяло и подробно мотивираното становище на КЗК, че след като е поставил изискване при изпълнението на договора да се представят разпечатки от конкретен специализиран софтуер, възложителят е нарушил чл.2, ал.2 от ЗОП. Според възложителя, фактурираното реално изразходвано време на вложения труд при извършване на операциите не може да надвишава заложените в конкретен специализиран софтуер (AutoData), който не е публично достъпен. Освен това възложителят е поставил изискване определеният за изпълнител да представи и разпечатки от AutoData за извършените операции към издадената фактура, поради което следва да се направи извод, че той следва да разполага с него. Макар и това изискване да е поставено към изпълнителя и не представлява критерий за подбор, както твърди жалбоподателят в производството пред КЗК, то въвежда необосновано изискване изпълнителят да използва конкретен вид софтуер. В процедурата по възлагане на обществена поръчка, участниците са длъжни при изготвяне на офертите си да се придържат точно към обявените от възложителя условия съгласно чл. 101, ал. 5 от ЗОП. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че КЗК се е произнесла извън обстоятелствата, с които е била сезирана. В жалбата си до КЗК Давит ЕК изрично е посочил, че счита за незаконосъобразно въведеното изискване за използване и представяне на разпечатки от конкретен софтуер- AutoData. Чл.199, ал.2, т.6 от ЗОП съдържа изискване в жалбата да се посочат изчерпателно и конкретно всички възражения и основанията за тях, както и исканията на жалбоподателя. Сочената разпоредба изисква посочване на фактическите основания, но не и тяхната конкретна правна квалификация. Направената от жалбоподателя правна квалификация нито задължава, нито ограничава КЗК да се произнесе по наведеното оплакване, основано на конкретни и посочени в жалбата факти. По изложените съображения съдът приема, че действайки в нарушение на чл.70, ал.7 във връзка с ал.2, т.1 и във връзка с чл.1, ал.1, т.1 от ЗОП и в нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, възложителят е постановил незаконосъобразно решение за откриване на процедурата. Достигайки до същите правни изводи, КЗК е постановила правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателят дължи на ответната страна направените в касационното производство разноски, които съобразно представения списък възлизат на 1000 лева платено адвокатско възнаграждение. Според представения договор за правна помощ, сумата е заплатена изцяло в брой, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.